Фридрих Хундертвасер: Манифест за свещеното лайно

13 години след смъртта на ексцентричния художник битките за наследството му не са затихнали. Но какво всъщност остави той?

ЖАНИНА ДРАГОСТИНОВА/ Biograph #25, септември 2013

Hunder

19 февруари 2000 година. Хайди Т. научава от радиото, че австрийският художник Фридрих Хундертвасер е починал в следствие на сърдечна недостатъчност. Намирал се е на борда на кораба „Кралица Елизабет II“ на път от Нова Зеландия към Европа. Новината съсипва тогава 17-годишната Хайди, звучи й като съобщение за свършека на света. Защото Хундертвасер е не само прочут творец и пример за подражание за младото момиче, но и неин баща. За това обаче са знаели само вече покойният, майка й, тя и няколкото служители в общината, които при раждането са записали името на баща й в акта за раждане. Хайди е плод на случайна връзка между Хундертвасер и австрийка, която и до днес остава анонимна.

„Когато чух съобщението по радиото, се съблякох гола, смъкнах и разкъсах всички плакати и картини от стените у дома. След това  неудържимо се разплаках“ – разказва за първи път неотдавна днес 30-годишната жена. Само актът на събличането може да послужи за доказателство за връзката баща-дъщеря: в много от художническите си пърформанси художникът е действал… гол.

Чия дъщеря е, Хайди научава още четиригодишна. „Майка ми обясни така: баща ми бил страшно зает, вършел много важни неща, които придвижвали света напред и затова нямал време за мен. Освен това не знаел как да се държи с малки деца. Но когато стана голяма, тогава щял да води с мен истински, сериозни разговори. Затова и много се стараех да бъда отличничка в училище, да се подготвям за тези разговори. Не съм и мечтала, че някога можем да се съберем тримата. Бях наясно, че баща ми има нужда от много място и от много спокойствие. Но се надявах, че когато порасна…“.

Понякога дъщерята получава пощенски картички от известния си, но непознат за нея баща. „Намирах ги прекрасни. Мъдри и изпълнени с дълбок смисъл ми се струваха и изреченията, които четях, че е казал някъде. Особено ми допадна едно: „Всяка дъждовна капка е целувка от небето“. Може би на това изречение дължа и връзката си природата, която съм наследила от баща си“.

Наследството

Освен отношението към природата, Хайди смята, че е наследила и други неща. Малко преди да почине баща й, тя тъкмо завършва гимназия. Готви се, след като вземе матурата, да потърси действителен контакт с него. Да го намери. Може би най-сетне е настъпил мигът на онези дълги и важни разговори с него, които майка й е обещавала. Дори му е написала писмо, в което обяснява желанията си. Отговор така и не пристига. Съобщението от радиото преобръща света. На Хайди не й остава нищо друго освен да обяви, че я има, и да си потърси наследството…

Две години по-рано обаче баща й е основал фондация и е оставил завещание, в което обявява „Хундертвасер“ за свой единствен наследник. И изведнъж се появява дъщерята, която настоява на полагащите й се 50 процента. От фондацията й обясняват, че смятаният за милионер Хундертвасер всъщност не притежава нищо, дори обратното – оставил е дългове, с които сега е натоварена фондацията. Тя се представлява от г-н Харел, приживе на Хундертвасер негов мениджър. Харел предлага на дъщерята 140 000 евро и една картина на баща й. Момичето приема сделката. По-късно обаче размисля и предприема съдебни стъпки, за да си върне онова, което смята, че по право е нейно. „Не става дума чак толкова за пари, колкото за това, че настоявам да излезе истината за баща ми – казва тя. – След смъртта му ми бяха казани неща, които или бяха чиста лъжа или заблуда, но така или иначе не отговаряха на истината. Например това, че в последните две години не бил рисувал. Но се оказа, че в списъка на творбите му има над 15 рисунки точно от това време. Баща ми е живял много пестеливо и е влагал парите си в изкуството си или в екологични проекти, които са му били важни. Искам да съм сигурна, че и с наследството му се подхожда толкова разумно, както той би го правил.

Съмнявам се, че от фондацията действат така, защото иначе не биха имали финансови проблеми, както обявяват. Не ме допуснаха до земята, която е купил в Нова Зеландия, не ме допуснаха до парцелите, които е притежавал до Венеция, не ме допуснаха до архива му, не ми дават дневниците му, държат се така, сякаш аз не съществувам. И това много боли!“.

През пролетта на тази година виенски съд постанови, че представителите на фондацията не са прикривали умишлено факти от Хайди. Дъщерята обаче не се е отказала от борбата за наследството на баща си, която тя нарича „битка за истината“. Ще оспорва решението. Възможно ли е обаче да има само една истина за човека с много лица и с много имена?

Фридрих Стовасер

На 15 декември 1928 година във Виена на семейството на Ернст и Елза Стовасер им се ражда син, когото кръщават Фридрих. 13 дни по-късно бащата умира от възпаление на апендикса. Момчето е отгледано само от майка си. 7-годишен тя го записва в училище „Монтесори“, чиято система на обучение се основава на свободното възпитание и възможността за разгръщане на собствените възможности. „Помогни ми да го направя сам“ гласи принципът на училището. Възпитателите отбелязват, че малкият Фридрих има „изключителен усет за формите и цветовете“ и настояват по-нататъшното му обучение да е посветено на развиването на тези качества.

