68 броя на Biograph досега

68_issues

Искате да се сдобиете с пропуснат брой на любимото списание? Припомняме, че има няколко начина за това.

Първият е чрез заявка за доставка по куриер на e-mail vlado@biograph.bg или editorial@biograph.bg или на тел. 02 870 04 79. Посочете броевете, които ви интересуват, точен адрес и телефон за контакт. Доставката е за ваша сметка и с наложен платеж. В зависимост от броя списания и адреса, цената на куриерската услуга варира от няколко лева докъм 10-ина.

Вторият начин за поръчка на стар брой на Biograph е чрез сайта Bookshop.bg.

Третият начин е да посетите книжен център „Гринуич“ на бул.“Витоша“ в София.

Подробности за акцентите във всеки брой можете да откриете във фотоалбумите на нашата фейсбук-страница.

Приятно четене!

Интро #68

Редакционният увод в майския „Биограф“

Intro_68

Да, взимам наркотик. Неговото име е Чарли Шийн.

Чарли Шийн

Този месец на корицата е един от любимите ми режисьори и актьори – Мел Гибсън. Мъж с уникална съдба – мултимилионер, който за повече от десетилетие беше нарочен за обществен враг №1 в Холивуд. Бойкотиран, остракиран, дамгосан като злодей и въплъщение на всичко, от което целомъдреното американско общество се страхува. В края на миналата година обаче той успя да извади филм, с който показа на всички, че изгнанието му не може да продължава повече. В страниците от нашата майска Cover story сме разказали цялата житейска и професионална драма на любимеца, който се превърна в анти-герой. Или поне най-важното от нея. Дали “лудият Мел” ще се превърне отново във всеобщ любимец?

Но в 68-ия том на Biograph присъстват и други мъже с не по-малко интересна харизма и лична съдба. Вземете например Илън Мъск – още един мултимилионер с труден характер, чиято автомобилна компания Tesla Motors тези дни изпревари гиганти като General Motors и Ford по пазарна капитализация. Ще си припомним отново и за Старшията Иван Абаджиев, наричан още “папата на щангите” – една от най-легендарните фигури в българския спорт, който напусна този свят в края на март.

Разказваме и за живота на великия философ Фридрих Ницше, чието съществуване, както се оказва, е било в пълно противоречие с идеите му за всепобеждаващия и безскрупулен Свръхчовек.

Да не забравяме и прекрасната Клаудия Кардинале, разбира се, която даде специален автограф за българските си почитатели и без излишна суета разголи душата си в ексклузивно интервю.

Приятно четене.

 

Георги Неделчев,

редакционен директор

 

Анти-героят на Холивуд Мел Гибсън в новия “Биограф”

Ексклузивно интервю с италианската легенда Клаудия Кардинале е другият акцент в майския брой на списанието

Cover#68

Една от най-харизматичните, но и противоречиви холивудски звезди от последните десетилетия – Мел Гибсън – е на корицата на новия майски брой на “Биограф”, който вече е на пазара. В своя 16-страничен очерк списанието разказва за житейската и професионална драма на актьора-режисьор, който прекара последното десетилетие в състояние на изолация, обявен за злодей №1 и бойкотиран от всички големи кинокомпании. Ще се завърне ли някогашният всеобщ любимец в голямата игра?

Ексклузивно интервю с италианската легенда Клаудия Кардинале, взето от журналистката Цвета Врангова-Митова, е другият основен акцент в новия том на най-голямото българско списание. В непринуден и откровен стил суперзвездата разказва за своите отношения със София Лорен, както и с аса на френското кино Ален Делон.

Интервюта с музиканта от “ФСБ” и “Фондацията” Иван Лечев и с оперната дива Веселина Кацарова и очерци за милионера-мечтател Илън Мъск, реализатор №1 на НБА Стеф Къри и немския философ Фридрих Ницше допълват традиционно богатото съдържание на луксозното издание. “Биограф” не пропуска да отдаде почит и на Старшията Иван Абаджиев – легендарният наш треньор, който напусна този свят в края на март.

