Октомврийският „Биограф“ – сбогуване с Митко Цонев

Поредицата безплатни книги в комплект със списанието продължава с избрани творби от Стефан Цвайг

cover61

„Хроника на една непредизвестена смърт“ е заглавието на 22-страничният очерк, който списание „Биограф“ посвещава на Димитър Цонев. Октомврийският брой, който вече е на пазара, публикува и много снимки от семейния архив на телевизионния водещ, който си отиде преждевременно на 23 август, седмица преди да навърши 57 години. Поместено е и едно от последните интервюта на Митко, дадено броени дни преди да излезе във ваканцията, от която така и не се върна. „Да, сънувам баща си – като жив е, но нищо не ми говори“, бе споделил пред репортерката Цветана Пешунова синът на актьора Коста Цонев.

С октомврийския си брой „Биограф“ продължава своята поредица от литературни шедьоври, издадени в комплект със списанието. Този месец книгата-подарък съдържа избрани творби от австрийския писател Стефан Цвайг.

 

Очерци за албанския диктатор Енвер Ходжа, за боксьора-филантроп Ивендър Холифийлд, за румънската богиня на гимнастиката Надя Команечи, както и за холивудските легенди Катрин Хепбърн и Спенсър Трейси са сред другите силни материали в новия том на списанието. Специален материал е посветен на 20-годишнината от убийството на бившия български премиер Андрей Луканов. В 8-страничен пикториъл с много снимки пък е разказана приказната история на вездесъщата социална мрежа Фейсбук, създадена от Марк Зукърбърг преди 12 години.

content_61

Явлението Лили

Новите й песни са дори по-хубави и слушани от старите. Има ли друг изпълнител, който твори вече шесто десетилетие и може да се похвали със същото?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ Biograph #60, септември 2016

lili-ivanova_12

Защо харесваме Лили? Вероятно всеки човек има различен отговор. Някои – просто от носталгия към детството и младостта си. Други – защото ги докосва дълбочината на лириката в песните й. Трети, и те със сигурност са най-много – защото настръхват от емоционалния, драматичен и съкровен начин, по който тя интерпретира някои от най-красивите мелодии, композирани от българи.

Също толкова различни са и мотивите на онези, които твърдят, че не я харесват, или най-малкото се отнасят иронично към нея. Например – за да се изкарат по-модерни, по-млади, по-специални. За да се противопоставят на широките маси – така, както е снобско и тарикатско да казваш, че не харесваш филми като „Титаник“. За да покажат, че имат задълбочени познания в музиката и не приемат специфичната вокална техника, която Лили си е създала и отработила през годините.

Ще си призная – опитвал съм се да разбера тези отрицатели. Като човек, чиито любими групи са „Ю Ту“, „Стийли Ден“ и „Дийп Диш“, понякога ми се е искало и аз да се надсмея над „вечната Лили“, да разказвам вицове за нея и да недоумявам какво толкова намират в песните й. Да пригласям на хора като Явор Дачков, Слави Трифонов, Митко Щерев и шепа журналисти, чиито имена никога няма да говорят нищо на никого. В определени моменти това е щяло да ми донесе ако не популярност, то поне имидж на много компетентен меломан с изтънчен вкус, модерни разбирания и изключително високи критерии. „Минало й е времето“, „Старите й песни бяха по-хубави, а тя вече не ги пее“, „Не се ли умори да се облича като тийнейджърка“, „Много трудно се работи и живее с нея, затова всe я напускат или се скарва с някого“ и прочие и прочие. Защо да не се присъединя към някое от тези твърдения, които определени хора удрят като печати върху Лили Иванова?

Ами защото не мога. Няма как. Независимо дали на живо или на запис, песните на Лили ми въздействат и по някакъв начин обезоръжават. Нейното творчество е като паралелна вселена в музикалния ми свят – не мога да я сравня нито с Ала Пугачова или Емил Димитров, нито с Едит Пиаф, Тина Търнър, Шер, Ела Фицджералд или Арета Франклин. Достатъчни са само няколко фрази, изпяти с характерните за нея отворени гласни, за да почувствам как настръхвам, а понякога и как се просълзявам. Куплетите и припевите на Лили са се загнездили трайно в съзнанието ми и с всяко следващо прослушване вниквам все повече в смисъла им. Но заслугата поезията да ме докосва толкова дълбоко е именно нейна – заради начина, по който изтръгва емоция от крехката си фигура.

