Адресите на “Хеликон”

Във веригата книжарници може да откриете всеки от досегашните броеве на “Биограф” и да попълните колекцията си

Автори в брой 09

Някои от имената, гостуващи в майския “Биограф”

Интро 09

Редакционният увод в майския брой на “Биограф”

Удивително е колко масова и необратима е заблудата, че красотата е добродетел.

Лев Толстой, “Кройцерова соната”, 1889 г.

София Лорен е жена, заради която имахме небивали спорове този месец. Коя от всичките й снимки да изберем за корицата? За пръв път се чувстваме някак си ощетени – какъвто и избор да направим, винаги остава съмнението, че е имало и по-добър.

Но красотата ли е единственото достойнство на тази удивителна италианка? И това ли е главната добродетел на съвременната жена? Колкото и все по-консуматорски да става светът, в който живеем – слава Богу, че не. София Лорен е върховната еманация на житейския успех, който отива отвъд преимуществото на хубавата външност. Половин век след първия си “Оскар” за ролята в “Чочарка” тази жена е все така хубава, но и по-мъдра, и още по-харесвана.

Животът на Вивиан Лий – друга ослепителна красавица от киното – е като драматичен контрапункт на биографията на италианката. Макар да има не по-малко успехи от Лорен, тя си отива от този свят самотна, неразбрана, неутешима – пленена и завладяна завинаги от бесовете в душата си.

През май освен за две от най-забележителните жени на големия екран разказваме и за няколко български мъже, постигнали безброй триумфи в работата си. При това – в коренно различни епохи. Тончо Русев, Любомир Левчев, Наско Сираков, Христо Мутафчиев, Стефан Вълдобрев, Кирил Карталов, Башар Рахал… Не пропускайте и невероятната история на “поразяващата лъжа” Карл Май, очерците за Михаил Прохоров и Махатма Ганди, както и репортажите на Бойка и Ирина Асиови от Албания и на Люблена Папазова от Самарканд и Бухара.

“Добре описаният живот е нещо почти толкова рядко, колкото и добре изживения такъв”, често казвал британският историк и есеист Томас Карлайл. Бенджамин Дизраели, друго голямо име от XIX век, го допълва: “Няма нужда да четете история – четете само биографии, защото там животът е без излишна теория”.

Към всичко това ние само ще добавим – очаквайте ни отново след месец.

Красотата се завръща със София Лорен

Любомир Левчев, Тончо Русев, Наско Сираков и Стефан Вълдобрев с интервюта за майския брой на “Биограф”

 

Олицетворението на красотата и успеха в киното – София Лорен, е на корицата на новия, девети брой на “Биограф”. На ослепителната италианка и предстоящата й визита у нас са посветени 18 страници от най-голямото българско списание. Майският брой е на пазара от 27 април, петък.

Като допълнение, но и драматичен контрапункт на историята от корицата, “Биограф” разказва и за живота на друга кино-икона – Вивиан Лий.

С големи интервюта в новия 244-страничен том гостуват композиторът-юбиляр Тончо Русев, писателят Любомир Левчев, който тези дни навършва 77 години, синята легенда Наско Сираков, който става на половин век и Стефан Вълдобрев, чието завръщане на музикалната сцена предстои този месец.

Актьорите Христо Мутафчиев и Башар Рахал също се изповядват пред диктофона на “Биограф”, предоставяйки непубликувани досега снимки от личните си фотоархиви.

Две галерии заслужават специално внимание – исторически кадри от сватбата на Борис III и Йоанна Савойска в Асизи, непознати за българската публика досега, и фотосесии на Зафер Галибов с най-големите звезди на естрадата ни, заснета по настояване на вездесъщия шеф на “Златния Орфей” Генко Генов преди 19 години.

Списанието помества и два ексклузивни репортажа – на писателката Бойка Асиова, разказваща за албанската родова вендета и опрощаването на отмъщението, и на журналистката Люблена Папазова от приказно красивите перли на Изтока – Самарканд и Бухара.

Очерци за “поразяващата лъжа” Карл Май, великия индус Махатма Ганди, руския милиардер-плейбой Михаил Прохоров, “синята вещица” Маргот Хонекер и най-близкия до Папата българин – Кирил Карталов допълват богатото съдържание на майския “Биограф”.

In Memoriam: Хачо Бояджиев

Три месеца след като посрещна 80-годишния си юбилей, днес внезапно почина големият български режисьор и телевизионер Хачо Бояджиев. В шестия брой на BIOGRAPH от февруари т.г. Валерия Велева публикува едно от последните му големи интервюта. Да си спомним с добро за тази уникална личност:

ДИКТАТОРЪТ

Спра ли да работя, трябва да умра, казва синът на плейбой-аристократ и унгарска шапкарка, който тези дни навърши 80 години

ВАЛЕРИЯ ВЕЛЕВА

Той е Телевизията. Живата й Легенда. Крачи бодро из София, понесъл гордо своите 80  години. Един от най-известните мъже на държавата. До скоро казваше:„Аз съм щастлив бонвиван.“ До скоро…, когато обикаляше изисканите заведения на столицата в компанията на красиви млади момичета или на известни политици. Бохем, който никога не цепи басма никому. „Напълняла си, а роклята ти е къса“, можеше да чуе всяка актриса или певица, ако критичният му поглед се забие в детайли от несъразмерния й външен вид. Гласът му – дрезгав, плътен, подчиняващ – не може да бъде сбъркан с никой друг. „Втората цигулка ми пречи на кадъра“ и… оркестърът на сцената оставаше само с първа цигулка. Заради Неговия кадър. Волята му е Закон за телевизията.

