Никол Кидман блести в дамски „Биограф“

Списанието отбелязва 11-ия си рожден ден с брой, посветен на неостаряващите жени, и го допълва с подарък

Актрисата Никол Кидман, която наскоро навърши 55 години, краси корицата на септемврийския „Биограф“, който вече е на пазара. Австралийката вече 3 десетилетия е сред най-успешните и влиятелни звезди на доминирания от мъже Холивуд, както и пример за подражание на милиони жени. Какви са тайните на вечната й младост и толкова безоблачни ли са животът и кариерата й, колкото изглежда? Най-четеното българско списание дава отговор върху 20 страници с 55 важни факта за нея.

Другите главни героини в специалния дамски брой са актрисите Джулиан Мур и Джулия Робъртс, както и художничката-юбиляр Лили Димкова, която разказва и за своя баща – Лечителя Петър Димков. Голям материал е посветен и на д-р Емил Илиев – вече покойния създател на най-големия български джаз-фестивал, който от тази година се организира от съпругата му Татяна Вълова-Илиева в Боровец.

Септемврийският том #132 ознаменува 11-ия рожден ден на „Биограф“. Списанието отбелязва празника си с малък подарък за своите читателки от компанията за декоративна козметика Golden Rose.

Сред останалите акценти в броя са големи интервюта с актьорите-юбиляри Георги Мамалев и Влади Въргала, както и с нашумелия им колега Димитър Баненкин, който изостави успешен бизнес в чужбина, за да се завърне на родната сцена. Списанието разказва и за легендарните хетмани от XVII век Богдан Хмелницки и Иван Мазепа, които днес са символи на украинската съпротива и национална идентичност.

Цената на луксозното издание с подаръка към него все още остава непроменена – само 8 лева.

Александър Дугин и кръстоносният поход срещу Запада

Войнстващият философ оформя доктрината „Москва – Третият Рим“, за възраждането и възхода на Русия, която следва Путин. Според идеолога на неоевразийството огромната страна е призвана да оглави световната битка срещу Антихриста, който се олицетворява от САЩ и Запада. Политологът, който прилича на зловещия монах Григорий Распутин, зове за изграждане на многополюсен свят

МАРИНА ЧЕРТОВА,

Biograph #129, юни 2022

Наричат руския философ, политолог и публицист Александър Дугин „войнстващия гуру“ на президента Путин и на нова Русия. Професорът е водещият идеолог на доктрината „Москва – Трети Рим“, според която страната възвръща имперския си статут и противопоставя консервативната многонационална държава, основаваща се на социалната справедливост, на загиващия либерален Запад. Според Дугин нова Русия ще възкръсне като феникс и е призвана да води борба срещу Антихриста, в чиято основа са либерализмът, демокрацията, големите мултинационални капитали, и в крайна сметка да го победи. От години философът насърчава държавниците в Кремъл да поведат световен кръстоносен поход срещу САЩ, Запада и глобализацията.

„Днешна Европа, доминирана от западния модернизъм, има няколко мига в запас. Нощта е най-черна, преди да разсъмне. Фантазмите на масата ще се разсеят за едно мигване с окото – и както ги е имало, вече няма да ги има. И тогава „Другата Европа“ – тази на нонконформистите, интелектуалците, революционерите отляво и отдясно – трябва да бъде готова да действа. Мнозинството ще бъде обзето от паника, но революционното малцинство трябва да бъде събудено и готово за сблъсъка. Революцията е неизбежна. Но този път това ще бъде нашата революция.“

Това почти заклинателско пророчество е част от интервю, дадено от Александър Дугин през 2013 година. Събитията от последните месеци показват стряскащ синхрон между идеите му и действията на Кремъл.Но Дугин винаги е бил наясно, че въпреки военната си мощ и духовен потенциал Русия не може да бъде сама в отдавна замисления и анонсиран кръстоносен поход срещу Антихриста. Той не спира да твърди, че Москва трябва да си осигури съюзници сред големите глобални играчи като Китай, Индия, Пакистан, Иран, Турция, Латинска Америка, както и част от бившите съветски републики, които да формират един многополюсен свят.