В такива моменти, без да познавам Лили лично, съм склонен да се съглася с всеки, който разказва колко дистанциран, заядлив, понякога направо сприхав човек може да бъде тя в ежедневието си. Струва ми се някак си задължително да се въздържаш от излишно изразходване на положителна енергия и емоции, ако искаш да ги запазиш за моментите, в които си пред публика. Докато гледам и слушам Лили, чувствам точно това – как тя запазва всичко добро, положително и свято дълбоко в себе си, далеч от всички, за да го излее в песните си. И слушателят се чувства някак си привилегирован. Усеща, че получава нещо, което не се дава току-така и всекиму.

Този маниакален перфекционизъм, тази опърничавост, заради които Лили е обект на толкова сплетни и шушукания, се отплащат на публиката й. Печеливш е именно тя. Легендите как дни преди концерт избягва да говори с когото и да било, намират своето логично обяснение. Тя не иска да общува с хората просто така – иска да им пее. За нея пеенето е по-важно от говоренето.

Точно затова и на хората никога няма да им омръзне да посещават концертите й. Тази енергия, това особено чувство, че получаваш внимателно складирана, съхранявана и спестявана емоция – те са като наркотик, който е трудно да забравиш и прежалиш.

През последните години се улавям и друго – че много по-често посягам към новите, най-скорошните песни и изпълнения на Лили, отколкото към старите й шлагери. Не че не ми харесват „Хризантемите“, „Детелините“ и „Панаирите“. Не че не настръхвам още от първите акорди на „Камино“, „Експрес танго“ или „Стари мой приятелю“. Обичам тези песни на Лили, но новите й, създадени през този век – още повече. В тях много по-силно се долавят нейният характер и собствен стил, нейната взискателност на всяка цена да постигне точно това, което търси.

„Ветрове“, „За тебе бях“, „Този свят е жена“, „И гори“, „Ти не си за мен“, „Шепот“, „Сърцето е чупливо“, „Една любов“, „Този миг“… Може заглавията им да не са толкова популярни като онези от едно време, но ако си ги пуснете, бързо ще усетите и осъзнаете тяхното величие и великолепие, тяхното превъзходство пред някогашните й хитове. И ще искате да ги слушате отново и отново. Това са все песни, които Лили записва по време, когато други изпълнители от нейното поколение или отдавна са в пенсия, или разчитат най-вече на старите си шлагери, за да запълват концертния си репертоар, доколкото изобщо имат такъв.

За Лили и днес, както и преди десетилетия, продължават да творят най-креативните и доказани млади композитори и автори на текстове. Аранжиментите на песните й са модерни, в тях музиката буквално пулсира. А на всяко свое турне или концерт в различните години Лили предлага коренно променен или най-малкото драстично осъвременен репертоар, с нови версии на старите хитове и в нова стилистика, която да ги представи в непозната светлина.

Тя в най-пълна степен е живо доказателство на максимата, че един творец е толкова велик, колкото е последното му, най-скоро създадено  произведение. Наистина не лежи и никога няма да поиска да лежи на стари лаври.

Замислете се – има ли друг изпълнител, чиято кариера минава през шест десетилетия, и който днес да създава музика, която не само не отстъпва, но дори превъзхожда онази от най-силните му млади години? Ето това е тайната на явлението Лили – не прословутата й спортна форма, за която и след десетилетия за нея ще се говорят легенди, а гениалната й способност да живее и твори само в сегашно и бъдеще, никога в минало време. Достатъчно е само да погледнете публиката на нейните концерти – сред нея ще видите хора от всички възможни поколения, които знаят наизуст и старите, и новите й песни.