Content68.jpg

Интро #67

Редакционният увод в априлския „Биограф“

Intro67

Какво всъщност е свободата? Това е природно дадената на човека власт да прави онова, което иска – дотолкова, доколкото то не е възпрепятствано от силата на закона.

Марк Тулий Цицерон (106 – 43 г. пр. Хр.)

Ако в началото на 2016-а някой беше пророкувал, че ще светът ще я изпрати без Дейвид Боуи, Принс и Джордж Майкъл – трима от най-великите музиканти и певци, живели някога, със сигурност щяха да го помислят за луд. Когато в Коледния ден на миналата година бе съобщено за смъртта на човека от днешната ни Cover story, много хора я приеха като нещо свръхестествено, като следствие от някаква зла, едва ли не сатанинска прокоба. А ние в Biograph току-що бяхме издали януарския си брой, върху чиято корица ангелски се усмихваше незабравимият Майкъл Джексън…

Какво лишава този свят от най-талантливите и обичани същества, които неуморно го възпяваха приживе? Какво погуби в такъв кратък срок някои от най-големите гении в съвременната музика?

Априлският ни очерк за Джордж Майкъл търси и отчасти дава отговор на тези въпроси. В онази Коледна сутрин музиката загуби един от най-красивите си гласове и едно от най-красивите си лица. Човечеството обаче страда не по-малко и за красивата му, измъчена, но благородна душа.

Приятно четене.

Георги Неделчев,

редакционен директор

Поп-иконата Джордж Майкъл e на корицата на априлския Biograph

Очерци за Кристиан Диор, Рудолф Джулиани и Елена Йончева са другите хитови материали в 67-ия том на популярното списание

Cover#67

Една от иконите на британската и световната поп-музика – непрежалимият Джордж Майкъл, напуснал този свят в края на миналата година, е на корицата на новия априлски брой на “Биограф”, който вече е на пазара. Списанието отделя 20 страници за живота, триумфа, падението и смъртта на легендарния изпълнител, създал някои от най-слушаните песни през 80-те и 90-те. Най-голямото месечно издание у нас и този път не изневерява на традициите си и успоредно със задълбочен психологически анализ на явлението Джордж Майкъл предлага и голям брой слабоизвестни негови снимки.

Очерци за дизайнера Кристиан Диор, който точно преди седем десетилетия извърши великата френска модна революция, за бившият кмет на Ню Йорк – републиканеца Рудолф Джулиани, и за “футболния Рафаело” – италианския голмайстор Роберто Баджо, са сред другите гвоздеи в съдържанието на априлския “Биограф”.

Списанието посвещава специален очерк и на тв репортерката Елена Йончева, която през последните седмици попадна в епицентъра на предизборен скандал с доскорошния премиер Бойко Борисов. Друг силен материал е “женският триптих” на писателката Катерина Хапсали – неин дебют за “Биограф”, в който тя среща читателите с три различни типажа съвременни българки.

Кинорежисьорът Пол Верховен, пророчицата от “Овча купел” Слава Севрюкова, наричана още “софийската Ванга”, милиардерът Дейвид Рокфелер и новият холивудски секссимвол Том Хидълстън са сред другите герои на 67-ия том на списанието.

Content#67

Интро #66

Редакционният увод в мартенския „Биограф“

intro

Оставям на вас цялата Вселена, ако мога да си задържа Италия.

Джузепе Верди (1813-1901)

За мен корицата с Марчело Мастрояни е една от най-стилните, които сме имали напоследък. Тук на това място сега се очаква да опиша колко “типично италиански”,секси и хедонистичен е мартенският брой – не само заради страниците, посветени на незабравимия актьор, но и заради ексклузивното интервю със Сабрина Салерно – сексбомбата на евродиското от средата и края на 80-те, която разкрива неподозирани черти от своя характер пред нашата кореспондентка Цвета Врангова.