Животът му е низ от случайности, сблъсък на невероятни истории, смесица на реално и фантастично. Противно на всеобщата мълва той не е арменец, а половин унгарец.

Хачо е роден Имре.

Плод на “греховната” любов между 17-годишна унгарка, шапкарка, чието богато семейство се преселва в България през 30-те години, и родният плейбой Димитър Соколов, пръв приятел на принц Кирил. Родителите на бъдещата майка, горди, макар и фалирали фабриканти, отказват да я задомят за бонвивана и шестмесечното бебе Имре Соколов поема към дома на богати арменци от Нови пазар, които 10 години чакат наследник. Така Имре става Хачо – син на богаташа Кирил Бояджиев. Историята на своя произход бъдещият топтелевизионер научава, когато е 11-12 годишен и я посреща с… рев.

Клеймото „осиновен“

“Учех във френския колеж в Пловдив. Баща ми, Кирил Бояджиев, е бил един от петимата най-големи богаташи в града. По време на бомбардировките затвориха училищата. Въведоха купонна система. Един ден баща ми ме прати в кметството да раздавам бележки за купони за хляб и месо на гражданите, за да не се скитам по улиците. Отворих регистрите и изведнъж видях срещу името си – „осиновен“! Разревах се… Баща ми отрече, каза че е грешка.Дали му повярвах?… Завърших гимназия. Първата година не ме пуснаха да кандидатствам, защото съм от богат произход. Втората – също. Започнах работа в радиовъзела в Нови пазар, който беше в кметството. Бях вече 19-20 годишен. Отворих отново регистрите – думата „осиновен“ беше изтрита. Чак през 1951 записах математика в СУ. През 1967-а, бях се върнал от Америка, почина баща ми. Беше вече на 75 години и когато отворих портфейла му, намерих един-единствен документ – за моето осиновяване. И то издаден от Скопие. Повече от 40 години го е крил, защото общественото  положение не му е позволявало да даде публичност на този факт.“

Хачо никога не потърсил шапкарката, родната си майка. Дори, когато като студент, пътувайки между Нови пазар и Софиа, една приятелка му казала във влака: „Твоята майка живее в Търново“.

На десетия ден след погребението на баща му в дома им пристигнала непозната жена. Когато осиновителката му отварила вратата, двете жени потънали в обща прегръдка. „Разбрах, че това е рожденната ми майка, която дала клетва – до смъртта на баща ми да не се обажда, за да не предизвиква семейни проблеми. Три години по-късно през 1970-а почина моята осиновителка, а през 1986-а – истинската ми майка, която така и не успяла да направи брак.Отделих внимание на майка си, но никога не можах да й дам тази обич, която имах към осиновителката си. Бях много привързан към тези родители, които са ме отгледали, защото те ми дадоха изключително внимание, възпитание, образование и средства да завърша математика и театрална академия…”

Тази история Хачо не обича да я разказва. Зад дима от вечната цигара спомените му крият своя оттенък и вълнението, което той не иска да показва.

Облечен е спортно-елегантно. Питам го, защо си винаги с тиранти? И пак получавам най-естествения отговор: За да не ми паднат гащите. Толкова.

Хачо продължава да е в телевизията

и да работи за телевизията. Когато 36-ото Народно събрание го избра за генерален директор на БНТ със 173 гласа, всички го обявиха за консенсусната фигура на страната. След две години в 37-ото НС БСП го свали от пиедестала с партийните 134 гласа. И го оплюха. Той вдигна глава и заяви: „Духът ми винаги ще витае в телевизията“. Оказа се прав.

Сега е в поредната  си еуфория. За първи път от 10 години отново снима  вариете. В чест на собствения си юбилей. Сценаристи са Иван Тенев, Александър Петров и Николай Николаев. 50 пъти е връщал сценария им, докато получи това, което иска. Под режисьорската му диктовка се вихрят светилата на хумора Татяна Лолава, Георги Мамалев, Антон Радичев, Иван Петрушинов, Николай Узунов, Стоянка Мутафова, Вили Чаушев и звездите на попмузиката Васил Найденов, Богдана Карадочева, Маргарита Хранова, Кристина Димитрова, Орлин Горанов. Балет, пищни декори, сцена. И Хачо е щастлив.