Елза е еврейка, живеят сред еврейска общност, но въпреки това майката кръщава сина си като католик. След Аншлуса повече им познати напускат Австрия, Елза обаче остава във Виена и записва детето си в държавно училище, както и го окуражава да влезе в „Хитлерюгенд“. Майката държи синът да не се отличава, да бъде един от многото, иначе го чака участта на повечето й роднини – лагер и най-вероятно смърт. Но дали заради възпитанието в „Монтесори“ или защото така му е дадено по природа, Фридрих прави всичко друго, само не и да бъде един от многото. Държи да е единствен и в повечето случаи успява. След матурата учи три семестъра в Академията за изящни изкуства. Тук за първи път се подписва под някои от картините си вместо със Стовасер с Хундертвасер. (Hundert на немски означава сто).

Фридрих прекъсва следването си и се отдава на дълги пътувания – Италия, Франция, Мароко, Тунис… Учи езиците на страните, които посещава. Винаги носи със себе си сандъче с бои и четки – когато е възможно, без затруднение да почне да рисува. Първите му изложби са в началото на 50-те години в родния му град Виена, после в Милано, след това в Париж.

Фридрих Хундертвасер

През 1959 г. в Хамбург художникът участва в един от първите пърформанси изобщо в света. Той е гост-професор в тамошната Академия по изящни изкуства и заедно с няколко свои колеги и студенти изобразява „безкрайната хамбургска линия“. Акцията цели прокарването на линия през цялото пространство на града, по стени, над прозорци и врати до… край. Линията така и не стига, накъдето се е запътила, защото полицията прекратява пърформанса. Това, което днес изглежда напълно нормално и дори клише, а именно въвличане на публиката в акта на създаването на произведението, в края на 50-те се възприемало като нарушаване на обществения ред. Но какво друго може да донесе намесата на полицията освен слава?

В Париж, където постоянно са изложени негови творби, представят Хундертвасер като французин – толкова много са го харесали. Франция е далеч по-разкрепостена от бюргерска Виена, която по същото време е скандализирана и едва ли не обидена от сънародника си. Той е позирал полугол на плакат за изложба, разположена близо до катедралата „Щефансдом“.

Но не само скандалното поведение разширява територията на Хундертвасер. В негова запазена марка се превръща фината му, лъкатушеща рисунъчна линия, която свързва града с природата и отвежда към Космоса. И той я прокарва не само върху хартията. Опита от Хамбург повтаря в Париж, но малко видоизменен – обикаля с колело из улиците на града, рисувайки имагинерни линии през „вътрешната си география“.

Днес това е известно като „овладяване на публичното пространство“, но в края на 50-те е направо революция в изкуството.

Дори и външно да прилича на типичен революционер, Хундертвасер, съвсем по бюргерски, знае как да капитализира спечеленото от художническите си бунтове. В това отношение се оказва доста добър търговец на себе си.

„Хундертвасер е стратегически аутсайдер – ще каже по-късно куратор на негова изложба във виенското „Белведере“ – който съзнателно налага на обществеността образа си на самотник“. И ако в началото на пътя му никой не иска творбите му дори като подарък, постепенно те започват да се харчат и да носят добри пари.

С първите си хонорари Хундертвасер купува селско имение в Нормандия. През 1958-а в Гибралтар се жени за Херта Лайтнер. Две години по-късно се развежда. През 1962-а, по време на пребиваването си в Япония, където прави изложба и печели награда, отново се жени – за японката Юко Икевада. Бракът му трае само четири години. По всичко личи, че не е създаден за съвместен живот с когото и да било освен със себе си.

Фриденсрайх Регентаг Дункелбунт Хундертвасер

В началото на 60-те по това време 33-годишният творец се поддава на модното увлечение по Япония. Както мнозина свои съвременници, занимаващи се с изкуство, и той заминава за Страната на изгряващото слънце, където се упражнява в използването на техниките за работа върху себе си, медитация и калиграфия. Остава повече от половин година и бързо прави впечатление с картините си. Централният мотив в тях е спиралата, която Хундертвасер смята за символа на живота – спиралата, която ще го изведе нагоре и върне обратно до изходната точка. Добиват все по-голяма популярност.

„Кръв, църкви, затвори, огън, парфюм и птици са оплетени едно в друго, допират се, събират се в подутини, от които изтича гной. Тази гной е неописуемо красива“ – пише през 1961 г. японски критик за изложбата на Хундертвасер в частна токийска галерия. Вестниците възторжено съобщават за странния европейски творец, който съчетава в една картина традиционни японски мотиви със свои образи.

Хундертвасер прави различни пърформанси, като се показва като бунтуващ се срещу консуматорското общество и техниката, която започва да заема все по-важно място в съвременната цивилизация, проявява се като защитник на идеята за опазване на природата и природосъобразния начин на живот. Ходи по улиците на Токио, вдигнал високо своя картина, която протяга като магически тотем срещу функционалната архитектура, обявена от него за „враждебна на човека“. На естествения процес на разрушението подлежат и произведенията му, затова отказва музейната им консервация.

В Япония рисува най-често облечен в кимоно. Не поставя платното си на статив, а го разпростира на земята и като калиграф коленичи пред него. Там, на Изток, за втори път променя името си, всъщност допълва го на Фриденсрайх Регентаг Дункелбунт Хундертвасер. Изписва Фридрих с йероглифи, от чието съчетание се получава „мир“ и „богат“, откъдето се получава Фриденсрайх. Регентаг идва от по-ранно време, така се казва корабче, с което е обикалял из островите на Венеция, но същността на думата „дъждовен ден“ осъзнава именно в Япония. Твърди, че най-добре работи в мрачен дъждовен ден, само при дъжд се забелязвали цветовете на средата. При слънце изпъквали единствено контрастите. Дункелбунт (тъмно-пъстро) пък идва от играта на цветовете, която също занимава художника. Хундертвасер е и първият европейски художник, чиито творби се печат, разпространяват и продават в Япония.