Бохемски-интелектуална, но на моменти безпощадна в присъдите си, е и изповедта на живия класик на прозата и журналистиката ни – Димитър Шумналиев. Мими Иванова и Развигор, непрежалимата Таня Сотирова от БНТ, Юън Макгрегър от “Трейнспотинг”, леденият швед Борг, който внезапно “изпуши” и заряза тениса… Бих могъл да поставя още много акценти от плътния 66-и том на BIOGRAPH.

Но понеже пиша от първо лице, ми се иска да споделя едно почти интимно удоволствие този месец – от присъствието на образ , запечатан в съзнанието ми още от тийнейджърските ми години: Радина Червенова. Помня я още като говорителка на едно младежко предаване, където заедно с другите ми пъпчиви съученици от гимназията понякога гостувахме в средата на 80-те— “Час по всичко”. Беше толкова красива, че не можехме да си отделим очите от нея. През всичките тези вече над 30 години Радина остана не просто като несменяема емблема на БНТ. Със спокойното си, интелигентно, но и ненатрапчиво излъчване, десетилетия наред тя олицетворява не само красотата на българката, но и нейната житейска мъдрост и достойнство.

Времената се менят – политически вълнения се редуваха с мизерия, еуфорията от демокрацията и бизнес-ентусиазмът – с разочарования и периоди на обезверение. Но ослепителната Радина е неизменно там – в рамката на телевизора, а плътният й, брилянтно школуван глас е като терапия за слуха и нервите.

Интервюто на Мина Узаничева с нея за BIOGRAPH не просто е един от текстовете, с които се гордея. За мен то е рядък и красив пример, че каквото и да се случва на този свят, някои добродетели остават вечни и непоклатими. Хубаво е да имаш такива доказателства наблизо.

Приятно четене.

Георги Неделчев,

редакционен директор

radina-chervenova_03

Радина Червенова в първите си години като говорител в БНТ.

 

Легендарният Мастрояни е на корицата на мартенския “Биограф”

Интервюта с Радина Червенова, Мими Иванова и Димитър Шумналиев са другите акценти в 66-ия том на списанието

cover66

Легендата на италианското кино Марчело Мастрояни, непрежалим вече две десетилетия от многобройните си почитатели, е на корицата на новия брой на “Биограф”. 66-ият пореден том на най-голямото българско списание вече е на пазара. В него на вечния латински любовник Мастрояни са отделени 18 страници, които съдържат десетки кадри от най-великите му филми и от личния му живот.

“Италианската” тема в “Биограф” се допълва от екслузивно интервю със Сабрина Салерно – секссимвола на евро-диското от средата на 80-те години, която разкрива неподозирани черти от своя характер пред кореспондентката на списанието.

Очерци за култовия британски актьор Юън Макгрегър и кралица Елизабет II и големи интервюта с тв водещата Радина Червенова, с певицата Мими Иванова, която наскоро отпразнува 70-годишен юбилей и с писателя-журналист-художник Димитър Шумналиев са другите акценти в 220-страничния мартенски “Биограф”. Списанието отдава почит и на емблематичната новинарка от Ефир 2 Таня Сотирова, която почина през февруари.

И този месец луксозното издание предлага на читателите си традиционните секции за лайфстайл, мода, шоубизнес и любопитна хроника от близкото минало.

content_66-1

Интро #65

Редакционният увод във февруарския „Биограф“

Революцията не е ябълка, която просто пада, когато узрее. Трябва ти да я накараш да падне.

Че Гевара (1928-1967)

Изпращайки с облекчение голямата зима от началото на 2017-а, през февруари в Biograph се гордеем минимум с две неща. Първото са 26-те страници, които сме отделили на един от последните харизматични революционери на ХХ век, който си отиде през 2016-а – Фидел Кастро, управлявал Куба половин столетие. Дали ще бъде запомнен повече като освободител, или главно като диктатор, изолирал страната си от цивилизования модерен свят? Можете да прецените сами от нашата Cover story.

