Страхът на неваксинираните

Опасението от имунизацията е едно, а безпокойството от отхвърлянето й – нещо съвсем друго. Дилемата между двата риска (ваксина или болест) ще остане дотогава, докато един от тях не изчезне. Но не бива да обвиняваме никого за нея

ДИМИТЪР ГАНЧЕВ/ Biograph Forum #121, октомври 2021

Не е лесно да си против ваксинирането. Всеки ден отнякъде се появява някой, който ти казва да се ваксинираш. Всеки ден излиза някаква нова информация – все едно каква (за или против) – важното е, че е нова и ти трябва да й обърнеш внимание. Или да я обориш, или да я използваш за потвърждаване на избора. И така ден след ден – трябва да потвърждаваш този избор отново и отново. Всеки ден изпитваш един и същ страх, едно и също безпокойство, една и съща вина. Няма значение дали преживяваш това, защото не си сигурен, или обратното – защото си абсолютно сигурен, че не трябва да се ваксинираш, но се налага отново и отново да го обясняваш къде пред себе си, къде пред другите. И краят не му се вижда. Това ще е постоянно повтарящ се процес, с неизвестна продължителност.

А ако си се ваксинирал, това е окончателно. Край, точка. Няма връщане назад, не можеш да се разваксинираш. Като отминат първите три дни с главоболие и като нямаш други оплаквания, спираш да го мислиш, понеже няма защо. Даже ако си си причинил дългосрочно увреждане, ще го мислиш след 20 години, като се появи, ако изобщо се появи.

Основният страх в 99% от случаите е, че нещо може да ти се случи – ако не сега, то след 50 години. Повечето антиваксъри твърдят, че не са антиваксъри, защото другите ваксини са си ги сложили, но тази е „много нова“. Като минат 50 години, ще си я сложат и нея. Това си е парекселанс първичен страх.

Не казвам дали е основателен, или е неоснователен. Това е всъщност личната преценка на всеки – да си съпостави страха от ваксината спрямо страха от болестта. При едни надделява едното, при други – другото.

Това, което нежелаещите да се имунизират не могат да усетят, е, че след ваксинацията изчезват и двата страха. Продължават по инерция да смятат, че и ваксинираните ги е страх от нещо (ако не едно, то друго). Това обаче е вярно максимум до втората седмица след втората доза. Дотогава ги имаш и двата страха – още нямаш защита от болестта, но всеки момент може да се появи странична реакция от ваксината. После и двата изчезват. Просто трябва да се устиска един кратък период от максимум 6 седмици.

Дотогава все едно нищо не можеш да направиш, мачът е свирен. Каквито колебания си имал, с втората игла те са в миналото и вече никой в нищо не може да те убеждава. Даже някой да те убеди, че без ваксина ще си по-добре, фактът си остава свършен и никога няма да се промени. Нямаш никакво решение да взимаш повече – нито днес, нито когато и да било. Терзанието е погребано завинаги.

Двете позиции не са еквивалентни. Едната те вкарва в процес, другата – в състояние. Процеса ще го преживяваш отново и отново, докато свърши. Затова едните ще се чувстват под постоянен натиск от другите, но всъщност не са другите тези, които ги притискат. Потиска ги нуждата всеки ден да вземат решение и много биха желали това да спре. Ами да го вземат веднъж завинаги и да ги оставят на мира…

За съжаление, това няма да стане, защото такава е същността на този процес. Той ще приключи, когато трябва да приключи, а не когато някой реши да признае отрицателния избор за окончателен. Няма такъв „някой“. Това желание е разбираемо, но то няма адресат. Нито правителствата, нито ваксинираните могат да направят нещо по въпроса.

Изборът между двата риска (ваксина или болест) ще си остане дотогава, докато един от тях не изчезне. Не му се гневете, приемете го като част от живота и не обвинявайте никого, че още неизвестно колко време ще ви се наложи да го правите.