Манифестите

Времето, в което Хундертвасер излиза на обществената сцена, е свързано не само с революционизиране на изкуството, но и изобщо на цялата социална среда. Колкото и да е аутсайдер в общественото си поведение, художникът не изтърпява да стои мирен и кротък встрани и се включва в публичните полемики на деня. Мнението си изразява най-често чрез различни манифести.

Първият се нарича „Манифест за мухъла и срещу рационализма в архитектурата“. Произнесен е през 1958 г. и няколко пъти след това е обогатяван. Като алтернатива в своята строителна философия творецът посочва орнамента, екологичната връзка между сграда и природа, пъстротата и разнообразието на фасадата, участието на живеещите там в разкрасяването. Пътя към всичко това нарича „добрата извивка“. Предпочита сградата да е оформена от „естествени неща“ като мухъл и мъх.

В „Голи речи за правото на трета кожа“, произнесени през 1967-68 г., Хундертвасер говори за попадането под робство на човека спрямо стерилната архитектура и механизираната индустрия. Според него човек има три кожи: неговата собствена, дрехите и архитектурата. В следващия си манифест призовава за бойкот на архитектурата на правите стени и ъгли и я посочва като първоизточник за злините в живота на хората. В тази връзка въвежда понятията „прозоречно право“ и „дълг към дървото“. „Твърди се, че къщите се състоят от стени – пише той. – Аз пък казвам, че се състоят от прозорци… Всеки обитател на жилище под наем трябва да разполага с правото да се протегне от прозореца си и докъдето му стигат ръцете, с четка да разкраси фасадата така, както на него му харесва. После от улицата да се види: тук живее човек“.

Що се отнася до дълга спрямо дърветата, Хундертвасер го вижда като възможност не само на посадените и отгледаните от градинаря зелени пространства да влизат в градската среда, но и диворастящите дървета и растения, за които никой „не е дал позволението си“ да бъдат включени в нея.

Освен това той е пламенен защитник на „хумусовата тоалетна“ – т.е. тоалетна без водна канализация, в която фекалиите оттичат в съоръжения, пълни с дървесна кора или слама, и там се превръщат в компост, след което той се използва за наторяване.

Възгледите си Хундертвасер изразява в „Манифест за свещеното лайно“ от 1989 г.: „Кръгът от храната към лайно функционира, разбира се, но кръгът от лайното към храната е прекъснат“. И още: „Лайното е нашата душа. Благодарение на лайното оцеляваме. Благодарение на лайното оставаме безсмъртни… Ние се молим на масата преди ядене. Но при срането никой не се моли. Благодарим на Бога за хляба наш насъщен, който идва от земята, но не се молим за това, в което ще се превърне в земята нашето лайно. Отпадъците са нещо красиво. … Миризмата на хумус е миризмата на Бог, миризмата на възкресението, миризмата на безсмъртието.“

Неслучайно кулата за преработка на отпадъци във Виена е дело на Хундертвасер – един от символите на града.

Къщата

Hundertwasserhaus

Естествено, друг знак на Виена е т.нар. къща „Хундертвасер“. С писмо от ноември 1977 г. федералният канцлер Бруно Крайски препоръчва на тогавашния кмет на Виена да се даде възможност на художника да осъществи на практика теоретичните си постулати в областта на архитектурата. Кметът изпълнява. Само че Хундертвасер дълго време не може да намери подходящо място за строеж. Накрая моли общината, тъй като самият той не е архитект, да му бъден предоставен такъв, който е готов да превърне в конкретни планове творческата му концепция. От общината предлагат Йозеф Кравина. Двамата избират мястото. През 1979 г. Кравина показва своите разработки и стиропорен проект на сградата. Хундертвасер ужасен отхвърля предложението: проектът е олицетворение на всичко онова, което той пламенно отрича, а именно прави стени и ъгли, и съвсем не отговаря на представата за „къща за хора и дървета“. Междувременно художникът се е снабдил с разрешение от кметството да бъде построена сграда, която да излиза извън общоприетите норми. Година по-късно Кравина предлага нови планове както за екстериорното, така и интериорното изграждане, които и се осъществяват без значителни отклонения. Но между двамата избухва конфликт, който се засилва при оформлението на фасадата. Хундертвасер настоява архитектът да бъде отстранен, което и се случва.

Художникът продължава работата с архитекта Петер Пеликан, с когото и по-нататък прави други сгради. Но Кравина също настоява на своето, води дълги съдебни дела и последно през март 2010 г. (вече след смъртта на Хундертвасер) се стига до окончателно съдебно решение. Така е признато, че прочутата къща във Виена, една от туристическите акции на града, е дело не само на Хундертвасер, но и на Кравина.

Духът на художника

Със сигурност духът на ексцентрика продължава да витае из сградите, вие се сред 50-те дървета, посадени на покрива на къщата „Хундертвасер“, наднича из албумите с картините му, но още по-сигурно е, че се вселил в тялото на дъщеря му – онова 18-годишно девойче, което писало писмо на баща си с желанието да се срещнат и да си говорят. Днес то е 30-годишна жена, която няма мира, затова, че наследството на баща й не се управлява както трябва. Със същата неуморимост, с която бащата някога се е борил срещу традиционната архитектура, сега дъщерята води своята „битка за истината“. Вероятно и за своите 50 процента от наследството.

