Интро #63

Редакционният увод в декемврийския „Биограф“

intro

Нека не търсим републикански отговор или демократически отговор на важните въпроси, а правилния отговор. Нека не се стремим да търсим сметка за неща от миналото. Нека приемем собствената си отговорност за бъдещето.

Джон Ф. Кенеди (1917-1963)

Ако в началото на годината човек беше заложил 10 евро, че през май “Лестър” ще стане футболен шампион на Англия, през юни британците ще гласуват за излизане от Европейския съюз, а през ноември Доналд Тръмп ще стане новия президент на САЩ, днес щеше да се радва на печалба от над 10 милиона.

Ако някой тогава беше казал, и че следващият български държавен глава ще бъде бивш натовски генерал, издигнат и подкрепен от БСП, също нямаше да му повярваме. 2016-а ще бъде запомнена като една от най-натоварените с важни политически събития година от последните десетилетия.

Затова и в Biograph се постарахме да я изпратим подобаващо. “Голямото политическо издание” в 236 страници поставя акцент върху драматичния изход от президентската надпревара в Щатите и върху личността на победителя Тръмп. Апропо, харесва ли ви как карикатуристът Чавдар Николов го е “видял” в специалната си рисунка за нашата корица?

Успоредно с това правим анализ на двата мандата управление на предшественика му Барак Обама и търсим отговор на въпроса защо се връща култът към личността на Мао Дзедун в новия икономически лидер на планетата – Китай.

Разбира се, това не се случва за сметка на разнообразието от други теми в броя. Не сме пропуснали и да отдадем почит на естрадната ни легенда Бисер Киров, който ни напусна през ноември, както и на един от корифеите на съвременното кино Анджей Вайда.

Както сигурно сте забелязали, поредицата ни от книги-подаръци с творби от литературната класика вече приключи. Надявам се, че серията, започнала с Ги дьо Мопасан и приключила с Йордан Йовков, заема достойно място в домашната ви библиотека. За любителите на хубавите книги сега има нов подарък – всеки годишен абонат за 2017-а, който се възползва от атрактивната ни оферта, ще получи богато илюстриран том с рецепти от Източното Средиземноморие, представени от известната кулинарка Силвена Роу. Така че побързайте!

И приятно четене на декемврийския брой.

Георги Неделчев,

редакционен директор

 

Тръмп на корицата на големия политически „Биограф“

236-страничният декемврийски брой отдава и почит към естрадната легенда Бисер Киров

cover63

Доналд Тръмп, нарисуван от известния български карикатурист Чавдар Николов, е на корицата на новия декемврийски „Биограф“, който вече е на пазара. „Големият политически брой“ отделя 32 богато илюстрирани страници на току-що избрания американски президент, но не пропуска да анализира и двата управленски мандата на предшественика му Барак Обама.

Друг интересен очерк от специалното издание е посветен на възраждащия се в Китай култ към личността на комунистическия вожд Мао Дзедун. Списанието търси и възможностите за възмездие за българските медицински сестри от Либия, които наскоро бяха окончателно оневинени след признанията на бившия премиер на страната, открити в личния му дневник.

Върху 10 страници „Биограф“ разказва и за най-голямото страшилище за сицилианската мафия – неподкупния съдия Джовани Фалконе, който заплаща с живота си своята непримиримост в каузата срещу престъпността в Италия.

Специално място в декемврийския брой е отделено на Бисер Киров – една от легендите на българската естрада, който почина на 7 ноември на 74-годишна възраст. „Цял живот се готвя за смъртта“, бе споделил певецът в едно от последните си големи интервюта от това лято, чийто пълен текст е публикуван в списанието.

Със специален очерк „Биограф“ отдава почит и на големия полски режисьор Анджей Вайда, който също напусна този свят неотдавна.

Кои са най-големите аристократи в света на спорта, къде в Европа почитателите на Шерлок Холмс продължават да търсят следи от своя герой, кои са строителите на съвременна Виена и какви са най-шокиращите факти от живота на децата преди повече от век – на тези въпроси списанието също дава отговор в прелюбопитни свои материали.

Актуални тенденции от света на модата и лайфстайла, ревюта за нови филми, книги, музикални албуми и автомобили, откъси от книги и интересни цитати от известни личности – тези традиционни секции отново допълват богатото съдържание на най-голямото българско списание.

content63

Интро #62

Редакционният увод в ноемврийския „Биограф“

intro_62

Мъже често ми казват, че съм спасил браковете им. Струвало им е цяло състояние под формата на обувки, но пак е излязло по-евтино от развод. Така че има полза от мен, както виждате.