Вторият ни акцент този месец е безплатното приложение “Вино & Spirits”, което излиза за пръв път в комплект с Biograph. Подготвено от най-големия експерт в тази област – известния журналист Иван Бакалов, то ще зарадва не само за ценителите на хубавите питиета, но и за всички, които харесват увлекателните и полезни четива, свързани с тази важна част от епикурейския начин на живот. Ще се радвам, ако ни пишете във Facebook дали 68-страничната книжка ви е допаднала.

Разбира се, във февруарския Biograph има и много други четива, заслужаващи внимание – очерците за нашумялата режисьорка на “Воевода” Зорница София, за холивудската легенда Жа Жа Габор и за любимеца на кинозрителките Райън Гослинг, интервютата с Минчо Празников, спортната легенда Йорданка Благоева и красивата новинарка Виктория Петрова… Не пропускайте и историята за братята Адолф и Рудолф Даслер, които след войната се превръщат в заклети врагове, създавайки марките “Адидас” и “Пума”, както и очерка за приятелството между писателите Джеймс Джойс и Итало Звево.

Приятно четене и наздраве!

Георги Неделчев,

редакционен директор

 

Ел Команданте Фидел на корицата на новия “Биограф”

Пред февруари списанието пуска и безплатно издание за вино, уиски и други питейни удоволствия

cover65

Освободител ли беше Фидел Кастро за кубинците или диктатор? Най-голямото българско списание търси отговор на този въпрос, посвещавайки новата си корица на революционера, който управлява острова половин век и напусна този свят в края на ноември на 90-годишна възраст. “Биограф” отделя 26 страници за живота, кариерата и странностите на Ел Команданте, включително и галерия от уникални фотоси. Специално място е отредено и на посещенията му в България.

В комплект с 65-ия си брой, който вече е на пазара, “Биограф” подарява на читателите си и първото си профилирано издание “Вино & Spirits”. 68-страничната богато илюстрирана книжка има справочен, познавателен и експертен характер, но съдържа и прелюбопитни репортажи за ценителите на хубавото вино, уиски и други питиета.

winespirits_cover

Темата от корицата за Фидел Кастро и приложението “Вино & Spirits”, разбира се, не са единствените козове на “Биограф” през февруари. Списанието публикува ексклузивни интервюта с новинарката от bTV Виктория Петрова, лекоатлетическата и олимпийска легенда Йорданка Благоева и емблематичния синоптик-ветеран Минчо Празников. Голям очерк е посветен на режисьорката Зорница София, нашумяла през последния месец със своя исторически филм “Воевода”. Задълбочени и богато илюстрирани портрети на кинозвездата Райън Гослинг, ски-легендата Херман Майер и холивудската икона Жа Жа Габор са сред другите хитови материали в новия том на елитното списание. По традиция е отделено и достатъчно място на рецензии за нови филми, книги, музикални албуми и постановки, страници за мода, лайфстайл, автомобили и пътеписи.

content

Доналд Тръмп – ами сега?

Америка отдавна не е била така разделена, както днес. Преодолявайки шока от новината, че бизнесмен-шоумен с ретроградни възгледи ще оглави най-могъщата демокрация, Щатите, а и целият свят, вече правят трезва равносметка на причините, произвели сензацията на десетилетието и започват да гледат на новия президент по нов начин. Възможно ли е наистина Тръмп да се окаже толкова лош, неадекватен, скандален и опасен, за колкото половината човечество го смята? Или страхът от него прикрива други, по-дълбоки и трудно лечими проблеми на модерното общество?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ сп. BIOGRAPH