Оценен в година на смъртта на художника на 44 257 евро имот на художника, намиращ се във Виена, през 2010 г. е продаден от фондацията „Хундертвасер“ за 1 милион евро. Парцелът в Нова Зеландия с големина 370 хектара през 2000 г. е струвал 120 000 евро, междувременно обаче е разпродаден на малки парчета и събраната сума е към 3 милиона евро. Във Венеция маестрото е разполагал с 18 000 кв. м земя. Днес малка вила на това място с парцел 1500 кв. м се продава за 7,5 млн. И дъщерята няма достъп до тези богатства! Как да не води битка за истината? Освен това фондацията има достатъчно приходи и от авторските права върху произведенията на Хундертвасер, а същинската наследница не получава нищо.

Хайди Т. предпочита да я наричат с името Васерблум (водно цвете). Казва, че думата „вода“ е наследила още от дядо си. А водното цвете е символ на трансформацията – период, в който в момента се намира тя.

„Радвам се, че сам ще се превърна хумус и ще бъда погребан гол под някое дърво“, писал някога Хундертвасер. Така и става. Погребан е гол, под дърво в парцела му в Нова Зеландия. „Бих искала някой ден да легна до него – казва днес дъщерята. – Въпреки че никога не съм била с баща си, той страшно много е повлиял живота ми – най-вече отношението ми към природата, със сигурност съм наследила и любопитството му. Мисълта за безотпадъчния начин на живот също ме занимава и се старая да действам във всичко точно като него.

Баща ми е изяждал дори и опаковката на сиренето, купено от магазина. Аз също се радвам, ако намеря някаква нова роля на това, което иначе бих хвърлила в коша за боклук. Например от вътрешната част на опаковките „Тетра пак“ правя рамки за картини, пластмасовите форми на бонбониерите използвам за кубчета лед, а вратата на стара пералня машина съм превърнала в купа за плодове. Убедена съм, че независимо какво ще е юридическият изход от моята битка за наследството, аз съм тази, която трябва да продължи творческото и екологично дело на Фриденсрайх Хундертвасер. Ако можеше да ме чуе, бих му казала, че вкъщи има съд, в който събирам компост. И още – че много съжалявам, че той е пропуснал нещо много хубаво: по тъмно да броди заедно с мен из градината на мама и после, легнал на поляната заедно с дъщеря си, да брои звездите“.

Дали обаче Хайди е единственото дете на художника? Единствената, готова да продължи делото на Хундертвасер? На това място младата жена губи сигурността си: „Надявам се да има и други. Да не съм сама. Все пак толкова години и за моето съществуване никой не е подозирал“.

 

 

Интро #103

 

Редакционният увод в априлския „Биограф“

Intro_103

Най-лошата пандемия в модерната история е тази от Испанския грип от 1918-а, която уби десетки милиони хора. Днес, в този взаимносвързан свят, в който живеем, тя би могла да се разпространи много по-бързо и ние не сме достатъчно подготвени да се борим с нещо подобно.

Бил Гейтс през 2015 година

В този необичаен априлски Biograph разказваме и за Испанския грип, и за бащата на „хигиенизацията“ Игнац Земелвайс, а също така и за великите династии, властвали в историята на човечеството, както и за най-големите самозванци в нея. На корицата е сибирският мужик Григорий Распутин, за когото никой не може да бъде сигурен доколко е бил самозванец, доколко светец и доколко – демона на руската империя.

Дните, в които този брой тръгва към вас, са направо сюрреалистични, по-драматични даже от холивудски трилър. В него ще намерите достатъчно сюжети, които се вписват в ситуацията наоколо или пък са неин ободряващ контрапункт.

Като стана дума за кино, се сещам за шедьовъра на Ларс фон Триер от 2011-а „Меланхолия“, в който се говори говори за задаващ се планетарен апокалипсис. Докато повечето герои се страхуват за живота си, за семействата си и за бъдещето, младоженката Юстин гледа на него като на единствено и направо жадувано избавление от отвратителния свят, в който е принудена да живее. Дали днес този филм ще ни се стори толкова странен и пресилен, колкото преди 9 години?

Лично аз, от дивана на хола си, където пиша тези редове, оставам оптимист и съм сигурен, че при следващата ни среща атмосферата ще бъде по-ведра.

Приятно четене.

Георги Неделчев,

редакционен директор

 

Мистичният Распутин в корона-брой на „Биограф“

Великите династии, най-дръзките самозванци в историята и ужасът от Испанския грип отпреди век са другите акценти в специалното априлско издание

Cover#103_01

С адаптирано към необичайната ситуация специално съдържание е априлският брой на „Биограф“, който вече е на пазара. На корицата на том №103 е сибирският монах, лечител и душеприказчик на руското императорско семейство Григорий Распутин – за някои светец, за други – самозванец, а за трети – изчадие и демон. Разказвайки драматичния му живот, списанието анализира и неговото влияние върху руската и световната история. Прави се и съпоставка между него и другия именит мужик от необятната страна, променил съдбата й  – Владимир Илич Ленин. В добавка към тази тема „Биограф“ прави преглед на най-дръзките самозванци, появявали се в световната история, както и на най-великите династии освен Романови, властвали някога.

Зловещата пандемия от Испанския грип през 1918-а, отнела живота на милиони хора, е сред другите акценти в броя, представени с шокиращи снимки и факти. Списанието припомня и публикуваните преди 15 месеца в него астрологични прогнози за 2020 година, които, както се оказва, се сбъдват с поразителна точност.

Интервю с актьора Герасим Георгиев-Геро, наричан от мнозина „новия Калоянчев“, очерк за френската кинолегенда Филип Ноаре и преглед на новата генерация спортни суперзвезди са другите хитови материали в броя. „Биограф“ отдава почит и на три големи личности, които напуснаха този свят наскоро – певеца Кени Роджърс, актьора Макс Фон Сюдов и авторката на бестселъри Мери Хигинс Кларк.