Дугин

поразително прилича на зловещия руски монах

и мистик Григорий Распутин (Biograph Cover story #103 от април 2020-а – бел. ред.) – за чиято роля в руския императорски двор и лично върху последния император Николай II историците и до днес не са единни в мненията си. Философът притежава интелектуалната мощ на руския писател, историк, дисидент и Нобелов лауреат Александър Солженицин, макар идеите им за бъдещето на Русия съществено да се разминават. Всъщност и тримата споменати мислители имат физическа прилика, тъй като носят дълги бради и са своего рода духовни водачи на руския народ. При Дугин брадата има и символно значение, тъй като той е староверец, или старообрядец. Не приема реформата в Руската православна църква от началото на ХХ век и смята, че именно староверците са истинските носители на християнската вяра в Русия.

Александър

Дугин е роден през 1962 г. в Москва,

има инженерно образование, а в края на 90-те години се насочва към науката – философия, политология и социология. Защитава няколко докторски дисертации, става професор в Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“, където чете лекции по различни дисциплини, основава мозъчния тръст Център за консервативни изследвания. Водещ е на няколко телевизионни предавания, главен редактор е на няколко научни списания, защитаващи консервативни идеи.
Огромна многонационална държава като Русия, особено след сгромолясването на Съветския съюз от началото на 90-те години, упорито търси подходящата идеология, върху която да стъпи. В Кремъл тази идеология започна да се развива постепенно по време на първия президентски мандат на Путин, но Дугин разгръща идеите за възраждане и възход на Русия още десетилетие по-рано.

Идеологията на Дугин поставя

като приоритет повторното завладяване

на бившия съветски лагер. Tой пледира, че историческата мисия на Русия е да изгради Евразия като империя, държава-континент, центрирана около „руската цивилизация“. Сегашните идеи на философа за евразийството и четвъртия път – път, различен от либерализма, комунизма и фашизма, започват да се оформят към края на 90-те години и в началото на ХХI век с идването на Владимир Путин на власт. Преди това концепцията на политолога се доближава до националсоциализма и фашизма. Заедно с известния в Русия писател, публицист и политик Едуард Лимонов основават през 90-те години Националболшевишката партия, която обаче е забранена от съда заради екстремистка дейност.

Тезите, които Александър Дугин защитава за развитието на Русия и света, са ключ към разбирането какво и защо се случва днес в двата враждуващи лагера, какво мотивира действията на Кремъл и защо Путин нареди т.нар. военна операция срещу Украйна. Дугин е човекът, който над десетилетие изразява тези крайно радикални идеи за развитието на федерацията и на нейната външна политика. Неоевразийството, оформено във възгледите на политолога, е с ранг на неофициална доктрина на Путинова Русия. Мнозина смятат, че самата концепция на руския лидер за възраждане на държавата се основава до голяма степен на Дугиновата стратегия и всъщност философът е неформален съветник на президента.
Първородният, но всъщност и

смъртният грях на Запада

според руския мислител е, че Западът, воден от САЩ, смята своите ценности за универсални и се опитва да ги налага на другите със сила. По думите на Дугин еднополюсният свят е претърпял крах и в момента сме свидетели на напразните усилия на американския президент Джо Байдън и на световния елит да спасят глобализма и американската хегемония. Русия и Китай обаче усърдно се противопоставят и вече представляват два самостоятелни полюса, солидарни помежду си по основните световни проблеми. Политологът призовава към създаване на свят с повече полюси, обединяване на евразийското пространство (Русия, Европа, част от Азия и Близкият изток) в противовес на англосаксонските страни (САЩ и Канада, Великобритания и Ирландия, Австралия и Нова Зеландия). Според него Западът е загубил духовността си за сметка на икономическото благополучие. За Дугин руската култура е по-тясно обвързана с евразийската степ и традициите на тюркските народи, а също така той вижда и естествена близост между Русия и ислямските страни.