Маноло Бланик, испански дизайнер

 

Сагата около развода на холивудска двойка №1 е добър пример как едно частно, дълбоко лично събитие, може да бъде в епицентъра на медии от целия възможен спектър – от булевардни издания до най-сериозни тв канали, списания и сайтове. Причината за това е не само фактът, че зад Брад и Анджелина стоят стотици милиони долари и бъдещето на шест деца. Този развод касае и съдбата на бизнес-начинания, които осигуряват прехраната на десетки хиляди хора и фокусират интереса на огромна аудитория от всички континенти.

Раздялата на “Бранджелина” е и чудесен шанс за Biograph да използва най-пълноценно възможностите, които притежава като списание с уникален профил. От една страна разполагаме с достатъчно страници и възможност да анализираме събитията в дълбочина и с максимална сериозност. В състояние сме да публикуваме десетки снимки, които проследяват всички важни етапи от съвместния живот на двете суперзвезди. Това хем ни приближава максимално до Брад и Анджелина, хем ни извисява над светските издания с тънки корици и сензационни заглавия.

От друга страна обаче сме достатъчно отдалечени от Холивуд, за имаме свободата да не премълчаваме нито един противоречив факт от биографиите и и на двамата – нещо, с което американските ни колеги от Vanity Fair, The Hollywood Reporter или Entertainment Weekly никога няма да могат да се похвалят. В Щатите нито едно сериозно издание нe може да си позволи пълна обективност по такава деликатна тема, защото рискува повече да не получи нито едно интервю от Анджи или Брад и нито една ексклузивна фотосесия за корицата си.

В дадения случай дълбоката световна провинция, в която се намираме, ни дава възможност да отразим най-обсъжданото светско събитие на годината по начин, който американският медиен елит може само да сънува. Не е ли чудесно?

Приятно четене.

Георги Неделев,

редакционен директор

„Биограф“ разнищва „развода на века“

Ноемврийският брой излиза в комплект с томче разкази на Йовков. Очерци за Кари Грант, Леброн Джеймс и Стоян и Алекс Алексиеви са сред другите хитове в списанието

cover62

Разводът между Брад Пит и Анджелина Джоли, определян от мнозина като най-драматичната и трудноприемлива раздяла в новата история на Холивуд, е темата от корицата в новия брой на „Биограф“, който вече е на пазара. Върху 18 богато илюстрирани страници списанието разнищва всички аспекти и възможни обяснения за конфликта, който ще повлияе не само върху съдбата на шест деца и стотици милиони долари, но и върху цялата филмова индустрия. Авторът на очерка Георги Неделчев не подминава и противоречивите моменти в личната биография и на двамата актьори.

За пореден месец „Биограф“ излиза в комплект с книга от литературната класика, при това на ексклузивната обща цена от само 8 лева. Новият том в пакет със списанието съдържа избрани разкази от един от най-обичаните български писатели – Йордан Йовков.

Задълбочен очерк-интервю с тандема между баща и син от сериала „Откраднат живот“ – Стоян и Алекс Алексиеви, е сред другите хитови материали в списанието. Холивудската легенда Кари Грант, баскетболният крал Леброн Джеймс, императорите на диско-епохата „Бони М“, незабравимият поет-зевзек Божидар Божилов и еднакво талантливата и красива писателка Яна Язова са герои на останалите акценти в съдържанието на броя.

„Биограф“ отдава почит и на две големи имена за театъра, които ни напуснаха наскоро – режисьорката Юлия Огнянова и драматурга Едуард Олби. С много хумор, но и с интересни подробности от живота му по соц-времената пък е изпълнено интервюто с комика Димитър Туджаров-Шкумбата.

content_62

 

 

Интро #61

Редакционният увод в октомврийския „Биограф“

intro

 

Животът има само един смисъл: самия акт на живеене.

Ерих Фром

(1900-1980)

Димитър Цонев е от личностите, чиято смърт не можеш да приемеш равнодушно. Когато един човек е бил част от ежедневието ти, свикнал си редовно да слушаш гласа и разсъжденията му, а леко детската му усмивка под мустак е станала като емблема на ироничната реакция към всичко, случващо се наоколо – празнината, останала след него, е болезнена.

Когато един известен и успял човек си отиде в разцвета на силите и кариерата си, приемаме това не просто със съжаление и тъга. Подобна загуба винаги става повод човек да се замисли за много неща – най-вече за смисъла на живота.