Дали успях да си отговоря напълно на въпроса защо харесвам и обичам Лили Иванова? Едва ли. Но в моменти като този, когато едно насочено към големите личности списание като Biograph отбелязва важен момент от своята история, е добре да осъзнаем какво притежаваме в лицето на тази дребничка, но голяма, своенравна, но гениална, сдържана в живота, но раздаваща се докрай на сцената певица.

Истински късмет и благословия е, че сме нейни съвременници, че можем да я срещнем и видим в своя град, че можем да я гледаме и слушаме, или просто да се радваме, че тя е някъде наоколо – не просто жива и здрава, а продължаваща да прави музика.

 

 

Интро #60

Редакционият увод в юбилейния брой на Biograph

Intro#60

Този 60-и брой е юбилеен – навършват се 5 години, откакто Biograph се появи на пазара. Надяваме се, че си личи – и по съдържанието, и по оформлението му – колко специален е за целия ни екип. Най-голямото и искрено интервю, което Лили Иванова досега е давала на българско издание, е илюстрирано с кадри от две фотосесии, заснети от нея като израз на уважение към нашите читатели и годишнината на списанието.

В допълнение към септемврийската Cover story този месец ви предлагаме и очерци за легенди като Гьоте, Серж Генсбур, Робърт Редфорд, Ив Сен Лоран, Вера Мутафчиева, Златан Ибрахимович, както и интервюта със звезди като Брайън Адамс, Филип Киркоров, Тереза Маринова. Общо 244 страници, които заслужават да бъдат четени и препрочитани много повече от веднъж.

В това юбилейно интро обаче искам не само да подчертая ексклузивността на съдържанието в нашия 60-и том. Длъжен съм да ви разкажа, макар и накратко, и за самото създаване на Biograph. Защото това списание, досущ като своите герои, вече само по себе си се превръща в легенда.

Дочувал съм какво ли не за него – че е лицензна световна марка с утвърден през десетилетията авторитет, подобно на Vaniy Fair, New Yorker, Vogue, Rolling Stone, Interview. Това, разбира се, няма как да е вярно – Biograph е чисто български продукт, но замислен и създаден така, че по нищо да не отстъпва на водещите образци в периодиката от цял свят.

Едно от значенията на името му е кинаджийско – “биограф” е била кръстена една от най-ранните форми на кинематографа от края на XIX век. Така се е казвал и един от легендарните кинотеатри в Чикаго, за който нашият колега Симеон Гаспаров беше написал специален репортаж в списанието. Biograph е заглавието и на компилация от сборни албуми на Боб Дилън, издадена през 1985-а.

През тези 5 години ни причисляваха към всякакви медийни групировки и бизнес-кръгове. Търсеха какви ли не обяснения за бързия ни и трайно стабилен успех освен най-тривиалното – че екипът ни е внимателно събран, добре знаем какво искаме, имаме високо вдигната професионална летва и работим с желание и усърдие. Единственият начин да произвеждаш толкова много страници съдържание на такова ниво е да го правиш методично, в строго съблюдаван график всеки ден от месеца. Ако не вярвате, попитайте десетките кандидат-сътрудници на Biograph, които така и не успяха да се адаптират към стила ни на работа и в крайна сметка отпаднаха от кервана.

Още когато стартирахме, много хора се чудеха – ще ни стигнат ли темите и героите, за които да пишем, при положение, че пускаме близо две дузини очерци във всяко издание? Както сами се убеждавате и вие 60 месеца по-късно, многообразието от теми не само не е намаляло, а дори се разширява. Все повече се стремим Biograph да бъде списание не само за големите личности и техните съдби, но и за пътешествия и начин на живот, за популярна наука, спорт и шоубизнес. Ако съдя по писмата, които получаваме всеки месец – усилията ни се оценяват.

