Моментът за абонамента

Най-сигурният, както и най-изгоден начин да си осигурите броевете на „Биограф“ през следващата година, е да се абонирате. Можете да направите това във всеки пощенски клон, както и изцяло онлайн – чрез сайта на „Доби прес“ или чрез този на „Български пощи“ .

Не чакайте крайния срок, а побързайте. Вече знаете, че си заслужава!

Интро #122

Редакционният увод в ноемврийския „Биограф“

В резултат на 50-те години еманципация, чисто женските качества отмират или се пренасят върху мъжете. Малодушието завладя и двата пола – не говоря за хомосексуалистите, а за хора, които просто не знаят какво точно са и какво искат да бъдат. Крайният резултат е общност от нещастни и неориентирани – жени, които държат да доминират, и мъже, които искат да бъдат отглеждани от бавачки.

Йън Флеминг (1908-1964)

Как би възприемал модерното общество авторът на романите за Джеймс Бонд, ако не беше напуснал света едва на 56 години? Ако беше дочакал началото на коренно различната епоха, възвестена от новия век? Сигурно би се чувствал като в минно поле от условностите на сегашната политкоректност. Схващанията му, че жените тайно мечтаят да бъдат доминирани от силни мъже, сигурно щяха да доведат до остракирането му от медийното пространство. Въпреки че именно в неговите романи нежният пол беше пълната противоположност на жената-домакиня край печката…

Днес неговият легендарен герой е все така безпощаден, хладнокръвен и непобедим. Но капаните, които го заобикалят, са все повече и заплашват да превземат целия свят.

А на хората все по-често им се привиждат злодеи досущ като тези в романите му. Бил Гейтс, Марк Зукърбърг, Джеф Безос, Илън Мъск, Джордж Сорос… Мнозина са склонни да съзират в тях босове на тайни общества като СПЕКТЪР. А ваксините срещу заразата COVID-19 им се струва като „умната кръв“, с която тайните служби контролират своите агенти по света.

Няма никаква причина да не видят бял свят поне още 25 филма с Бонд. Дано героите им да притежават поне малко от мъжествената харизма на Даниъл Крейг, който се оттегли по бравурен начин със „Смъртта може да почака“…

Приятно четене на ноемврийския брой.

Георги Неделчев,

редакционен директор

Джеймс Бонд в ноемврийския „Биограф“

Най-великите истински шпиони на всички времена плюс историята с раздялата на „АББА“

са другите хитови материали в новия брой на списанието

„Непобедимият от MI6“ – под това заглавие „Биограф“ прави дисекция на най-популярния филмов герой от последните 60 години – Джеймс Бонд, чийто 25-и филм в момента върви по кината. Върху 22 страници най-четеното българско списание разказва и историята на актьора Даниъл Крейг – как той успя да опровергае скептиците, че един „невзрачен рус мъж“ може да замести снажните брюнети, въплътили се в образа преди него.

Като допълнение към историята от корицата ноемврийският брой, който вече е на пазара, подрежда и десетте най-известни истински шпиони в световната история – от прототипа на Бонд Сидни Райли през Ким Филби до Олег Гордиевски.

Отделен голям очерк разказва за раздялата на шведските легенди от „АББА“ преди четири десетилетия и за годините, последвали този драматичен момент преди обявеното наскоро сензационно тяхно събиране.

Интервюта с композитора Стефан Димитров и с нашумелия актьор Стоян Дойчев („Възвишение“, „В кръг“, „Татковци“) и очерци за холивудската звезда Сюзън Сарандън и последния съветски рок-идол – незабравимия Виктор Цой, са сред другите хитови материали в 212-страничния том №122 на „Биограф“.

Цената на луксозното списание остава непроменена – само 8 лева.

Страхът на неваксинираните

Опасението от имунизацията е едно, а безпокойството от отхвърлянето й – нещо съвсем друго. Дилемата между двата риска (ваксина или болест) ще остане дотогава, докато един от тях не изчезне. Но не бива да обвиняваме никого за нея

ДИМИТЪР ГАНЧЕВ/ Biograph Forum #121, октомври 2021

Не е лесно да си против ваксинирането. Всеки ден отнякъде се появява някой, който ти казва да се ваксинираш. Всеки ден излиза някаква нова информация – все едно каква (за или против) – важното е, че е нова и ти трябва да й обърнеш внимание. Или да я обориш, или да я използваш за потвърждаване на избора. И така ден след ден – трябва да потвърждаваш този избор отново и отново. Всеки ден изпитваш един и същ страх, едно и също безпокойство, една и съща вина. Няма значение дали преживяваш това, защото не си сигурен, или обратното – защото си абсолютно сигурен, че не трябва да се ваксинираш, но се налага отново и отново да го обясняваш къде пред себе си, къде пред другите. И краят не му се вижда. Това ще е постоянно повтарящ се процес, с неизвестна продължителност.