Забързаният ритъм и напрежението, с които живеем, са ни превърнали в роби на собствените ни амбиции, планове за бъдещето, отговорности, предразсъдъци… Дните се изнизват един след друг, а ние сме се вторачили в някаква абстрактна точка далеч напред и това ни пречи да обръщаме очи към хората и нещата около нас. Пропускаме да се радваме на това, което имаме, а когато съдбата внезапно реши да ни го отнеме, вече е късно.

Октомврийският Biograph казва последно сбогом на Митко и на онази особена хашлашка небрежност, която той носеше със себе си. В допълнение към неговата история и този месец сме се постарали да разкажем десетки други житейски съдби, всяка от които трогва и вълнува по своему.

Приятно четене.

Георги Неделчев,

редакционен директор

Октомврийският „Биограф“ – сбогуване с Митко Цонев

Поредицата безплатни книги в комплект със списанието продължава с избрани творби от Стефан Цвайг

cover61

„Хроника на една непредизвестена смърт“ е заглавието на 22-страничният очерк, който списание „Биограф“ посвещава на Димитър Цонев. Октомврийският брой, който вече е на пазара, публикува и много снимки от семейния архив на телевизионния водещ, който си отиде преждевременно на 23 август, седмица преди да навърши 57 години. Поместено е и едно от последните интервюта на Митко, дадено броени дни преди да излезе във ваканцията, от която така и не се върна. „Да, сънувам баща си – като жив е, но нищо не ми говори“, бе споделил пред репортерката Цветана Пешунова синът на актьора Коста Цонев.

С октомврийския си брой „Биограф“ продължава своята поредица от литературни шедьоври, издадени в комплект със списанието. Този месец книгата-подарък съдържа избрани творби от австрийския писател Стефан Цвайг.

 

Очерци за албанския диктатор Енвер Ходжа, за боксьора-филантроп Ивендър Холифийлд, за румънската богиня на гимнастиката Надя Команечи, както и за холивудските легенди Катрин Хепбърн и Спенсър Трейси са сред другите силни материали в новия том на списанието. Специален материал е посветен на 20-годишнината от убийството на бившия български премиер Андрей Луканов. В 8-страничен пикториъл с много снимки пък е разказана приказната история на вездесъщата социална мрежа Фейсбук, създадена от Марк Зукърбърг преди 12 години.

content_61

Явлението Лили

Новите й песни са дори по-хубави и слушани от старите. Има ли друг изпълнител, който твори вече шесто десетилетие и може да се похвали със същото?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ Biograph #60, септември 2016

lili-ivanova_12

Защо харесваме Лили? Вероятно всеки човек има различен отговор. Някои – просто от носталгия към детството и младостта си. Други – защото ги докосва дълбочината на лириката в песните й. Трети, и те със сигурност са най-много – защото настръхват от емоционалния, драматичен и съкровен начин, по който тя интерпретира някои от най-красивите мелодии, композирани от българи.

Също толкова различни са и мотивите на онези, които твърдят, че не я харесват, или най-малкото се отнасят иронично към нея. Например – за да се изкарат по-модерни, по-млади, по-специални. За да се противопоставят на широките маси – така, както е снобско и тарикатско да казваш, че не харесваш филми като „Титаник“. За да покажат, че имат задълбочени познания в музиката и не приемат специфичната вокална техника, която Лили си е създала и отработила през годините.

Ще си призная – опитвал съм се да разбера тези отрицатели. Като човек, чиито любими групи са „Ю Ту“, „Стийли Ден“ и „Дийп Диш“, понякога ми се е искало и аз да се надсмея над „вечната Лили“, да разказвам вицове за нея и да недоумявам какво толкова намират в песните й. Да пригласям на хора като Явор Дачков, Слави Трифонов, Митко Щерев и шепа журналисти, чиито имена никога няма да говорят нищо на никого. В определени моменти това е щяло да ми донесе ако не популярност, то поне имидж на много компетентен меломан с изтънчен вкус, модерни разбирания и изключително високи критерии. „Минало й е времето“, „Старите й песни бяха по-хубави, а тя вече не ги пее“, „Не се ли умори да се облича като тийнейджърка“, „Много трудно се работи и живее с нея, затова всe я напускат или се скарва с някого“ и прочие и прочие. Защо да не се присъединя към някое от тези твърдения, които определени хора удрят като печати върху Лили Иванова?