Ще горим сухи съчки при всяка вълна и ще разчитаме на това, че в останалия свят все някак ще се преборят със заразата и няма да има откъде да я прихващаме. Ще разчитаме да сме от малкото неваксинирани в един свят, в който останалите имат групов имунитет и така косвено ще ни пазят и нас. Ето, от Европейския съюз се похвалиха, че България е толкова малка, че въобще не им се отразява на статистиката и вече имат 70% покритие.

Интро #121

Редакционният увод в октомврийския „Биограф“


 

Представете си страна, която лети в космоса, изстрелва спътници, създава такава отбранителна система, а в същото време не може да разреши проблема с недостига на дамски чорапогащи. Няма паста за зъби, няма сапун, няма стоки от първостепенна необходимост. Беше невероятно, но и унизително да работиш в такова правителство.
Михаил Горбачов, 7-и генерален секретар на КПСС в периода 1985-1991 и първи президент на СССР

Думите на Горби, който тази година е юбиляр и е представен подобаващо в този брой на Biograph, са напълно приложими и за героя от октомврийската ни корица. Миналия месец се навършиха 110 години от раждането на Тодор Живков, известен още като Бай Тошо или Тато. По негово време държавата ни постигаше световни успехи в някои области, но беше в тъмния заден двор на обединяващата се Европа. Нерядко имаше и режим на тока – 3 часа светло, после час тъмно и студено.

В една друга епоха тази годишнина би се празнувала у нас всенародно. Сигурно извънредно щяха да пуснат и банани и мандарини по магазините. Днес, 23 години след смъртта му, за най-дългогодишния управник в новата ни история почти не се говори, а дертовете на обществото не са свързани с опашките пред кварталния плод-зеленчук, а със съвсем други неща. Но житейската съдба и партийно-държавническата биография на Живков са особено поучителни и в наши дни, особено на фона на задаващите се поредни избори. След като прочетете нашите 30 страници за Тато, може би по-лесно ще намерите отговор на въпроса защо ние, българите, сме толкова търпеливи към хората, които ни управляват – каквито и да са те.

В този брой казваме последно сбогом на една от музикалните легенди на ХХ век – Микис Теодоракис. Публикуваме и две откровени интервюта с емблематични имена от нашата сцена – Хайгашод Агасян и Любо Киров. Отбелязваме предстоящия юбилей на една от най-харизматичните холивудски звезди – Уинона Райдър. А специално послучай задаващия се Хелоуин правим преглед на най-знаковите филми на ужасите, както и на различните подразделения на този все по-популярен киножанр.

Желая ви слънчев октомври и приятно четене.

Георги Неделчев,

редакционен директор

„Биограф“ анализира феномена Живков

110-годишнината на най-дълго управлявалия политик е темата на списание №1 у нас. Очерци за Михаил Горбачов и Микис Теодоракис и интервюта с Любо Киров и Хайгашод Агасян са сред другите акценти в октомврийския том #121

„110 години и 33 от тях“ е мотото на октомврийската история от корицата на „Биограф“. В новия брой, който вече е на пазара, списанието припомня житейската съдба, възхода и падението на най-дългогодишния управник в новата ни история. С много фактология и снимки, някои от които изключително редки, изданието прави дисекция на явлението Бай Тошо, с което живяха поколения българи. На фона на предстоящите поредни избори у нас, „Биограф“ търси отговори на въпроса как десетилетия наред беше възможен този феномен и дали историята би се повторила отново.

В отделен голям очерк – „Герой за Запада, предател за Русия“ – списанието припомня и биографията на Михаил Горбачов – човека с основна заслуга за сгромолясването на социалистическия блок и идването на демокрацията в страните от Източна Европа. Друг ключов материал в броя е този за гръцката музикална легенда Микис Теодоракис, който почина през септември на 96 години.