Когато либерализмът се бореше с тоталитарните режими, в частност с фашизма и комунизма, тази задача изглеждаше напълно конструктивна и съзидателна. Но когато либерализмът победи в глобален мащаб, се оказа, че няма повече от какво и от кого да освобождава личността. Сега

либерализмът предлага личността да се освободи

от половата си принадлежност, а също така и от самия човек, възмущава се руският „гуру“, имайки предвид научните експерименти с клонирането. И изтъква, че в Русия всъщност няма и никога не е имало либерализъм. „Либерали се намират, но либерализъм няма. Вместо усвояване на либералните принципи, неговите привърженици и проповедници наблегнаха на кариеризъм, приватизация и лични далавери, като в най-добрия случай изпълняваха указанията на западните съветници за разграждане на руската държавност“, добавя Дугин.

В лицето на Владимир Путин през 2000 г. философът вижда онзи лидер, който трябва да прекрати разпада на Русия и да изгради една нова Русия, да съхрани и възстанови суверенитета на държавата, да върне военната и икономическата й мощ, да се разправи с либералната олигархия и със „станалата нагла поради безнаказаността си чужда агентура на влияние“. Изработване на идеологията на този кръстоносен поход срещу Антихриста безусловно е задача на Русия, но не изолирана от другите световни сили, които посвоему се противопоставят на „американския век“ – Pax Americana.

Философът защитва тезата, че е назрял въпросът за разработката на четвърта политическа теория – отвъд комунизма, фашизма и либерализма. За основа трябва да бъдат взети идеите за многополярния свят, диалога между цивилизациите, нов плурализъм и нов хуманизъм, основан на признаването на многообразието на човешкия феномен.

След руската инвазия в Украйна

от февруари т.г. Дугин аплодира Путин, но го упрекна, че Русия е чакала твърде дълго, за да се намеси в делата на съседа си. От осем години Москва се надяваше, че преговорите и отстъпките ще решат проблема. Всъщност САЩ поеха контрола над Киев и започнаха да разширяват военната си инфраструктура. Украйна се превърна в русофобска държава, където национализмът се надигна открито, и то пряко насочен срещу Русия. И тя не можеше да допусне това, казва политологът.

Преди Русия да реши да предприеме тази стъпка, Путин, заедно с политическото, военното и икономическото ръководство на страната, планира и изработи всички комбинации в тази сложна игра на шах, претегли всички плюсове и минуси. Неслучайно проведе срещи и преговори на високо ниво с Китай, Индия, Иран, Бразилия, Турция, Пакистан, Унгария, Азербайджан, Казахстан.

Русия се опитва да преговаря със САЩ и НАТО

за европейска стратегическа сигурност от 2007 г. Предложи различни варианти и планове, но вместо това Щатите продължиха да разширяват североатлантическия пакт до самите руски граници, както и да разполагат военна инфраструктура в заплашителна близост до Москва.

Дугин е особено разочарован от загубата на Доналд Тръмп на президентските избори през 2020-та и приветства американския лидер, че не е започнал нито една война. Геополитикът смята, че Тръмп и Путин щяха да постигнат компромис по много от горещите теми и сблъсъкът, който сега наблюдаваме между Запада и Русия, щеше да има друг развой. Според Дугин в резултат на руската военна операция в Украйна САЩ постигнаха стратегическите си цели в Европа в краткосрочен план. НАТО е обединено както никога досега, а ЕС е под пълен американски контрол и доминация. В Европа започна яростен процес на русофобия. Срещу Русия се води информационна война на всички нива, но това не е устойчиво в дългосрочен план. Русия все още не е постигнала стратегическите си цели в Украйна. Когато това се случи, цялата стратегия и политика на САЩ в Европа и Азия ще се разпадне.

Москва не е сама в този конфликт със Запада

– зад нея мълчаливо стоят големите и силни страни от Азия, Южна Америка, Близкия изток и Африка. Всички те се борят за създаването на нов многополюсен световен ред и ще се възползват от тази възможност.