Ами защото не мога. Няма как. Независимо дали на живо или на запис, песните на Лили ми въздействат и по някакъв начин обезоръжават. Нейното творчество е като паралелна вселена в музикалния ми свят – не мога да я сравня нито с Ала Пугачова или Емил Димитров, нито с Едит Пиаф, Тина Търнър, Шер, Ела Фицджералд или Арета Франклин. Достатъчни са само няколко фрази, изпяти с характерните за нея отворени гласни, за да почувствам как настръхвам, а понякога и как се просълзявам. Куплетите и припевите на Лили са се загнездили трайно в съзнанието ми и с всяко следващо прослушване вниквам все повече в смисъла им. Но заслугата поезията да ме докосва толкова дълбоко е именно нейна – заради начина, по който изтръгва емоция от крехката си фигура.

В такива моменти, без да познавам Лили лично, съм склонен да се съглася с всеки, който разказва колко дистанциран, заядлив, понякога направо сприхав човек може да бъде тя в ежедневието си. Струва ми се някак си задължително да се въздържаш от излишно изразходване на положителна енергия и емоции, ако искаш да ги запазиш за моментите, в които си пред публика. Докато гледам и слушам Лили, чувствам точно това – как тя запазва всичко добро, положително и свято дълбоко в себе си, далеч от всички, за да го излее в песните си. И слушателят се чувства някак си привилегирован. Усеща, че получава нещо, което не се дава току-така и всекиму.

Този маниакален перфекционизъм, тази опърничавост, заради които Лили е обект на толкова сплетни и шушукания, се отплащат на публиката й. Печеливш е именно тя. Легендите как дни преди концерт избягва да говори с когото и да било, намират своето логично обяснение. Тя не иска да общува с хората просто така – иска да им пее. За нея пеенето е по-важно от говоренето.

Точно затова и на хората никога няма да им омръзне да посещават концертите й. Тази енергия, това особено чувство, че получаваш внимателно складирана, съхранявана и спестявана емоция – те са като наркотик, който е трудно да забравиш и прежалиш.

През последните години се улавям и друго – че много по-често посягам към новите, най-скорошните песни и изпълнения на Лили, отколкото към старите й шлагери. Не че не ми харесват „Хризантемите“, „Детелините“ и „Панаирите“. Не че не настръхвам още от първите акорди на „Камино“, „Експрес танго“ или „Стари мой приятелю“. Обичам тези песни на Лили, но новите й, създадени през този век – още повече. В тях много по-силно се долавят нейният характер и собствен стил, нейната взискателност на всяка цена да постигне точно това, което търси.

„Ветрове“, „За тебе бях“, „Този свят е жена“, „И гори“, „Ти не си за мен“, „Шепот“, „Сърцето е чупливо“, „Една любов“, „Този миг“… Може заглавията им да не са толкова популярни като онези от едно време, но ако си ги пуснете, бързо ще усетите и осъзнаете тяхното величие и великолепие, тяхното превъзходство пред някогашните й хитове. И ще искате да ги слушате отново и отново. Това са все песни, които Лили записва по време, когато други изпълнители от нейното поколение или отдавна са в пенсия, или разчитат най-вече на старите си шлагери, за да запълват концертния си репертоар, доколкото изобщо имат такъв.

За Лили и днес, както и преди десетилетия, продължават да творят най-креативните и доказани млади композитори и автори на текстове. Аранжиментите на песните й са модерни, в тях музиката буквално пулсира. А на всяко свое турне или концерт в различните години Лили предлага коренно променен или най-малкото драстично осъвременен репертоар, с нови версии на старите хитове и в нова стилистика, която да ги представи в непозната светлина.

Тя в най-пълна степен е живо доказателство на максимата, че един творец е толкова велик, колкото е последното му, най-скоро създадено  произведение. Наистина не лежи и никога няма да поиска да лежи на стари лаври.

Замислете се – има ли друг изпълнител, чиято кариера минава през шест десетилетия, и който днес да създава музика, която не само не отстъпва, но дори превъзхожда онази от най-силните му млади години? Ето това е тайната на явлението Лили – не прословутата й спортна форма, за която и след десетилетия за нея ще се говорят легенди, а гениалната й способност да живее и твори само в сегашно и бъдеще, никога в минало време. Достатъчно е само да погледнете публиката на нейните концерти – сред нея ще видите хора от всички възможни поколения, които знаят наизуст и старите, и новите й песни.