Интервюта с композитора Хайгашод Агасян и с певеца Любо Киров и любопитна класация на най-емблематичните филми в хорър-жанра допълват богатото съдържание на 121-ия том на списание №1 у нас. Цената му остава непроменена – само 8 лева.

120 броя на „Биограф“

Искате да се сдобиете с пропуснат брой на любимото списание и да попълните колекцията си? Припомняме, че има няколко начина за това.

Първият е чрез заявка за доставка по куриер на e-mail editorial@biograph.bg. Посочете броевете, които ви интересуват, точен адрес и телефон за контакт. Доставката е за ваша сметка и с наложен платеж. В зависимост от броя списания и адреса, цената на куриерската услуга варира.

Вторият начин за поръчка на стар брой на Biograph е чрез сайта Bookshop.bg, където куриерската услуга е на по-добра цена. Оттам можете да заявите доставка и за чужбина, със съответните куриерски разходи.

Третият начин е да посетите книжен център „Гринуич“ на бул.“Витоша“ в София.

Подробности за акцентите във всеки брой можете да откриете във фотоалбумите на нашата фейсбук-страница.

Търсете актуалните броеве на списанието във всички павилиони за продажба на преса – в моловете, в обектите на Kaufland и Metro, в супермаркетите „Фантастико“, както и в по-големите вериги бензиностанции.

Приятно четене!

Интро #120

Редакционният увод в септемврийския „Биограф“

Човек не е този, който е бил по време на последния ти разговор с него – той е този, който е бил през цялото време, в което го познаваш.

Райнер Мария Рилке (1875-1926)

Харесвам максимата, че един творец струва толкова, колкото последното му, актуално произведение, а не колкото нещо, което е създал някога. През всичките тези десет години в Biograph сме се стремили да я спазваме. Предпочитам да ни съдите по всеки брой, който държите в ръцете си, отколкото да си спомняте, че някога сме ви зарадвали с друг такъв.

Но също толкова вярна е и максимата на поета Райнер Мария Рилке. В моменти като този, когато отбелязваме десетата си годишнина и хвърляме поглед назад, се надявам и вие да си дадете сметка какво сме ви донесли с всичките тези 120 досегашни издания. Постарахме се в този брой да направим бърз преговор – не само на тях, но и на цялото десетилетие зад гърба ни.

През онова късно лято на 2011-а едва ли сме предполагали в колко странна ситуация ще дочакаме юбилея, който малко издания у нас достигат. Но въпреки целия този абсурд, превърнал се в диагноза на новото време, изминалото десетилетие ще бъде запомнено и с много стойностни неща. И голяма част от тях присъстваха върху нашите страници.

Човекът от 120-ата ни корица – остарелият, но вечно красив и харизматичен Ален Делон – също е своеобразно олицетворение на отминалите години. Равносметката, която той прави в покъртителното си интервю-изповед, е не просто оценка и присъда за времето, в което живеем. То е и горчиво признание, че всичко на този свят си има край. Но дори и когато някои неща са безвъзвратно останали зад гърба ни, красивият спомен за тях може да ни стопля и крепи и занапред.

Надявам се след този юбилеен брой ако не да ни заобичате още повече, поне да осъзнавате колко приятно ни е било заедно през тези десет години. И да ни останете верни и за в бъдеще.

Приятно четене.

Георги Неделчев,

редакционен директор

10 години „Биограф“ и специален юбилеен брой

Разтърсваща изповед на Ален Делон е историята от корицата на том #120

Със септемврийския си брой #120, който вече е на пазара, „Биограф“ отбелязва 10-годишнината от появата си. Специалното юбилейно издание с увеличен обем прави преглед на отминалото десетилетие, отбелязвайки най-значимите събития и тенденции за периода 2011-2021-а. Отделен материал на редакционния шеф Георги Неделчев синтезира пътя на списанието от създаването му до наши дни и акцентира върху знакови негови корици, материали и теми. Колекционерският 120-и том на „Биограф“ показва нагледно защо то успя да се наложи като най-обичаното месечно четиво у нас.