А ако си се ваксинирал, това е окончателно. Край, точка. Няма връщане назад, не можеш да се разваксинираш. Като отминат първите три дни с главоболие и като нямаш други оплаквания, спираш да го мислиш, понеже няма защо. Даже ако си си причинил дългосрочно увреждане, ще го мислиш след 20 години, като се появи, ако изобщо се появи.

Основният страх в 99% от случаите е, че нещо може да ти се случи – ако не сега, то след 50 години. Повечето антиваксъри твърдят, че не са антиваксъри, защото другите ваксини са си ги сложили, но тази е „много нова“. Като минат 50 години, ще си я сложат и нея. Това си е парекселанс първичен страх.

Не казвам дали е основателен, или е неоснователен. Това е всъщност личната преценка на всеки – да си съпостави страха от ваксината спрямо страха от болестта. При едни надделява едното, при други – другото.

Това, което нежелаещите да се имунизират не могат да усетят, е, че след ваксинацията изчезват и двата страха. Продължават по инерция да смятат, че и ваксинираните ги е страх от нещо (ако не едно, то друго). Това обаче е вярно максимум до втората седмица след втората доза. Дотогава ги имаш и двата страха – още нямаш защита от болестта, но всеки момент може да се появи странична реакция от ваксината. После и двата изчезват. Просто трябва да се устиска един кратък период от максимум 6 седмици.

Дотогава все едно нищо не можеш да направиш, мачът е свирен. Каквито колебания си имал, с втората игла те са в миналото и вече никой в нищо не може да те убеждава. Даже някой да те убеди, че без ваксина ще си по-добре, фактът си остава свършен и никога няма да се промени. Нямаш никакво решение да взимаш повече – нито днес, нито когато и да било. Терзанието е погребано завинаги.

Двете позиции не са еквивалентни. Едната те вкарва в процес, другата – в състояние. Процеса ще го преживяваш отново и отново, докато свърши. Затова едните ще се чувстват под постоянен натиск от другите, но всъщност не са другите тези, които ги притискат. Потиска ги нуждата всеки ден да вземат решение и много биха желали това да спре. Ами да го вземат веднъж завинаги и да ги оставят на мира…

За съжаление, това няма да стане, защото такава е същността на този процес. Той ще приключи, когато трябва да приключи, а не когато някой реши да признае отрицателния избор за окончателен. Няма такъв „някой“. Това желание е разбираемо, но то няма адресат. Нито правителствата, нито ваксинираните могат да направят нещо по въпроса.

Изборът между двата риска (ваксина или болест) ще си остане дотогава, докато един от тях не изчезне. Не му се гневете, приемете го като част от живота и не обвинявайте никого, че още неизвестно колко време ще ви се наложи да го правите.

Ще горим сухи съчки при всяка вълна и ще разчитаме на това, че в останалия свят все някак ще се преборят със заразата и няма да има откъде да я прихващаме. Ще разчитаме да сме от малкото неваксинирани в един свят, в който останалите имат групов имунитет и така косвено ще ни пазят и нас. Ето, от Европейския съюз се похвалиха, че България е толкова малка, че въобще не им се отразява на статистиката и вече имат 70% покритие.

Интро #121

Редакционният увод в октомврийския „Биограф“


 

Представете си страна, която лети в космоса, изстрелва спътници, създава такава отбранителна система, а в същото време не може да разреши проблема с недостига на дамски чорапогащи. Няма паста за зъби, няма сапун, няма стоки от първостепенна необходимост. Беше невероятно, но и унизително да работиш в такова правителство.
Михаил Горбачов, 7-и генерален секретар на КПСС в периода 1985-1991 и първи президент на СССР

Думите на Горби, който тази година е юбиляр и е представен подобаващо в този брой на Biograph, са напълно приложими и за героя от октомврийската ни корица. Миналия месец се навършиха 110 години от раждането на Тодор Живков, известен още като Бай Тошо или Тато. По негово време държавата ни постигаше световни успехи в някои области, но беше в тъмния заден двор на обединяващата се Европа. Нерядко имаше и режим на тока – 3 часа светло, после час тъмно и студено.