Украйна е последната фаза на битката, която бележи началото на създаването на нов световен ред, вещае Александър Дугин още през 2014 г. А години преди това философът предлага Русия да анексира части от Украйна, да насърчава Великобритания да излезе от Европейския съюз, да направи Иран свой съюзник и да търси позитивен неутралитет на Турция – все стъпки, които в крайна сметка се превърнаха в реалност. За философа геополитик изобщо не подлежи на обсъждане въпросът, че цяла Източна Украйна трябва да мине към т.нар. Новорусия. Новата държава следва незабавно да се приеме в състава на Източнославянския съюз заедно с Русия и Беларус. Паралелно с Източнославянския трябва да превърнем в реалност и Евразийския съюз, изтъква още Дугин. А за да се освободи Русия от долара и да спре да търгува с американска валута, трябва да създаде нова валута – евразийска рубла, която да се превърне в световно разплащателно парично средство.

„Западът води война на два фронта – с нас и с китайците. Това е уникален шанс – ние сме военен колос, а Китай – икономически. Заедно сме съпоставими със Запада и дори го задминаваме“, пише ученият. Дугин дава предимство на развитието на отбранителни технологии и концентриране на интелектуалния потенциал на Русия във военнопромишления комплекс – нещо, върху което стъпи и докрината „Путин“. Вероятно под влияние на идеите на евразиец № 1

Кремъл яростно подгони

всички руски политици, НПО-та и медии, които имат връзки със Запада и получават финансиране. Либерализмът е опасен вирус и всъщност представлява тоталитарна сектантска идеология, пренебрегваща реалността, е мнението на професора. За него скъсването на Русия със Запада всъщност ще доведе до нейното спасение. Съвременният Запад, където парите са издигнати в култ, е най-отвратителното явление в световната история, смята Дугин. Това е гробище на токсичните отпадъци на цивилизацията, това е антицивилизация. И колкото по-скоро и по-пълно Русия бъде откъсната от нея, толкова по-скоро тя ще се върне към корените си. Към християнските, гръко-римските, средиземноморските, към европейските – към корените, които са общи с автентичния, истинския Запад. Тези корени са отрязани в съвременното западно либерално общество. Но Александър Дугин вярва, че те са останали в Русия. Тя се изправя, за да защити ценностите на традицията срещу съвременния свят.

Разривът със Запада не е скъсване с Европа. Това е скъсване със смъртта, дегенерацията и самоубийството. Това е ключът към възстановяването. И самата Европа – народите на Стария континент трябва да последват нашия пример: да свалят антинародната глобалистка хунта. И да се построи истински европейски дом, европейски дворец, европейска катедрала, убеден е Александър Дугин.

Интро #131

Редакционният увод в августовския „Биограф“

Днес банките от „Уолстрийт“ и кредитните карти не са много по-различни от гангстерите и лихварите с техните коварни заеми. Да, вярно е, че банкерите носят елегантни костюми и не чупят краката на закъснели длъжници, но те също съсипват човешки животи.

Бърни Сандърс, американски сенатор

Само за няколко седмици между 26 май и 8 юли един от най-гледаните жанрове в киното загуби три свои легенди. Три физиономии, които бяха станали емблеми на мафиотските филми – Рей Лиота от „Добри момчета“, Джеймс Каан от „Кръстникът“ и Тони Сирико от сериала „Семейство Сопрано“. Където и да зърнеш някое от тези лица, в съзнанието ти веднага изплуват сцени от незабравими филми. И за пореден път осъзнаваш тъжния факт, че оценяваме хората и техните заслуги чак когато си отидат от този свят.

Този месец Biograph отдава почит на Лиота, Каан и Сирико, и връща лентата 32 години назад, когато на бял свят се появи култовият филм на Мартин Скорсезе Goodfellas. Разказваме в детайли за създаването му, а в отделни материали анализираме подробно трайните връзки между Холивуд и мафията. Гангстерската тематика и друг път е била подлагана на дисекция в това списание, но този път – ще се убедите – достигаме нови, неочаквани дълбочини.

В този актьорски августовски Biograph казваме последно сбогом и на актьора с неустоим френски чар – Жан-Луи Трентинян. Представяме един от най-интересните чешити на българското кино, а и на българския футбол – Николай Ишков, както и незабравимия аристократ от съветските ленти Алексей Баталов (Гоша от „Москва не вярва на сълзи“). Разказваме и за легендарния създател на Чебурашка Леонид Шварцман, а накрая надникваме и в холивудския дом на българската гордост Нина Добрев.