Историята от корицата е свързана с една от иконите на европейското кино – неостаряващия френски секссимвол Ален Делон. В разтърсваща изповед пред свой стар приятел – телевизионния журналист Сирил Вигие от френския канал TV5, актьорът прави равносметка на целия си 85-годишен живот. Делон засяга широк кръг теми – от политика и шоубизнес до жените в неговия свят и собствения му житейски път, правейки някои шокиращи откровения.

Очерци за руския бард Булат Окуджава, френския писател Марсел Пруст, създателя на Мъпетите Джим Хенсън и легендарния италиански революционер Гарибалди, както и голямо интервю с музиканта Живко Петров допълват богатото съдържание на юбилейния 120-и „Биограф“. Цената на луксозното издание е непроменена – само 8 лева.

Интро #119

Редакционният увод в августовския „Биограф“

Не, не съм някаква богиня, слязла от небесата, за да ви пее попмузика. Нито съм някаква изключително невероятна личност, на която трябва непрекъснато да се повтаря колко страхотна е и по цял ден да бъде целувана.

Лейди Гага

За доста хора Дженифър Лопес е преди всичко певица, а след това актриса. А всъщност тя е преди всичко танцьорка, после актриса и едва след това певица с безброй хитове над 70 милиона продадени албума. Августовският ни брой е отчасти кинематографичен (освен историята от корицата за невероятната Джей Ло, съдържа и голям очерк за Джоди Фостър), но много повече музикантски. Ще прочетете за личната битка, която води Бритни Спиърс – поп-принцесата, пробила на световната сцена броени месеци преди пуерториканката. Разказваме историята на недостижимия и скандален руски дует „Тату“, както и на най-популярния поп-изпълнител в момента – The Weeknd. Припомняме отново житейската съдба на „чудовището“ Лейди Гага, както и едно фундаментално наше интервю с Азис, каквото трудно бихте прочели другаде. Разговаряме и с живи легенди, макар и все още твърде млади, на българската и световна опера и джаз като Соня Йончева и Теодосий Спасов. Отбелязваме и 60-годишния юбилей на един от любимите певци на майка ми, както и на много жени от нейното, а и не само от нейното поколение – Веселин Маринов.

За любителите на увлекателните исторически и политически четива са нашите очерци за генерал Владимир Вазов и за „майката на Израел“ – министър-председателката от началото на 70-те Голда Меир. Но, както всеки месец, имаме и достатъчно материали за мода, лайфстайл, рецензии за нови филми, книги и музикални албуми. Точно като за августовска ваканция.

Приятно четене!

Георги Неделчев,

редакционен директор

Феноменът Дженифър Лопес е новата корица на „Биограф“

Очерци за други музикални явления като „Тату“, The Weeknd, Бритни Спиърс и Лейди Гага допълват августовското съдържание на списание №1

„Една щастлива жена на 52“ е надзаглавието на 14-страничната Cover story за Дженифър Лопес, която краси августовската корица на „Биограф“. С много снимки и любопитни факти за нея списанието прави дисекция на живота и кариерата на една от най-влиятелните и богати жени в съвременния шоубизнес.

Очеркът за Бритни Спиърс, която води истинска война със собствения си баща за правата върху личния живот и кариерата си, е друга интригуваща тема от света на поп-музиката. Списанието разказва и за легендарния руски дует „Тату“, който проби на световната сцена точно преди две десетилетия и който днес би бил еднакво категорично отхвърлен и в родината си, и в Западния свят. Друг голям очерк, който ще се посрещне с възторг от меломаните, е историята на нашумелия ар ен би изпълнител The Weeknd. Списанието припомня и житейската история на Лейди Гага, която е една от неговите предишни корици от 2012-а година.