(откъс от декемврийската Cover story #63 на списанието)

trump

Когато на 16 юни 2015 година предприемачът Доналд Тръмп слезе по ескалатора на своя небостъргач на Пето авеню и обяви официално, че се кандидатира за президент в тазгодишната кампания, американското общество реагира с иронична насмешка. Отзвукът беше все едно пред публиката се разиграва поредното риалити-шоу – като онова, с което бизнесменът стана толкова популярен по целия свят. Заканите му да се разправи с мексиканските имигранти, които превръщали САЩ „в сметище за чужди проблеми“, не се възприемаха насериозно, а по-скоро като предварително заучена театрална реплика за постигане на по-висок тв рейтинг. Досущ като фразата „Ти си уволнен“ в прословутото му шоу „Стажантът“, излъчвано и у нас по някогашната телевизия TV2. Обвиненията, които Тръмп хвърли към Барак Обама – че е сринал страната до нивото на „държава от третия свят“ звучаха популистски, но и му отиваха – американците бяха свикнали да чуват какви ли не изхвърляния, излизащи от неговата уста. А лозунгът „Да направим Америка отново велика“ изглеждаше ефектно, но се възприемаше по-скоро като декор от поредното телевизионно шоу.

По онова време социологическите проучвания му отреждаха място в дъното на челната десетка на фаворитите за най-високия пост. Губернаторът-републиканец на Флорида Джеб Буш, син на бивш американски президент и брат на друг, както и съпругата на управлявалия два мандата демократ Бил Клинтън и бивш държавен секретар Хилари Клинтън изглеждаха почти сигурни финалисти в надпреварата. На техния фон Тръмп изглеждаше като карикатура, внасяща повече цвят и хумор в кампанията. За да си представим как американците са гледали на неговата кандидатура, трябва да изградим някакъв събирателен образ на български фигури като Николай Бареков, Жорж Ганчев, Веселин Марешки и Митьо Пищова.

Година и половина по-късно Тръмп вече е избран за нов държавен глава на САЩ. Победата му над Хилари Клинтън беше шокираща, макар и с не голяма преднина. Чисто математически кандидатката на демократите дори спечели по-голям брой американски гласоподаватели, но вотът им не беше разпределен по начин, който сложната тамошна избирателна система изисква.

Историята, както се казва, обича да се повтаря. Преди 36 години президентските избори в САЩ бяха спечелени от Роналд Рейгън – дотогава известен предимно като второкласен холивудски актьор и губернатор на Калифорния. Очакванията към управлението му не бяха високи, но той се оказа един от най-успешните и исторически значими американски лидери на миналия век и човек с основна заслуга за новия световен ред, дошъл с краха на комунизма. Днес на негово име са кръстени летище, библиотека, самолетоносач и какво ли още не. Толкова ли ще е странно, ако след години и за Доналд Тръмп се говори с респект вместо с насмешка?

Макар и стресираща за половин Америка, победата му не бе чак толкова изненадваща и нелогична за много наблюдатели, следящи развитието на политическите процеси в Щатите и целия свят. Още през април 2016-а в редакционния форум на Biograph също се появи коментар, в който се казваше, че неговата поява на сцената далеч не е единственият и най-сериозен проблем за американското общество.

Много от гласоподавателите бяха трайно отвратени от задкулисните машинации и кухата фразеология на своя политически елит – и то до такава степен, че изглеждаха готови да гласуват за един откровен самозванец и позьор. Тръмп може и да изглеждаше лъжец и демагог, но бе аматьор в тази дейност – за разлика от школуваните популисти от династиите Буш и Клинтън. Още през пролетта, преди отново да гръмнат скандалите около Хилари с разследването на ФБР срещу нея, американците бяха готови да предпочетат по-малкото зло. Да гласуват за дявола, който познават по-добре. За човек, чиито лъжи са ясни от самото начало и съответно им изглеждат по-безвредни.

Обикновеният американец интуитивно усещаше поне няколко неща: Тръмп не демагогстваше с цел някаква лична финансова облага. Просто защото, за разлика от другите кандидати, е достатъчно богат. Второ – той не бе професионален политик и затова не можеше да се очаква, че пред хората ще говори едно, а в кулоарите на Конгреса после ще се договаря съвсем друго с политици, които уж сочи като свои противници. В поведението му имаше нещо, което нито един кандидат-президент досега не бе сервирал толкова открито – дръзкото нахалство да не крие своята безпринципност и непоследователност. Той просто говореше, за да забавлява аудиторията и да се гаври с противниците си. Шоумен от екстремен тип, каквито европейската политическа сцена вече познаваше достатъчно много.