Приключвайки рапорта си за Biograph #131 ви пожелавам шезлонгът да е достатъчно мек и не прекалено скъп, да имате някакво питие с анасонова съставка подръка, и да стоите максимално далеч от политическите безумия, поне до есента.

Приятно четене!

Георги Неделчев,

редакционен директор

Рей Лиота и още „добри момчета“ в гангстерски „Биограф“

Августовския брой отдава почит и на Джеймс Каан и Жан-Луи Трентинян, които също оставиха легендарни образи в киното

Култовият мафиотски филм на Мартин Скорсезе „Добри момчета“, който внезапно осиротя в края на май след смъртта на своя титуляр Рей Лиота, е водещата тема в новия брой на „Биограф“, който е на пазара от 2 август. Списанието разказва за създаването на гангстерския опус от 1990-а, както и за съдбата и кариерата на актьора, който там изигра ролята на живота си. В отделни материали се проследяват връзките между Холивуд и мафията, които, както се оказва, са по-трайни и дълбоки, отколкото повечето хора предполагат.

Допълнение към гангстерско-актьорската тема е и очеркът за звездата от „Кръстникът“ Джеймс Каан – още една легенда, която напусна този свят наскоро. Списанието отдава почит и на неустоимия чаровник на френското кино Жан-Луи Трентинян. Не по-малко интересен е и очеркът за аристократа от съветските филми – актьора Алексей Баталов, когото милиони жени обикнаха завинаги след ролята му в „Москва не вярва на сълзи“. Интересен техен контрапункт е българският актьор, бизнесмен и футболен деятел Николай Ишков – още един от героите в августовския „Биограф“.

Що за човек беше Виктор Вълков – бившият външен министър и домакин на мистериозния кръг „Монтерей“? А какво се крие зад тежката фасада на Сергей Лавров, доайена на съвременната руска дипломация? Какво предвиждат украинските, руските и западните астролози за развоя на бушуващата война в Украйна? Това също са сред въпросите, на които новият августовски брой дава отговор.

Цената на луксозното 212-странично списание остава непроменена – само 8 лева.

Интро #130

Редакционният увод в юлския „Биограф“

Телевизионният бизнес е по-гаден от повечето други неща. Това е една отвратителна, плитка дупка за заравяне на пари, забита в сърцето на журналистиката. Нещо като дълъг и облицован в пластмаса коридор, в който се шляят крадци и сводници, а добрите хора мрат безпричинно като кучета.

Хънтър С. Томпсън (1937-2005), американски журналист и писател

У нас, а май и почти в целия свят, журналистиката днес е в окаяно състояние, аналогично на политиката – лицемерна, продажна и страхлива. Повечето й знакови лица са суетни и безмозъчни, но, което е още по-тъжно – и безгръбначни. Малцината смелчаци със собствен глас и с мироглед, по-широк от всеобщия все по-тесен кръгозор, са смятани за луди, или наистина са такива.

Нели Терзиева, която напусна внезапно този свят в началото на юни, беше съвсем друга порода журналист и човек. Енергична и пълна с идеи, лоялна и последователна, добросърдечна и жертвоготовна, но и скромна и чужда на каквато и да било суета. Ще се убедите и от снимките, илюстриращи нашата Cover story – във всяка от тях отсъства каквато и да било поза и престореност, няма и капчица тщеславие. Със 130-ата си корица отдаваме почит към личност, която принадлежи на отиваща си епоха в нашата журналистика. Дано успеем да вдъхновим нови и млади последователи на Нери.

Надявам се съдържанието на юлския Biograph да компенсира лекото закъснение, с което по извинителни причини той излиза на пазара. Пожелавам ви да го разлиствате на някое приятно място, достатъчно далеч от безумието на днешната политика.

Приятно четене!