Интервюта с оперната прима Соня Йончева, с джаз-виртуоза Теодосий Спасов и с юбиляра Веселин Маринов допълват музикалната тематика на горещия августовски „Биограф“. Богатото му съдържание оформят и очерци за актрисата-режисьор Джоди Фостър, за „майката на Израел“ – министър-председателката от началото на 70-те Голда Меир, и за героя от Дойран генерал Владимир Вазов.

Цената на луксозното 212-странично издание, което е без аналог по читателска аудитория у нас, остава непроменена – само 8 лева.

Интро #118

Редакционният увод в юлския „Биограф“

Една от благословиите да имаш стари приятели е, че можеш да си позволиш да бъдеш глупав покрай тях.

Ралф Уолдо Емерсън (1803-1882), американски мислител

„Отново заедно“: излъчването само на един, макар и 104-минутен нов епизод от „Приятели“ предизвика такъв взрив от възторг и носталгия, че чак не е за вярване. Дори и най-големите почитатели на сериала, признат за един от най-успешните и обичани на всички времена, са изненадани от завръщането на тази Friends-мания, към която сега се присъединяваме и ние.

В този брой отговорният ни редактор Благовеста Кирилова е събрала в 24 страници толкова много факти, снимки, анализи и коментари, свързани с легендарната сага, че биха могли да се издадат и в отделна книга. Юлският Biograph е типичен пример как между кориците на едно периодично издание нашият читател всеки месец получава синтез от информация и мнения, какъвто трудно би намерил дори и в дузина книги по същите теми. Няма как да не се гордея, че вече 10 години оглавявам подобен медиен проект, който е без аналог в българския, а със сигурност и не само в българския печат.

Но даже и да не сте сред запалените фенове на „Приятели“, в том 118 има достатъчно други интригуващи четива за вас. Препоръчвам ви интервютата с певеца Георги Станчев и с телевизионния продуцент и сценарист Матей Константинов. Много интересна е житейската съдба на авангардиста Йозеф Бойс, а също и на чилийския генерал-диктатор Аугусто Пиночет. Припомняме и нашия очерк отпреди 5 години за неподражаемия чешит от телевизията и киното Чарли Шийн. И сме подредили цели 50 факта за един от най-скандалните комици на съвремието – Саша Барън Коен, който скоро ще навърши половин век.

Пожелавам ви приятни плажни дни – погрижили сме се да има с какво да запълните поне няколко от тях.

Приятно четене!

Георги Неделчев,

редакционен директор

Всичко за „Приятели“ в юлския „Биограф“

Списанието посвещава 24 страници на култовия сериал в своя 118 том

Най-обичаният и успешен ситком на всички времена – „Приятели“ – е темата от корицата на новия юлски „Биограф“, който е на пазара от 30 юни. Върху 24 страници списанието е събрало всички най-любопитни факти за култовия сериал и прави дисекция на феноменалния му успех през годините. В отделна секция се проследява съдбата на всеки от актьорите в него след приключване на поредицата, която наскоро излъчи специален нов епизод, наречен Reunion („Отново заедно“). Така 118-ият том на най-четеното българско списание се превръща в колекционерска ценност за всеки почитател на „Приятели“.

В отделен голям материал „Биограф“ подрежда 50 интересни факта за един от най-талантливите и скандални комедианти на нашето време – Саша Барън Коен („Борат“, „Бруно“, „Диктаторът“), който скоро навършва 50 години. Списанието разказва за друг обичан герой от малкия екран – Чарли Шийн.

Големи интервюта с певеца-юбиляр Георги Станчев и с киносценариста и продуцент Матей Константинов („Love.net”, „Вездесъщият“, „Порталът“) допълват богатото съдържание на юлското издание. В мемориален очерк списанието отделя 14 страници на Людмила Живкова, от чиято мистериозна смърт през юли се навършват четири десетилетия.

Цената на луксозно оформеното 212-странично издание остава непроменена – само 8 лева.