А как по-точно започна всичко? С едно събиране на шепа журналисти в едно японско ресторантче в квартал “Гео Милев” в късната пролет на 2011-а. Нашият издател Мартин Радославов е късметлия най-малкото за две неща – че има добър бизнес-нюх и че си е изработил здрави критерии какво е качествена журналистика и кой може да я практикува с нужното постоянство. Трудно е да се каже чия е по-главната заслуга – дали на Мартин, че знаеше точно какво списание иска да направи, или на екипа, на който той даде нужната свобода и условия да реализира идеята му. Но е факт, че преди 5 години Biograph се появи някак си тихомълком и без много фанфари, почти на шега, и стъписа много хора с изначално избистрената си концепция и структура.

Оттогава то еволюира – и като визия, и като съдържание, но в същината си остана непроменено – разказвач на истинските истории на легендите. Списание, вълнуващо като роман.

Приятно четене и наздраве!

 

Георги Неделчев,

редакционен директор

 

 

С годините не ставаш по-стар – просто ставаш по-добър.

Шърли Беси, британска певица

 

 

 

Лили Иванова се изповядва в юбилейния “Биограф”

Списанието празнува 5 години от създаването си със специален 244-страничен септемврийски брой

Cover#60_1_front

Примата на българската музика Лили Иванова дава най-голямото си и откровено интервю в юбилейния 60-и брой на “Биограф”, който е на пазара от 1 септември. Специалното издание послучай 5-годишнината на най-голямото българско списание излиза в увеличен обем от 244 страници и с ексклузивна корица. Лили е заснела и две нови фотосесии в знак на уважение към “Биограф” и неговите читатели.

“Никой не може да мине по моя път”, казва певицата в своята изповед пред журналистката Валерия Велева, в която засяга всички по-важни етапи от своя живот и кариера. Освен с кадри от специалните нови фотосесии, 24-те страници, посветени на Лили, са богато илюстрирани и с уникални моменти от личния й снимков архив. Каква е истинската причина бъдещата естрадна прима да подстриже косата си като млада? Как е завършил първият й опит да стане певица в София? Коя е за нея истинската музикална академия? Отговори на тези, но и на много други въпроси, ще намерите в ексклузивното интервю на Лили Иванова за „Биограф“.

Очерци за непрежалимия наш комик Никола Анастасов, за холивудския ас Робърт Редфорд, скандалната стажантка на Бил Клинтън Моника Люински и лошия, но гениален футболист Златан Ибрахимович, както и ексклузивни интервюта с Брайън Адамс, Филип Киркоров и олимпийската шампионка Тереза Маринова са другите хитове в специалния юбилеен “Биограф”.

Съдържанието се допълва от експресивен репортаж на писателката Надя Чолакова за пътниците в столичното метро, спомени за “строителя на социализма” Григор Стоичков заедно с едно от последните му интервюта и очерк за модния революционер Ив Сен Лоран.

Откакто започна да излиза в края на горещото лято на 2011-а, “Биограф” бързо се утвърди като едно от най-четените и обсъждани издания у нас. Всеки от досегашните му 60 тома е пълен с четива, вълнуващи като романи, и разказва истинските истории на легендарни личности от историята и съвремието. То е и рядък пример за това как едно елитно издание може да интригува и да достига до най-широка аудитория от различни поколения.

Със следващия си октомврийски брой №61 от екипа обещават да продължат нашумялата си поредица литературни шедьоври, които излизат като отделно томче в комплект със списанието.

Content#60

 

Интро #59

Редакционният увод в августовския „Биограф“

Intro_59

 

Съвременната наука все още не може да се усъвършенства в предсказването на бъдещето. Твърде много се предвижда какво ще се случи догодина и твърде малко – какво през следващото десетилетие.

Американският астронавт и покорител на Луната Нийл Армстронг (1930-2012)

 

В стремежа си да предложим типично лятно и по-занимателно научно-популярно четиво, за августовската си корица се спряхме на Мишел дьо Нострадам, известен с латинизираното си име Нострадамус. От смъртта му през юли 1566-а са изминали точно 450 години, но мистерията с удивителните съвпадения между по-скорошни световни събития и неговите четиристишия остава. Гениален пророк, перфектен измамник или просто нищо неподозиращ за бъдещата си слава аптекар е бил легендарният французин? Това е един от многото въпроси, на които Biograph търси отговор този месец.