Дали успях да си отговоря напълно на въпроса защо харесвам и обичам Лили Иванова? Едва ли. Но в моменти като този, когато едно насочено към големите личности списание като Biograph отбелязва важен момент от своята история, е добре да осъзнаем какво притежаваме в лицето на тази дребничка, но голяма, своенравна, но гениална, сдържана в живота, но раздаваща се докрай на сцената певица.

Истински късмет и благословия е, че сме нейни съвременници, че можем да я срещнем и видим в своя град, че можем да я гледаме и слушаме, или просто да се радваме, че тя е някъде наоколо – не просто жива и здрава, а продължаваща да прави музика.

 

 

Интро #60

Редакционият увод в юбилейния брой на Biograph

Intro#60

Този 60-и брой е юбилеен – навършват се 5 години, откакто Biograph се появи на пазара. Надяваме се, че си личи – и по съдържанието, и по оформлението му – колко специален е за целия ни екип. Най-голямото и искрено интервю, което Лили Иванова досега е давала на българско издание, е илюстрирано с кадри от две фотосесии, заснети от нея като израз на уважение към нашите читатели и годишнината на списанието.

В допълнение към септемврийската Cover story този месец ви предлагаме и очерци за легенди като Гьоте, Серж Генсбур, Робърт Редфорд, Ив Сен Лоран, Вера Мутафчиева, Златан Ибрахимович, както и интервюта със звезди като Брайън Адамс, Филип Киркоров, Тереза Маринова. Общо 244 страници, които заслужават да бъдат четени и препрочитани много повече от веднъж.

В това юбилейно интро обаче искам не само да подчертая ексклузивността на съдържанието в нашия 60-и том. Длъжен съм да ви разкажа, макар и накратко, и за самото създаване на Biograph. Защото това списание, досущ като своите герои, вече само по себе си се превръща в легенда.

Дочувал съм какво ли не за него – че е лицензна световна марка с утвърден през десетилетията авторитет, подобно на Vaniy Fair, New Yorker, Vogue, Rolling Stone, Interview. Това, разбира се, няма как да е вярно – Biograph е чисто български продукт, но замислен и създаден така, че по нищо да не отстъпва на водещите образци в периодиката от цял свят.

Едно от значенията на името му е кинаджийско – “биограф” е била кръстена една от най-ранните форми на кинематографа от края на XIX век. Така се е казвал и един от легендарните кинотеатри в Чикаго, за който нашият колега Симеон Гаспаров беше написал специален репортаж в списанието. Biograph е заглавието и на компилация от сборни албуми на Боб Дилън, издадена през 1985-а.

През тези 5 години ни причисляваха към всякакви медийни групировки и бизнес-кръгове. Търсеха какви ли не обяснения за бързия ни и трайно стабилен успех освен най-тривиалното – че екипът ни е внимателно събран, добре знаем какво искаме, имаме високо вдигната професионална летва и работим с желание и усърдие. Единственият начин да произвеждаш толкова много страници съдържание на такова ниво е да го правиш методично, в строго съблюдаван график всеки ден от месеца. Ако не вярвате, попитайте десетките кандидат-сътрудници на Biograph, които така и не успяха да се адаптират към стила ни на работа и в крайна сметка отпаднаха от кервана.

Още когато стартирахме, много хора се чудеха – ще ни стигнат ли темите и героите, за които да пишем, при положение, че пускаме близо две дузини очерци във всяко издание? Както сами се убеждавате и вие 60 месеца по-късно, многообразието от теми не само не е намаляло, а дори се разширява. Все повече се стремим Biograph да бъде списание не само за големите личности и техните съдби, но и за пътешествия и начин на живот, за популярна наука, спорт и шоубизнес. Ако съдя по писмата, които получаваме всеки месец – усилията ни се оценяват.

А как по-точно започна всичко? С едно събиране на шепа журналисти в едно японско ресторантче в квартал “Гео Милев” в късната пролет на 2011-а. Нашият издател Мартин Радославов е късметлия най-малкото за две неща – че има добър бизнес-нюх и че си е изработил здрави критерии какво е качествена журналистика и кой може да я практикува с нужното постоянство. Трудно е да се каже чия е по-главната заслуга – дали на Мартин, че знаеше точно какво списание иска да направи, или на екипа, на който той даде нужната свобода и условия да реализира идеята му. Но е факт, че преди 5 години Biograph се появи някак си тихомълком и без много фанфари, почти на шега, и стъписа много хора с изначално избистрената си концепция и структура.

Оттогава то еволюира – и като визия, и като съдържание, но в същината си остана непроменено – разказвач на истинските истории на легендите. Списание, вълнуващо като роман.