В паническия си опит да хвърлят всички карти срещу Тръмп и растящия му в хода на кампанията рейтинг, прогресивните американски медии загубиха всякакво чувство за мярка. Масираната кампания срещу бизнесмена бе толкова тотална и неистова, че бе близко до ума как може да изиграе обратен ефект. Социологическите проучвания сочеха няколко процента преднина на Хилари, но част от електората, явно притеснен от медийното цунами срещу Тръмп, предпочиташе да запази в тайна намерението си да гласува за него. На фона на подигравките, които се изливаха срещу кандидата-републиканец Хилари Клинтън, забъркана в не един и два скандала и подозирана в корупция и зависимости от финансовите кръгове на „Уолстрийт“, трябваше да се сдобие едва ли не с ореола на светица, на добросъвестен представител на политическата класа такава, каквато всички очакват да бъде.

Но разочарованието на американците от политическия им елит бе огромно. И нищо не можеше да ги отблъсне от намерението да покажат среден пръст на системата и да гласуват за Тръмп.

Не помогна и това, че цял Холивуд се включи в атаката срещу ексцентричния магнат. Куп кинозвезди, начело с Мерил Стрийп и Алек Болдуин, направиха комични имитации, осмивайки нелепия стайлинг и маниери на Тръмп. Актьорът Марк Ръфало пък обеща, че ще направи пълен стриптийз по телевизията, ако народът гласува за Хилари и отнеме победата на Доналд. Мадона дори стигна още по-далеч в агитацията си, вулгарно заявявайки от сцената, уж на майтап, че е готова да ощастливи с орална любов всеки, който гласува срещу Тръмп. Десетки знаменитости директно заявиха, че биха емигрирали в друга държава, ако той оглави страната. Сега ще се чудят как да оправдаят оставането си в Щатите.

На фона на целия холивудски елит, маршируващ в стройни редици срещу милиардера, в негова подкрепа се бяха обявили предимно палячовци от шоубизнеса като Чарли Шийн, Денис Родман и Майк Тайсън, както и бащата на Анджелина Джоли, с когото тя е в дългогодишен конфликт – Джон Войт. Единственият по-сериозен и респектиращ глас в защита на Тръмп беше този на ветерана Клинт Истууд. „Цялата тази политическа коректност през последните години вече става нетърпима. Тръмп се противопоставя на поколението, което свикна да целува задника на всеки. Днес е модерно да обвиняваш наляво и надясно всеки в расизъм, нетолерантност към едно или друго малцинство. По времето, когато аз бях млад, не беше така. Днес на повечето хора, макар и тайно, вече им е омръзнало да търпят и се съобразяват с всеки, който е по-различен от тях“, обясняваше 86-годишният актьор и режисьор.

„Колкото до Хилари, тя не само обяви, че ще върви по стъпките на Обама, но и направи доста неща, с които дискредитира политиката като професия. Не мога да си представя, че може да ни се наложи да я слушаме непрекъснато в следващите четири години“. Тези думи на Истууд са най-красноречивото обобщение на скритите под повърхността настроения в американското общество, които изригнаха в деня на изборите 8 ноември.

Всъщност, самата Демократическа партия прояви не просто късогледство, но и глупава самоувереност още с факта, че предпочете Хилари Клинтън като свой финалист в надпреварата. Още по време на предварителните избори в партията, когато тя се съревноваваше с ветерана-сенатор Бърни Сандърс, беше ясно, че тя е олицетворение на досегашното статукво, а той – на промяната и идеите за рестарт на системата. По същия начин при републиканците Тръмп олицетвори порива за ново начало, докато Джеб Буш и останалите кандидати бяха типични представители на досегашната върхушка.