Сред ексклузивните ни материали през август са интервюто с любимеца на много жени покрай сериалите “Птиците умират сами” и “Шогун” Ричард Чембърлейн, репортажът от плаващите кейове на Христо Явашев-Кристо над италианското езеро Изео и съпружеската изповед на Вежди Рашидов и д-р Снежана Бахарова. Едва ли ще пропуснете и очерците за гениалния изобретател Никола Тесла и за великия руски писател Лев Толстой.

И понеже тези дни светът е Олимпиада, не сме подминали и тази тема. Предлагаме ви очерк за седемкратния шампион по плуване от Мюнхен’72 Марк Шпиц, както и хроника с уникални снимки от берлинската Олимпиада преди 80 години, проведена под егидата на Адолф Хитлер.

А за юбилейния ни, 60-и и 5-годишен брой през септември, отсега подготвяме нещо много специално, което съм сигурен, че ще оцените.

Приятно четене и весело лято.

Георги Неделчев,

редакционен директор

 

Мистерията “Нострадамус” – в августовския “Биограф”

Ексклузивно интервю с Ричард Чембърлейн е сред другите хитове в новия брой

Cover#59

Една неразгадана мистерия на половин хилядолетие – това е водещата тема в новия августовски брой на „Биограф“, който вече е на пазара. На корицата на популярното списание е легендарният френски предсказател Нострадамус, от чиято смърт този месец се навършиха 450 години. 10-страничният очерк под заглавие „Казвах ли ви аз?“ проследява целия житейски път на средновековния аптекар, който обичал да описва в четиристишия случващото се около него и не подозирал с каква удивителна точност те ще съвпадат с важни и драматични факти от далечното бъдеще.

За пореден месец „Биограф“ излиза в комплект с книга от литературната класика. Този месец томчето към списанието съдържа избрани творби от френската писателка Жорж Санд, една от първите големи феминистки в световната история. Общата цена на журнала и книгата отново е на ексклузивната цена от 8 лева.

3D_Sand_1

Сред другите хитови материали в августовския брой е интервюто с холивудската легенда Ричард Чембърлейн. Звездата от сериалите „Птиците умират сами“ и „Шогун“ тази пролет навърши 82 години. Харизматичният актьор споделя пред репортерката на списанието Цвета Врангова, че образът на отец Ралф Брикасар е един от любимите му, защото благодарение на него е преосмислил целия си живот. Той засяга и темата за голямата тайна от личното му пространство, която беше пазил десетилетия наред и чието разкриване в крайна сметка повлиява фатално на кариерата му.

Интервюта с актрисата Виолета Гиндева, певеца Панайот Панайотов, скулптора-министър Вежди Рашидов и неговата съпруга д-р Снежана Бахарова, както и очерци за великия руски писател Лев Толстой и за гениалния изобретател Никола Тесла са сред останалите гвоздеи в новия „Биограф“.

 

Content_59

Със следващия си 60-и брой в края на август списанието се готви да отбележи своята 5-а годишнина. Екипът отсега загатва, че по този повод ще срещне читателите си с една от най-големите и обичани легенди на българската музика – с обширно изповедално интервю и специална фотосесия.

58 броя на Biograph досега

58_Biographs
Искате да се сдобиете с пропуснат брой на любимото списание? Припомняме, че има няколко начина за това.

Първият е чрез заявка за доставка по куриер на e-mail vlado@biograph.bg или editorial@biograph.bg или на тел. 02 870 04 79. Посочете броевете, които ви интересуват, точен адрес и телефон за контакт. Доставката е за ваша сметка и с наложен платеж. В зависимост от броя списания и адреса, цената на куриерската услуга варира от няколко лева докъм 10-ина.

Вторият начин за поръчка на стар брой на Biograph е чрез сайта Bookshop.bg.

Третият начин е да посетите книжен център „Гринуич“ на бул.“Витоша“ в София.