В една друга епоха тази годишнина би се празнувала у нас всенародно. Сигурно извънредно щяха да пуснат и банани и мандарини по магазините. Днес, 23 години след смъртта му, за най-дългогодишния управник в новата ни история почти не се говори, а дертовете на обществото не са свързани с опашките пред кварталния плод-зеленчук, а със съвсем други неща. Но житейската съдба и партийно-държавническата биография на Живков са особено поучителни и в наши дни, особено на фона на задаващите се поредни избори. След като прочетете нашите 30 страници за Тато, може би по-лесно ще намерите отговор на въпроса защо ние, българите, сме толкова търпеливи към хората, които ни управляват – каквито и да са те.

В този брой казваме последно сбогом на една от музикалните легенди на ХХ век – Микис Теодоракис. Публикуваме и две откровени интервюта с емблематични имена от нашата сцена – Хайгашод Агасян и Любо Киров. Отбелязваме предстоящия юбилей на една от най-харизматичните холивудски звезди – Уинона Райдър. А специално послучай задаващия се Хелоуин правим преглед на най-знаковите филми на ужасите, както и на различните подразделения на този все по-популярен киножанр.

Желая ви слънчев октомври и приятно четене.

Георги Неделчев,

редакционен директор

„Биограф“ анализира феномена Живков

110-годишнината на най-дълго управлявалия политик е темата на списание №1 у нас. Очерци за Михаил Горбачов и Микис Теодоракис и интервюта с Любо Киров и Хайгашод Агасян са сред другите акценти в октомврийския том #121

„110 години и 33 от тях“ е мотото на октомврийската история от корицата на „Биограф“. В новия брой, който вече е на пазара, списанието припомня житейската съдба, възхода и падението на най-дългогодишния управник в новата ни история. С много фактология и снимки, някои от които изключително редки, изданието прави дисекция на явлението Бай Тошо, с което живяха поколения българи. На фона на предстоящите поредни избори у нас, „Биограф“ търси отговори на въпроса как десетилетия наред беше възможен този феномен и дали историята би се повторила отново.

В отделен голям очерк – „Герой за Запада, предател за Русия“ – списанието припомня и биографията на Михаил Горбачов – човека с основна заслуга за сгромолясването на социалистическия блок и идването на демокрацията в страните от Източна Европа. Друг ключов материал в броя е този за гръцката музикална легенда Микис Теодоракис, който почина през септември на 96 години.

Интервюта с композитора Хайгашод Агасян и с певеца Любо Киров и любопитна класация на най-емблематичните филми в хорър-жанра допълват богатото съдържание на 121-ия том на списание №1 у нас. Цената му остава непроменена – само 8 лева.

120 броя на „Биограф“

Искате да се сдобиете с пропуснат брой на любимото списание и да попълните колекцията си? Припомняме, че има няколко начина за това.

Първият е чрез заявка за доставка по куриер на e-mail editorial@biograph.bg. Посочете броевете, които ви интересуват, точен адрес и телефон за контакт. Доставката е за ваша сметка и с наложен платеж. В зависимост от броя списания и адреса, цената на куриерската услуга варира.

Вторият начин за поръчка на стар брой на Biograph е чрез сайта Bookshop.bg, където куриерската услуга е на по-добра цена. Оттам можете да заявите доставка и за чужбина, със съответните куриерски разходи.

Третият начин е да посетите книжен център „Гринуич“ на бул.“Витоша“ в София.

Подробности за акцентите във всеки брой можете да откриете във фотоалбумите на нашата фейсбук-страница.

Търсете актуалните броеве на списанието във всички павилиони за продажба на преса – в моловете, в обектите на Kaufland и Metro, в супермаркетите „Фантастико“, както и в по-големите вериги бензиностанции.

Приятно четене!

Интро #120

Редакционният увод в септемврийския „Биограф“

Човек не е този, който е бил по време на последния ти разговор с него – той е този, който е бил през цялото време, в което го познаваш.

Райнер Мария Рилке (1875-1926)

Харесвам максимата, че един творец струва толкова, колкото последното му, актуално произведение, а не колкото нещо, което е създал някога. През всичките тези десет години в Biograph сме се стремили да я спазваме. Предпочитам да ни съдите по всеки брой, който държите в ръцете си, отколкото да си спомняте, че някога сме ви зарадвали с друг такъв.

Но също толкова вярна е и максимата на поета Райнер Мария Рилке. В моменти като този, когато отбелязваме десетата си годишнина и хвърляме поглед назад, се надявам и вие да си дадете сметка какво сме ви донесли с всичките тези 120 досегашни издания. Постарахме се в този брой да направим бърз преговор – не само на тях, но и на цялото десетилетие зад гърба ни.