• Уморяваш ли се, Хачо?
• Не. Когато работя, не се уморявам.

По колко часа работиш сега?

• По 9 часа.

Казваш ли си: “Абе, човече, аз съм на 80 години, спри се?

• Ако се спра, трябва да умра!

•  Малко си нервен. Какво те ядосва?
• Непрофесионализмът на екипите. Имах такъв случай – идват седем камери, седем оператори и един отговорен оператор. И както вървят снимките, изведнъж на една от камерите, която ми е основна, операторът се сменя с друг. Питам отговорника: „Кой му каза да се смени? – Ами аз, за да си почине. – Чакай бе, той мен трябва да пита!“ Такова чудо никога не е било! Навремето всеки от нас, режисьорите в БНТ, си имахме оператори – едните бяха за театър, другите – за музика и забава, третите – за публицистика. Знаеха маниера на режисьора, знаеха изискванията му , спазваха ги. А сега трябва да ги учиш от А,Б. Пълен разпад!

• ·Не съжаляваш ли, че не стана голям математик?
• ·Не. От математиката ми остана аналитичното мислене. В СУ имах невероятни професори: проф. Петканчин, проф. Тагамлицки, големи математически имена.  След като завърших първото си висше образование, се записах в Държавното висше театрално училище “Кръстьо Сарафов”. Беше 1952 г.  За 8 места за режисьори кандидатите бяха 110! Аз не бях в осмицата, бях първа резерва. Но Кънчо Табаков, лека му пръст, го приеха и театрознание и той предпочете да зареже режисюрата. Тогава автоматично аз влязох на осмото място. Ако не бяха ме приели тогава, с режисура повече нямаше да се занимавам. Нямаше да кандидатствам втори, трети път. А в НАТФИЗ ми преподаваха: Георги Стаматов, Владимир Трендафилов, Масалитинова, Георги Костов, Стефан Сърчаджиев, Филип Филипов, Гочо Гочев, Любо Тенев – това е съзвездие от велики имена. Пред тях ние стояхме мирно. От тези личности много съм научил.

•   Бил си изключван от НАТФИЗ. Защо?
• ·Във втори курс ме изключиха. Поводът бе три мои неизвинени осъстствия, но истинската причина бяха Унгарските събития и произхода на баща ми. После ме върнаха. През 1958-а завърших театрална режисура и ме изпратиха по разпределение в Кюстендилския в театър. Но заради казармата закъснях с 25 дни. Сезонът вече беше започнал. Директорката Ангелина Георгиева ме посрещна не особено любезно. Изключван, закъснял… Още на първата ни среща, ми каза: „Ето ти 5-те пиеси, които ще поставяме в Кюстендил. Избери си заглавие, ние ги правим за един месец. На теб ти давам три месеца, защото си стажант и ще ти бъде дипломна работа. Да си готов по Нова година!“ Погледнах списъка пред нея и ми хареса едно заглавие, без да съм чел пиесата “Два ангела слизат от небето” от Гюнтер Вайзенборн, тогава драматург от ГДР, но 5-6 години след това избяга в Западна Германия. Разпределих пиесата на актьорите, след 5 дни започнах работа с тях. На  25-тия ден бях готов с премиерата. Ангелина Георгиева дойде и ми каза: „Е, те ми казваха, че си луд, но не предполагах че си чак толкова!“ На следващия ден, 7 ноември, пристига държавна комисия в Кюстендил, за да гледа премиерата. Залата на театъра е пълна. Овации. На другия ден, неделя, от 10 до 12 часа полагам изпит пред целия колектив. Писаха ми  „отличен 6“. Беше страхотно! Вляза ли в цикъл на работа – нито спя, нито с нещо друго се занимавам. Сега съм в същото напрежение. Докато не извадя мюзикхола на премиера, никой за нищо да не ме търси. Всичките ми срещи пропадат.

Следите ли ни и във Facebook?

Би трябвало, ако държите да сте винаги в час с последните новини около списанието – кога влиза в печат, кога се очаква на пазара, откъде можете да си го купите или поръчате, има ли доволни и недоволни от него…

 

Адресът е: https://www.facebook.com/biograph.bg

Вземете “Биограф” и в електронен вариант

 

Почитателите на BIOGRAPH от чужбина, които имат затруднения с получаването на хартиеното ни издание, вече могат да се възползват от нашия електронен вариант. PDF-версия на последните ни 4 броя се предлага от онлайн-книжарниците “Хеликон”.

Файловете, които са удобни за четене от всеки компютър, лаптоп, таблет или смартфон, можете да закупите тук

Фалшификаторът от Черния кос

Ако сте пропуснали невероятната история на художника Валентин Тузсузов-Атин от Биограф 06, може да я прочетете тук

Личния сайт на художника разгледайте тук

“Представяме хора-явления, които влияят на много други”

Редакционният директор на “Биограф” в интервю пред великотърновския всекидневник “Борба”

Автори в брой 08

Някои от имената, гостуващи в априлския “Биограф”