Интро #58

Редакционният увод в юлския „Биограф“

Intro58

 

Аз просто съм лесно прежалим. Какво значи това ли? Това означава, ако някой те покани някъде на парти и ти не отидеш, на никого да не му пука от това.

Джон Рамбо обяснява защо са му възложили мисията в “Първа кръв II”

 

Напълно възможно е някои читатели да са погледнали с насмешка на Силвестър Сталоун и неговия Роки върху новата ни корица. За тяхно успокоение ще кажа, че напълно ги разбирам. Самият аз години наред го възприемах като “еднократно чудо”, като човек, надскочил себе си с първите два филма от боксьорската сага, който оттогава насам лежи предимно на стари лаври.

През 1997-а обаче гледах “Копленд”, където Сталоун си партнира с Рей Лиота, Харви Кайтел и Робърт де Ниро. През 2004-а прочетох какво казва за него Андрей Кончаловски в автобиографията си “Долни истини” – как се затворил във фургона си и буквално за една нощ пренаписал сценария на “Танго и Кеш”, при това – изненадващо адекватно. Хвалбите на именития руски режисьор ме учудиха и накараха да погледна с други очи на този мъжага.

Последваха “Роки Балбоа”, “Рамбо IV” и “Непобедимите”, за да се стигне до тазгодишния му “Златен глобус” с “Крийд”. Постепенно започнах не просто да уважавам Силвестър Сталоун, но и да изпитвам някакво “гузно удоволствие” от гледането на всеки негов филм. Забавно е и да се проследи как неговият нарцисизъм от 90-те прераства в някаква мъдра, уморена и носталгична тъга в по-новите му филми.

Така че не подценявайте този вече 70-годишен мъж (впрочем, кой би му дал толкова?), преди да сте прочели 18-те ни юлски страници за него. Но не пропускайте и очерците за Петър Димков и Джек Лондон, както и за героите на предишните европейски първенства по футбол и всички останали четива, каквито не можете да откриете другаде.

И накрая една молба – понеже скоро наближава юбилейният ни 5-годишен 60-и Biograph, отворихме акаунт в най-прогресиращата социална мрежа напоследък – Instagram. Ще се радвам, ако не само ни следвате и там, но и ни изпращате хубави свои снимки, на които присъства любимото ви списание. Ако съберем достатъчно такива, може да ги използваме в един красив юбилеен колаж.

 

А сега приятно четене.

 

 

Георги Неделчев,

редакционен директор

Роки 40 години по-късно в юлския “Биограф”

Поредната книга в комплект към списанието съдържа избрани творби на Стендал

Cover#58

Силвестър Сталоун, който на 6 юли празнува 70-годишен юбилей, е звездата от корицата на новия “Биограф”, който вече е на пазара. Списанието отделя 18 страници на актьора-сценарист, който преди четири десетилетия създаде един от най-обичаните герои в световното кино – боксьора Роки Балбоа. В богато илюстриран очерк изданието проследява целия житейски път и кариерата на Сталоун, без да премълчава и критичните моменти в тях.

Томче с избрани творби от френския писател Стендал е поредната литературна класика, която излиза в комплект с най-голямото българско списание. Общата цена на пакета заедно с книгата отново е на промоционалната цена от 8 лева.

3D_Stendal_2

Наред със Сталоун друг любимец от големия екран, който е подробно представен в новия “Биограф”, е англичанинът Хю Грант. Списанието предлага и ексклузивно интервю с естрадната легенда Нана Мускури, както и с българската царица на шлагерите Мая Нешкова.

Сред акцентите в броя е ексклузивният репортаж от атонския манастир Есфигмен – отлъчена от Вселенската патриаршия православна обител, чиито монаси вече 45 години живеят в пълна изолация от останалия свят. Материалът е илюстриран с уникални снимки на фотографа Любомир Асенов, които виждат за пръв път бял свят.