Въпреки чрезвичайната ситуация, априлското издание е налице във всички работещи обекти за продажба на преса. Търсете го и във веригите бензиностанции, както и в супермаркетите „Билла“, СВА и „Фантастико“. Цената му остава непроменена – 8 лева за 212 страници.

Content_103

Интро #102

Редакционният увод в мартенския „Биограф“

Intro_102

 

Продължаваме да смятаме силния мъж за роден лидер, а една силна жена – за някаква аномалия.

Маргарет Атууд, канадска писателка („Разказът на прислужницата“, „Ясновидката“)

Не е задължително да започва „женският месец март“, за да поставяме на корицата си звезда като Дженифър Анистън, но определено помага. В дните, когато мъжете, къде лицемерно, къде – не, стават по-мили и щедри към половинките си, а самите те демонстрират по-голямо самоуважение и увереност в себе си, ви представяме една личност, станала символ на способността на жената да оцелява, да преборва превратностите на съдбата и да запазва непокътнати своето очарование, външна и вътрешна красота. Очеркът на Бети Кирилова за звездата от сериала „Приятели“ – телевизионният феномен, избухнал преди четвърт век – е нашият поздрав към всички силни дами, но и към мъжете, които не се страхуват да признават силата им.

В този специален мартенски брой ще прочетете и за други представителки на „слабия пол“, от които силният може само да се учи: забравената и недооценявана българска царица Елеонора – втората съпруга на Фердинанд; смелата икона на социалната революция Роза Люксембург; незабравимата Ирина Чмихова, която си отиде от този свят на 15 февруари…

Но и мъжкото присъствие в този уж дамски брой е впечатляващо. То е предимно кинаджийско-театрално – Любен Чаталов, Явор Гърдев, Бойко Кръстанов, Мариан Вълев, великият Кърк Дъглас… Имаме и ексклузивно интервю с харизматичния французин Чеки Карио.

Въобще – един чудесен осмомартенски подарък. Приятно четене.

Георги Неделчев,

Редакционен директор

Дженифър Анистън краси дамския мартенски “Биограф”

102 том на списанието отдава почит на Ирина Чмихова, Кърк Дъглас и забравената българска царица Елеонора

Cover#102

Любимката на Америка и цял свят, чиято звезда изгря преди четвърт век с култовия тв сериал “Приятели” – Дженифър Анистън – е на корицата на новия брой на “Биограф”, който вече е на пазара. 28-страничният очерк проследява всички детайли от кариерата и личния живот на лъчезарната актриса, изпълнени с превратности и драматични моменти.

В типично дамския си мартенски том №102 списанието разказва и за други харизматични жени със силни характери: забравената българска царица Елеонора – благородната втора съпруга на Фердинанд, незабравимата и неподражаема певица Ирина Чмихова, която напусна този свят на 15 февруари, и социалната революционерка Роза Люксембург.

Ексклузивно интервю с един от най-обаятелните френски актьори – Чеки Карио, и разговори с тукашни звезди на театъра и киното като Любен Чаталов, Явор Гърдев, Бойко Кръстанов и Мариан Вълев са другите акценти в 212-страничното елитно списание.

Content_102

 

 

Интро #101

Редакционният увод във февруарския „Биограф“

Intro_101

Мастъра се пресели в един по-добър свят. Поне така е прието да се казва, но аз не съм много сигурен в това. Въпреки вероятността Стефан Данаилов да тича сега по огрените от слънце Райски Бонсови поляни, този свят беше добър и щедър към него в степен, каквато Отвъдното едва ли познава. Не просто му прости греховете, но го и обсипа с любов и уважение.

Любен Дилов-син

Най-точните думи за Ламбо са именно тези в цитата от Любен Дилов-син по-горе. Той наистина живя живот, който дори и небесата, за които сме свикнали да казваме, че са едно по-добро място, не могат да засенчат. Едва ли друг наш съвременник някога се е радвал и ще се радва на толкова масова, безусловна и всеопрощаваща любов.

С февруарската си корица и ние казваме своето сбогом на Мастъра, припомняйки най-важните моменти от биографията и от житейската му философия. В същия брой решихме да отворим архивите си и да върнем спомена и за още един голям актьор. Той беше на нашата корица преди 7 години – Тодор Колев, другият от майсторите-чешити в “Топло”. Събраха се с третия, също толкова голям и непрежалим – Гришата Вачков – там горе…

95-годишнината от рождението на Георги Калоянчев, когото загубихме през декември 2012-а, е другият носталгичен повод да разкажем отново за още един голям театрален актьор и кинолегенда. Такъв са и осемте десетилетия от появата на филма-явление “Отнесени от вихъра” – също акцент от 101-ия том на “Биограф”.

Приятно четене.

Георги Неделчев,

Редакционен директор

 

Февруарският „Биограф“ е сбогуване със Стефан Данаилов

Георги Калоянчев, Тодор Колев и певицата от „Роксет“ Мари Фредриксон са другите легенди, на които списанието отдава почит в 101-ия си брой

Cover#101

„Непосилната лекота да бъдеш Стефан Данаилов“ е подзаглавието на историята от корицата на новия „Биограф“, който е на пазара от 1 февруари. В 101-ия си брой списанието отдава почит към един от най-обичаните български актьори на всички времена, починал на 27 ноември. Върху 18 страници с много снимки журналистите Светльо Дукадинов и Цветана Пешунова припомнят всички по-важни моменти от биографията и кариерата на Ламбо, а в отделен материал са публикувани негови разсъждения за най-важните неща в живота му.