През онова късно лято на 2011-а едва ли сме предполагали в колко странна ситуация ще дочакаме юбилея, който малко издания у нас достигат. Но въпреки целия този абсурд, превърнал се в диагноза на новото време, изминалото десетилетие ще бъде запомнено и с много стойностни неща. И голяма част от тях присъстваха върху нашите страници.

Човекът от 120-ата ни корица – остарелият, но вечно красив и харизматичен Ален Делон – също е своеобразно олицетворение на отминалите години. Равносметката, която той прави в покъртителното си интервю-изповед, е не просто оценка и присъда за времето, в което живеем. То е и горчиво признание, че всичко на този свят си има край. Но дори и когато някои неща са безвъзвратно останали зад гърба ни, красивият спомен за тях може да ни стопля и крепи и занапред.

Надявам се след този юбилеен брой ако не да ни заобичате още повече, поне да осъзнавате колко приятно ни е било заедно през тези десет години. И да ни останете верни и за в бъдеще.

Приятно четене.

Георги Неделчев,

редакционен директор

10 години „Биограф“ и специален юбилеен брой

Разтърсваща изповед на Ален Делон е историята от корицата на том #120

Със септемврийския си брой #120, който вече е на пазара, „Биограф“ отбелязва 10-годишнината от появата си. Специалното юбилейно издание с увеличен обем прави преглед на отминалото десетилетие, отбелязвайки най-значимите събития и тенденции за периода 2011-2021-а. Отделен материал на редакционния шеф Георги Неделчев синтезира пътя на списанието от създаването му до наши дни и акцентира върху знакови негови корици, материали и теми. Колекционерският 120-и том на „Биограф“ показва нагледно защо то успя да се наложи като най-обичаното месечно четиво у нас.

Историята от корицата е свързана с една от иконите на европейското кино – неостаряващия френски секссимвол Ален Делон. В разтърсваща изповед пред свой стар приятел – телевизионния журналист Сирил Вигие от френския канал TV5, актьорът прави равносметка на целия си 85-годишен живот. Делон засяга широк кръг теми – от политика и шоубизнес до жените в неговия свят и собствения му житейски път, правейки някои шокиращи откровения.

Очерци за руския бард Булат Окуджава, френския писател Марсел Пруст, създателя на Мъпетите Джим Хенсън и легендарния италиански революционер Гарибалди, както и голямо интервю с музиканта Живко Петров допълват богатото съдържание на юбилейния 120-и „Биограф“. Цената на луксозното издание е непроменена – само 8 лева.

Интро #119

Редакционният увод в августовския „Биограф“

Не, не съм някаква богиня, слязла от небесата, за да ви пее попмузика. Нито съм някаква изключително невероятна личност, на която трябва непрекъснато да се повтаря колко страхотна е и по цял ден да бъде целувана.

Лейди Гага

За доста хора Дженифър Лопес е преди всичко певица, а след това актриса. А всъщност тя е преди всичко танцьорка, после актриса и едва след това певица с безброй хитове над 70 милиона продадени албума. Августовският ни брой е отчасти кинематографичен (освен историята от корицата за невероятната Джей Ло, съдържа и голям очерк за Джоди Фостър), но много повече музикантски. Ще прочетете за личната битка, която води Бритни Спиърс – поп-принцесата, пробила на световната сцена броени месеци преди пуерториканката. Разказваме историята на недостижимия и скандален руски дует „Тату“, както и на най-популярния поп-изпълнител в момента – The Weeknd. Припомняме отново житейската съдба на „чудовището“ Лейди Гага, както и едно фундаментално наше интервю с Азис, каквото трудно бихте прочели другаде. Разговаряме и с живи легенди, макар и все още твърде млади, на българската и световна опера и джаз като Соня Йончева и Теодосий Спасов. Отбелязваме и 60-годишния юбилей на един от любимите певци на майка ми, както и на много жени от нейното, а и не само от нейното поколение – Веселин Маринов.

За любителите на увлекателните исторически и политически четива са нашите очерци за генерал Владимир Вазов и за „майката на Израел“ – министър-председателката от началото на 70-те Голда Меир. Но, както всеки месец, имаме и достатъчно материали за мода, лайфстайл, рецензии за нови филми, книги и музикални албуми. Точно като за августовска ваканция.

Приятно четене!

Георги Неделчев,

редакционен директор