Приятно четене и наздраве!

 

Георги Неделчев,

редакционен директор

 

 

С годините не ставаш по-стар – просто ставаш по-добър.

Шърли Беси, британска певица

 

 

 

Лили Иванова се изповядва в юбилейния “Биограф”

Списанието празнува 5 години от създаването си със специален 244-страничен септемврийски брой

Cover#60_1_front

Примата на българската музика Лили Иванова дава най-голямото си и откровено интервю в юбилейния 60-и брой на “Биограф”, който е на пазара от 1 септември. Специалното издание послучай 5-годишнината на най-голямото българско списание излиза в увеличен обем от 244 страници и с ексклузивна корица. Лили е заснела и две нови фотосесии в знак на уважение към “Биограф” и неговите читатели.

“Никой не може да мине по моя път”, казва певицата в своята изповед пред журналистката Валерия Велева, в която засяга всички по-важни етапи от своя живот и кариера. Освен с кадри от специалните нови фотосесии, 24-те страници, посветени на Лили, са богато илюстрирани и с уникални моменти от личния й снимков архив. Каква е истинската причина бъдещата естрадна прима да подстриже косата си като млада? Как е завършил първият й опит да стане певица в София? Коя е за нея истинската музикална академия? Отговори на тези, но и на много други въпроси, ще намерите в ексклузивното интервю на Лили Иванова за „Биограф“.

Очерци за непрежалимия наш комик Никола Анастасов, за холивудския ас Робърт Редфорд, скандалната стажантка на Бил Клинтън Моника Люински и лошия, но гениален футболист Златан Ибрахимович, както и ексклузивни интервюта с Брайън Адамс, Филип Киркоров и олимпийската шампионка Тереза Маринова са другите хитове в специалния юбилеен “Биограф”.

Съдържанието се допълва от експресивен репортаж на писателката Надя Чолакова за пътниците в столичното метро, спомени за “строителя на социализма” Григор Стоичков заедно с едно от последните му интервюта и очерк за модния революционер Ив Сен Лоран.

Откакто започна да излиза в края на горещото лято на 2011-а, “Биограф” бързо се утвърди като едно от най-четените и обсъждани издания у нас. Всеки от досегашните му 60 тома е пълен с четива, вълнуващи като романи, и разказва истинските истории на легендарни личности от историята и съвремието. То е и рядък пример за това как едно елитно издание може да интригува и да достига до най-широка аудитория от различни поколения.

Със следващия си октомврийски брой №61 от екипа обещават да продължат нашумялата си поредица литературни шедьоври, които излизат като отделно томче в комплект със списанието.

Content#60

 

Интро #59

Редакционният увод в августовския „Биограф“

Intro_59

 

Съвременната наука все още не може да се усъвършенства в предсказването на бъдещето. Твърде много се предвижда какво ще се случи догодина и твърде малко – какво през следващото десетилетие.

Американският астронавт и покорител на Луната Нийл Армстронг (1930-2012)

 

В стремежа си да предложим типично лятно и по-занимателно научно-популярно четиво, за августовската си корица се спряхме на Мишел дьо Нострадам, известен с латинизираното си име Нострадамус. От смъртта му през юли 1566-а са изминали точно 450 години, но мистерията с удивителните съвпадения между по-скорошни световни събития и неговите четиристишия остава. Гениален пророк, перфектен измамник или просто нищо неподозиращ за бъдещата си слава аптекар е бил легендарният французин? Това е един от многото въпроси, на които Biograph търси отговор този месец.

Сред ексклузивните ни материали през август са интервюто с любимеца на много жени покрай сериалите “Птиците умират сами” и “Шогун” Ричард Чембърлейн, репортажът от плаващите кейове на Христо Явашев-Кристо над италианското езеро Изео и съпружеската изповед на Вежди Рашидов и д-р Снежана Бахарова. Едва ли ще пропуснете и очерците за гениалния изобретател Никола Тесла и за великия руски писател Лев Толстой.

И понеже тези дни светът е Олимпиада, не сме подминали и тази тема. Предлагаме ви очерк за седемкратния шампион по плуване от Мюнхен’72 Марк Шпиц, както и хроника с уникални снимки от берлинската Олимпиада преди 80 години, проведена под егидата на Адолф Хитлер.

А за юбилейния ни, 60-и и 5-годишен брой през септември, отсега подготвяме нещо много специално, което съм сигурен, че ще оцените.

Приятно четене и весело лято.

Георги Неделчев,

редакционен директор