Февруарският „Биограф“ връща спомена и за друга легенда на българското кино и театър – Георги Калоянчев, от чието раждане през януари се навършиха 95 години. В трета ключова публикация списанието препечатва очерка си за още един непрежалим актьор – Тодор Колев, който ни напусна преди 7 години.

Възспоменателната кино-тематика е допълнена от обширен материал за филма-явление „Отнесени от вихъра“, завладял световните екрани преди 8 десетилетия. Друга любопитна публикация е посветена на символите на холивудското кино – емблемите на най-големите студиа, с които започва всяка прожекция.

Биографичен очерк за гласовитата и обичана певица Мари Фредриксон от „Роксет“, която почина на 61 години през декември, също е акцент във февруарския „Биограф“. Писателят-легенда Марк Твен, знаковият холивудски актьор Джо Пеши, кралицата на алпийските ски Линдзи Вон и ректорът на НАТФИЗ проф. Станислав Семерджиев са сред другите герои на 212-страничното списание. Поместено е и ексклузивно интервю с първия биограф на руския президент Владимир Путин. Цената на списанието остава непроменена – само 8 лева.

Content_101

R.I.P., Кобе Брайънт

Той беше наследникът на Въздушния и ще остане в историята като една от вечните емблеми на НБА. Трагичен инцидент с общо девет загинали (сред които и 13-годишната му дъщеря) недалеч от Лос Анжелис отне живота на баскетболната легенда Кобе Брайънт. Нека си припомним каква личност бе той с откъс от очерка ни за него в Biograph #53 от февруари 2016-а

Kobe_Sikorsky

14 април 2016-а: Кобе Брайънт на път към последния мач в кариерата си, в който отбеляза 60 точки – пред хеликоптера Sikorsky S-76, в който намери смъртта си след адската катастрофа от 26 януари.

 

Великолепният егоист

 Баскетболната звезда оправда доверието като наследник на Майкъл Джордан, но така и не успя да стане всеобщ любимец

Василен Димитров/ Biograph #53, февруари 2016

Kobe_pages

20 години спортно дълголетие е постижение, отдало се на малцина. Още по-нисък поклон за атлетите, направили го само с един отбор. Последният член на този клуб е Кобе Брайънт, който ще се сбогува с Националната баскетболната асоциация като неин трети реализатор за всички времена, измествайки най-великия – Майкъл Джордан.
20 години работа на едно място е впечатляващо постижение дори за обикновения човек. Биха го понесли малцина, най-вече държавните чиновници с меки кресла. Но какво да кажем за баскетболист, който навърта по 82 мача на сезон в мелницата на НБА, още няколко в преките елиминации за титлата, в предсезонна подготовка, също и за националния отбор? Статистиката е безпощадна – средната продължителност на състезател от Лигата на извънземните е под 5 години. От друга страна почти невъзможно е в наши дни професионалният спортист да остане лоялен само на един клуб. И то при положение, че той вече няма шанс за титлата, а останалите тимове се редят на опашка за него, надцаквайки се с умопомрачителни оферти.
Кобе Брайънт е опровержението и изключението. Постигна го с професионализъм, железен режим и стръв към победата. Но пък и институцията „Лос Анджелис Лейкърс” помогна на американеца да стане 5 пъти шампион и Най-полезен играч за сезона (2008). Както и да бъде суперзвездата, поела щафетата от Майкъл Джордан, за да направи връзката между неговото поколение и това на Крал Леброн Джеймс.

От всички поразии, които родителите могат да причинят на детето си, най-голямата е тази да му дадат идиотско име. Това е белег за цял живот. Постоянните подигравки с времето се превръщат в гняв. Някои от „жертвите” се прекръстват, но други се мотивират да докажат максимата, че през половината от живота си човек работи за името, после то работи за него. Такъв е случаят с Кобе Брайънт, в чието малко име няма нищо необичайно до момента на превода. Той е кръстен на пържола. Не каква да е, а най-скъпата в света.  И то при положение, че в превод фамилията му – Бийн – означава боб. Родителите на бъдещата мегазвезда похапват пържола в японския ресторант „Кобе” във Филаделфия. Порция от сочното месо там струва 300 долара. Резнато е от крава, обгрижвана в обор, лъщящ от чистота като кардиохирургично отделение. Идеалната пропорция между мазнини и чисто месо на пържолата от японския град Кобе е резултат от педантичните грижи към добичето, поено с висококачествена бира и чиито мускули са подготвяни за баровската трапеза със стотици масажи.

Омагьосана от деликатеса, влюбената двойка решава да кръсти на него сина си, който се ражда на 23 август 1978 г. във Филаделфия. Бащата Джо Брайънт е изключително успешен и популярен баскетболист в Италия. Щастлив е, че ролята му в местното първенство няма нищо общо с маргиналния му статут в НБА. На Апенините той е мощно оръжие в нападение, което бележи по 20-30 точки на мач, често и повече. При това усмивката му не слиза от лицето. „Моят баща винаги е играл с голяма любов към баскетбола. И на това ме е учел. Не спираше да ми набива в главата, че напреженията и очакванията към мен в никакъв случай не трябва да ме разделят с любимата ми игра.

Това беше най-ценният урок, който научих през целия си живот”, споделя звездата в първата си автобиографична книга „Въздушният Кобе”.