Manastir_01

Petar Dimkov_01

Голям биографичен очерк в юлския “Биограф” е посветен на Петър Димков, наричан от признателните си пациенти и последователи просто Лечителя. Списанието помества и изповедално интервю на новата лидерка на БСП Корнелия Нинова, разговор с музиканта Румен Бояджиев от ФСБ и с популярната радиоводеща от близкото минало Божана Димитрова. Специален футболен очерк пък разказва за героите и сензациите от предишните европейски първенства.

Euro_01

Content

In Memoriam: Мохамед Али

Битките на Най-великия

Боксовият ураган от Луисвил владее 21 години професионалния ринг, но най-голямата му победа е, че запази достойнство в прегръдката на Паркинсовата болест

ВАСИЛЕН ДИМИТРОВ/ BIOGRAPH #50, ноември 2015

Ali

Многопластов, колоритен и противоречив като диаболичната същност на двете си имена – това, с което изисква да го наричат, и рожденото му – Касиус Клей, Мохамед Али е много повече от “Най-великия боксьор в историята”, за какъвто се самопровъзгласи. Трикратен световен шампион в най-престижната категория при професионалистите – тежката, преобърнал представите, че гладиаторите в неговата лига се движат бавно и тромаво, той става известен и като активист за религиозни, расови и политически права. Посланик на мира, умиротворител, спасител на хиляди заложници. Символ на олимпийското движение и спорта изобщо. Също и на цяло едно поколение, това от 60-те и 70-те на миналия век, когато господства 21 години на професионалния ринг. През това време се смениха седем президента на САЩ, „Бийтълс” промениха музиката, човешки крак стъпи на Луната…

Всъщност стотици са причините Мохамед Али да заслужава без възражения мястото си в този юбилеен брой на Biograph. Но все пак търсехме и специален повод Луисвилската уста да се появи на нашите страници. И какъв по-подходящ от този, че на 1 октомври се навършиха 40 години от един от най-великите боеве в историята на бокса – срещата му с Джо Фрейзър. Провъзгласен като „Трилъра в Манила”, този суперсблъсък е само една от големите битки, които Али води през целия си живот – на и извън ринга. Най-героичната от тях си остава тази с болестта на Паркинсон. Въпреки стряскащо-плачевното си физическо състояние, шампионът продължава да бъде вдъхновяваща фигура за много хора заради достойнството и стоицизма, с който преодолява болката и страданието.

 

„Настоящото физическо състояние на Мохамед Али е шокиращо не само защото представя напреднала фаза на това, от което всички се боим – безмилостния ход на възрастта, непредказуемостта и опасностите на живота. Гледайки Али, ние виждаме слабост дори у човека, който дълги години е бил най-страховитата фигура на планетата. Дори на невзрачен човек биха простени тези часове на униние. А Али беше голям изпълнител, на когото беше отнета едва ли не същността – физическата красота, скоростта, острият ум, гласът, и въпреки това той никога не изпадна в самосъжаление. „Мохамед Али е един истински американски мит, който за повечето хора значи много: той е символ на вяра, бунт, на красота, умения и смелост, на расова гордост, на мъдрост и любов”, казва Дейвид Ремник в биографичната книга за него „Кралят на света”.

I.Битката с Паркинсоновата болест

„Ние боксьорите в тежка категория сме глупави динозаври – изяждаме се помежду си, преди да е настъпил ледниковият период”. Тази крилата фраза на Мохамед Али най-пълно дефинира живота на „Най-великия”. Естествено героят на Америка има предвид сгромолясването, което очаква почти всеки голям шампион, стигнал върха на славата, за да падне унизен в мизерията. Но тя се сбъдва стряскащо пророчески за живота, който Мохамед Али е принуден да живее през последните 30 години. Прогресивно развиващата се Паркинсонова болест поразява нервната система, саботира двигателните способности, превръщайки лицето във вкоченена маска. За болния дори преглъщането е мъчение, а произнасянето дори на една дума в геройство. Халюцинациите и кошмарите засмукват съня, омаломощавайки жизнените сили на болния. И въпреки това Мохамед Али не спира да се усмихва. Да се среща с хора. Да участва в благотворителни каузи.

Има още