За всеки по-обективен и прозорлив наблюдател беше ясно, че Бърни Сандърс би могъл да се противопостави успешно на Тръмп, докато притворната царица на клишетата Хилари ще бъде победена от неговия директен и безпардонен стил. Макар и да бе изненадващо сдържан и дори плах по време на телевизионните дебати с нея, в хода на кампанията преди това бизнесменът не се посвени да натяква непрекъснато за скандалите и противоречията в личната и политическата й биография. Просто Хилари беше не само досаден и съмнителен, но и изтощителен образ за американците, които живяха четвърт век с житейската мелодрама на „съпругата на развратния Бил“.

Основните качества, с които Тръмп спечели доверието на половин Америка, са неизчерпаемата му енергия (макар и на 70-годишна възраст), себичност и свръхегоцентризъм, пресметливост и меркантилност. Да, образът му е на типичен американец – от онези, каквито все по-рядко се виждаха по политическите подиуми във Вашингтон – суетен, наперен, налудничаво дързък и с дебелашко чувство за хумор. Толкова ли е учудващо, че мълчаливото мнозинство от янкита най-накрая реши да си избере човек по свой образ и подобие за Белия дом?

Англичаните тихомълком гласуваха за своя Брекзит, венецуелците навремето си издигнаха и обичаха Уго Чавес, италианците се смееха, но и радваха на Берлускони, унгарците имат своя Виктор Орбан, българите – своя Бойко Борисов… Защо американците да изостават от света?

Откровеността и безпардонността на Тръмп в хода на предизборната кампания беше шокираща и за Републиканската, и за Демократическата партия. Но те могат да се окажат и така нужното очистително за затъналата в собствената си самодостатъчност политическа върхушка.

Тръмп се превърна в антитеза на модерния американски политик и точно това му донесе успех. Прегърна образа на шарлатанин-дърдорко, излязъл сякаш от книга на Марк Твен, но така обнадежди избирателите, че не всичко е загубено и че политиката в досегашния си вид може и да спре да се самовъзпроизвежда до безкрай. Похарчи над 50 милиона долара лични средства в хода на кампанията, но пак се справи с най-нисък бюджет измежду всички останали кандидати. Той просто използваше медийното внимание в своя полза. Телевизиите искаха да му се подиграват и да трупат рейтинг, но всъщност му правеха безплатна услуга.

Американците слушаха, но така и не взеха насериозно всичките му брътвежи на расист, женомразец, хомофоб и шовинист. Но затова пък повярваха на намерението му да разбута и разчисти политическото тресавище във Вашингтон. Намеренията му да изглади отношенията с Путин и Русия и да защитава с по-твърда ръка американските икономически интереси по цял свят прозвучаха на американците не стряскащо, а обнадеждаващо.

Днес, близо месец след победата на Тръмп на изборите, голяма част от Америка все още не може да повярва, че това се е случило. Улични протести блокираха улиците на най-големите градове. Луксозните магазини в блокираната с барикади срещу недоволните „Тръмп Тауър“ са пред фалит. Американските медии следят всяка стъпка на новоизбрания президент и поставят под съмнение всеки негов ход. Колкото и умерен да е в изявленията си след победата Тръмп, участниците в кампанията срещу него продължават да нагнетяват напрежението. Каквито и изявления да прави той че не подкрепя крайните националисти, расисти и други ултра-десни групировки, за повечето медии Доналд продължава да е тяхно знаме. Назначенията, които той прави в бъдещия си президентски щаб, се подлагат на унищожителна критика. Присъствието на дъщеря му Иванка Тръмп на първата му политическа среща – с японския премиер Шиндзо Абе в „Тръмп Тауър“ – моментално стана обект на спекулации, че я гласи за посланически пост в Токио и за обвинения в конфликт на интереси.

Ясно е, че Америка няма току-така да даде доверието си на този човек. Ясно е, че тепърва Тръмп ще трябва да се бори с чудовищния образ, който създаде за себе си. Но именно този образ на страховит клоун, на американски психар, му помогна да постигне победата, която малцина прогнозираха преди година.

Днес Biograph прави детайлен разрез на явлението Тръмп и проследява житейската съдба на човека, който превзе американската политика така, както преди 12 години превзе тамошната телевизия – с нахална самоувереност и с убеждението, че никога няма да има лоша реклама.