Джо Брайънт преподава първите уроци на бъдещия петкратен шампион на НБА. Показва му как да пипа и контролира топката със стил и финес. Учи го как да дриблира с две ръце. Да подава чисти асистенции. Демонстрира му играта в защита и заемането на най-добрата позиция в борбата под коша. Баща и син гледат заедно в продължение на часове мачове от най-силното първенство на планетата. Правят дисекция на играта на най-великите баскетболисти – Меджик Джонсън, Лари Бърд, Майкъл Джордан, Джон Стоктън. С този подход Кобе ще действа още от първия си мач като професионалист, изумявайки ветераните. Те не мога да проумеят как 17-годишният новобранец е наизустил статистическите показатели на всички в НБА. На сутринта след всяка среща хлапето остава с помощник-треньора, за да разучава в детайли случилото се на терена. Не само неговата игра и изяви. Целия мач – от момента, в който баскетболистите излизат от тунела, до първите коментари на анализаторите.
По времето, което Брайънтови се завръщат в САЩ през 1991-а, Джо е спестил достатъчно пари, за да се погрижи за фамилията. Не са богати, но не са и лишени от нищо. В родната Филаделфия Джо работи като треньор с подрастващи. Докарва си допълнително като ментор на спортистите, подготвящи се за Еврейските игри (Макаби геймс) в Израел.

За Кобе и сестрите му промяната е леко стресираща. Въпреки че прекарват  част от летните си ваканции в САЩ, те преживяват културен шок. Родителите им не спират да ги облъчват с „Шоуто на Бил Козби” и с песните на попзвезди като Джанет Джексън. Окуражават ги да четат биографиите на видни и вдъхновяващи афроамериканци. Осмокласникът Кобе обаче не се чувства на място. Той е тъмнокож в елитно училище за бели. При това говори с италиански акцент.

Разбира се перфектно с хлапетиите с мексикански и латиноамерикански корени, защото знае и испански език, но не разбира жаргоните в квартала. За околните той е странна птица. „Чувствах се изгубен. Италия създаваше в мен усещането за закрила и уют”, спомня си звездата.
Дори като баскетболист, въпреки изумителните си качества, той не е приет в квартала. Там важи само едно правило и то е: Ако не си местен, нямаш място на игрището! Законът на джунглата ще го мотивира за скок в НБА директно от училищната скамейка. Избран е от „Шарлот Хорнетс” в новобранския жребий през 1996 г. и веднага е трансфериран в „ЛА Лейкърс” срещу центъра Владе Дивац. И други големи баскетболисти преди Кобе са пропускали задължителния престой в университета, където освен образование шлайфат допълнително уменията си и израстват в тактически план. Те обаче са огромни мъжаги на позициите център или тежко крило – Шон Кемп, Дерил Доукинс и члена на Залата на славата и шампион Моузис Малоун. Лидерът на „ЛА Лейкърс” е първият гард, успял да направи тази трансформация. И то как. На 17 г. става най-младият баскетболист,
играл в Лигата на извънземните. Към днешна дата това означава, че по-голямата част от живота си Кобе е изкарал в НБА. Привилегирован е да му бъде спестено отношението към всеки новобранец. Приет е като равен от звездите и ветераните, начело с обсебения от холивудския начин на живот Шакил О’Нийл, който поема по-голямата част от стрелбите в „ЛА Лейкърс”.

Младокът е разочарован и от това, че трябва да бъде резерва. Ще чака мъчителни 32 месеца, преди да извоюва окончателно мястото си в стартовата петица.

Брайънт уважава O’Нийл за неговото влияние в отбора и лигата, но не и за неговата игра. „Шак Атак“ също няма как да хареса прекалената самоувереност на тийнейджъра, водеща към издънки целия тим – като тази в решителния мач №5 от преките елиминации с „Юта Джаз” през 1997 г. Тогава при четири стрелби от далечно разстояние топката не успява дори да докосне ринга…
Разривът в отношенията се задълбочава още със стачката и последвалата криза в НБА през 1999 г. O’Нийл, който току що е сключил умопомрачителен 7-годишен договор на стойност $120 млн., е движещата сила зад звездите. Убеждава ги да капитулират в исканията си за максимален трудов договор. Благодарение на него е сложен край на безизходното положение. В същото време Кобе е от малцината, които са срещу новия колективен договор. Предстоящият му 6-годишен контракт е за $70,9 млн. и по старите правила с времето трябва да се удвои. В крайна сметка Шак получава своя договор за $100 млн. и „помага” на Кобе да не подпише своя.

Напрежението ескалира в ежедневни караници на тренировки, словесни престрелки и обиди през медиите. Въпреки трите поредни титли (2000, 2001, 2002 г.) под ръководството на най-титулувания треньор в историята на НБА Фил Джаксън, разривът е неизбежен. Един от двамата титани трябва да си тръгне. Ръководството предпочита да остави младия Брайънт. Около него ще гради династията.

И така след 8 сезона заедно, на 14 юли 2004 г. Шак е пратен в „Маями Хийт” срещу четирима техни. Скоро ще бъде шампион отново. Кобе пък най-накрая е получил лидерската позиция и може да преследва главната си цел – да задмине по величие Майкъл Джордан.
Повечето хора са респектирани от Въздушния. Щастливците да се озоват лице в лице с него се вцепеняват. Кобе не е като повечето хора. Фил Джаксън, който е тренирал и двамата, извеждайки ги общо до 11 титли, неведнъж е заявявал, че №24 е бил обсебен още от най-ранна възраст от мисълта да задмине №23 по постижения и величие.

И го доказва, когато двамата се запознават. Джаксън урежда среща непосредствено преди мача между „Чикаго Булс” и „ЛА Лейкърс” с надеждата да промени отношението на тийнейджъра. Едва здрависали се, Кобе изтърсва: „Знаеш, че при игра един на един ще ти сритам задника!”.

Сравненията между двамата са от любимите дъвки на баскетболните фенове от момента, в който Кобе заиграва в НБА. На ръст и тегло е същият (198 см/95 кг). Благословен е със свръхталант, атлетичност и експлозивност. Като Въздушния се раздава фанатично в тренировъчния процес, а в мачовете се хвърля като на живот и смърт. Дори тембърът му е същият – дълбок и кадифен.

Неотдавна Кобе успя да измести Майкъл Джордан от третата позиция на реализаторите на НБА за всички времена. Към момента на редакционното приключване на този Biograph той имаше 33 010 точки. Пред него са само двама – Карл Малоун (36 928) и непоклатимият Карим Абдул-Джабар (38 387). По думите на мнозина Кобе е имал предимство заради повечето минути игра. Освен това той има шанса да играе след края на ерата на защитния баскетбол от края на 80-те и 90-те на миналия век. Подвизава се в Западната конференция, където се изповядва офанзивният стил с висока резултатност.
А най-яркото доказателство затова е, че през 2006-а реализира фантастичните 81 точки и то в мач без продължения. Жертвата беше „Торонто Раптърс”. Само един човек е реализирал повече точки от него, също „езерняк” – Уилт Чембърлейн, който има на сметката си 100 точки. През 2007-а Кобе вкара 50 или повече точки в четири поредни мача.

Когато иска, може да бъде и фантастичен подавач. Той е първият играч в историята с 30 хиляди точки и 6 хиляди асистенции. В същото време е един от най-великите защитници. Попадал е общо 12 пъти в идеалния дефанзивен отбор.
И все пак, въпреки впечатляващите си успехи, Кобе не успя да влезе в кецовете на Майкъл Джордан. А главните причини са пословичният му егоизъм и непоклатимото убеждение, че без него отборът не може да побеждава, а НБА няма да е същата. Брайънт предпочита да изстреля невъзможна топка през гора от ръце, вместо да подаде на непокрит съотборник под коша. Повтаря упражнението през цялата си кариера.

Първата формация на „ЛА Лейкърс”, с която спечели три титли, бе на път се превърне в династия, но се разпадна именно заради себичността на Кобе. Нещо повече, той сам дирижира катастрофата. Серия от разкрития през годините показаха, че той се държи ужасно със съотборниците си. И това не е никак чудно, след като звездата се изпокара дори с родителите си. Те не му проговориха цели две години. Майка му Памела дори води дела срещу него.

В книгата си „Последният сезон” треньорът Фил Джаксън нарича разглезения милионер „неуправляем егоцентрик, който отказва да бъде трениран и не обръща внимание на комбинациите, действайки на своя глава”. Оплаквал се, че „ЛА Лейкърс” не му предоставили по-луксозен частен самолет за ежедневните съдебни дела в Колорадо. Именно там гръмна един от големите скандали с двукратния олимпийски шампион – другата причина той да не изпълни мисията да бъде наследникът на Майкъл Джордан. Брайънт така и не се научи как да се пази от скандалите. Именно този в Колорадо едва не срина и кариерата, и репутацията му. През 2003 г. баскетболистът беше обвинен в изнасилване от служителка в местен хотел. Естествено това се оказа класическата схема за изнудване на златотърсачка, която представя собствената си свалка като престъпление, измъквайки милиони долари. Впоследствие камериерката отказа да свидетелства и обвиненията срещу Кобе бяха снети.
Арогантен, самоуверен, но и победител. И този факт няма как да бъде оборен, когато погледнете витрината с постиженията на Кобе Брайънт. Егоист, но все пак великолепен.

Новите архивни комплекти на „Биограф“ вече са в продажба

Списанието отново зарадва колекционерите с пакети от две предишни издания на промо цена от 5 лева

page1page2page3page4page5

За поредна година Коледата за почитателите на най-популярното месечно списание продължава и през януари. Издателите на “Биограф” отново ги зарадваха с комплекти от архивни издания, които вече са в търговската мрежа. Така ценителите, които имат липсващи томове в колекциите си, могат да ги попълнят срещу почти символичната цена от 5 лева за пакет. Ще бъдат на пазара само до края на месеца, когато ще излезе и редвовният февруарски „Биограф“ №101 .

По традиция комплектите от две списания са тематично обособени. Серията „Рок и безсмъртие“ съдържа броеве с номера 72 (с Джим Морисън от „Дорс“ на корицата) и 76 (с Джон Ленън). В пакета „Блондинките на киното“ съжителстват френските легенди Бриджит Бардо от брой 73 и Катрин Деньов от брой 80. Серията „Мъже от екрана“ обединява броевете с Пол Нюман (75) и Васил Михайлов (77). В „Секссимволите на Холивуд“ са изданията с Джеймс Дийн (78) и Джони Деп (84). Последният тазгодишен комплект под мотото „Да живее рокендролът“ съдържа броевете с Адриано Челентано (79) и Мик Джагър (82).

От издателството на „Биограф“ припомнят, че количествата на промо-пакетите са ограничени. При проблеми с дистрибуцията и недостиг на количества купувачите трябва да се обръщат директно към продавачите или да търсят комплектите в други павилиони. Списанията се продават във всички обекти на „Lafka”, в павилионите InMedio в моловете и „Кауфланд“, във веригите „Билла“ и „Фантастико“, както и в по-големите вериги бензиностанции.

Повтаряме, че цената на всеки пакет от два броя е 5 лева общо и за нея е отпечатан нов баркод върху лентата, която опакова всеки комплект. Всеки опит на търговец да изисква друга цена от купувачите е проява на небрежност или недобросъвестност, за която „Биограф“ няма как да носи отговорност.