Георги Неделчев,

редакционен директор

Почит към Нери Терзиева

Интервюта с още знакови тв лица и очерк за италианската топжурналистка Ориана Фалачи са сред другите акценти в юлския „Биограф“

„Професионализъм без компромиси, обич без остатък“ – под това мото юлският брой на Biograph разказва за Нери Терзиева, която внезапно си отиде от този свят през юни. Очеркът за емблематичната телевизионна журналистка, написан от нейния колега Антон Стефанов, се допълва от спомени за нея от партньора й от легендарния „Екип 1“ Асен Агов, от режисьорката Иглика Трифонова и от близката й приятелка Валентина Радинска. „Със 130-ата си корица отдаваме почит към личност, която принадлежи на отиваща си епоха в нашата журналистика. Тя беше друга порода човек – енергична и пълна с идеи, лоялна и последователна, добросърдечна и жертвоготовна, но и скромна и чужда на каквато и да било суета. Дано успеем да вдъхновим нови и млади последователи на Нери“, пише в редакционния увод на списанието, което вече е на пазара.

В допълнение към спомените за обичаната пловдивчанка „Биограф“ интервюира и нейната колежка от „Екип 2“ Емилия Иванова, както и друга емблематична водеща от близкото минало – Екатерина Генова от „Ах, тези муцуни“. Списанието припомня и славната житейска и професионална биография на именитата италианска журналистка и писателка Ориана Фалачи.

Голямо интервю с най-известния баскитарист в България – Веселин Веселинов-Еко, част от бендовете на Лили Иванова и Стефан Вълдобрев, очерци за американския президент Хари Труман („Човекът, който натисна червеното копче“) и за чеченския лидер Рамзан Кадиров („Готов да умре за Путин“), както и за легендарния комита Ванче Михайлов допълват богатото съдържание на юлския том №130.

Цената на луксозното издание все още е непроменена – само 8 лева.

Интро #129

Редакционният увод в юнския „Биограф“

Намираме се в Съединените щати на Амнезията, окуражавана от медии, които нямат желание да ни казват истината за нищо, а само обслужват корпоративните си господари с техните планове за доминация над нас.

Американският писател Гор Видал (1925-2012)

Не съм гледал нито един от последните филми на Брус Уилис, които той очевидно снимаше набързо и единствено с цел да спечели още малко пари. Но винаги бих си пуснал някоя от класиките с него – първите три филма „Умирай трудно“, „Шесто чувство“, „Криминале“, „Град на греха“. Горчива ирония е, че само броени дни, след като Холивуд реши да официализира подигравките към начина, по който си беше избрал да остарява, семейството му обяви, че той прекратява кариерата си заради болест, която му пречи да се изразява. Не че и сега ще му простят – продължават да пишат как е трябвало да се оттегли много по-рано, но поне ще спрат да се надсмиват. Либералното общество, както знаем, е особено чувствително на тема „толерантност“.

Но заобиколеният от обичащи го хора и вечно красив Брус Уилис е своеобразен късметлия – може да почувства всеобщата любов още приживе. Защото хората, които си отиват преждевременно – като Принс, Джордж Майкъл, Хийт Леджър, Робин Уилиямс и безброй други – така и не успяват да я усетят истински и докрай. Времената, в които живеем, са безжалостни, а стойностните хора и неща ги оценяваме едва тогава, когато ги загубим.

Надявам се, че поне вие като наши читатели не страдате от новата болест на човечеството, каквато е неспособността да фокусираме внимание и положителни емоции за по-продължително време. Дано докато четете юнския ни брой, в който разказваме и за личности като Барбра Страйсенд, Джони Деп и Карим Бензема и разговаряме с български звезди като Гинка Станчева, Ненчо Илчев и Леонид Йовчев, имате достатъчно поводи да се радвате на съвременници като тях.

На снимката тук долу съм под една шарена сянка в Рим, недалеч от сградата на Върховния съд, която едни хора смятат за красива, а други – за най-грозната във Вечния град. Дано ми остане време да споделя по-подробно впечатленията си от поредната среща с древната му история. Днес само ще кажа – всеки път, когато контактуваш с нещо от античността или Ренесанса и усетиш величието му, осъзнаваш колко нелепи и дори жалки могат да са ежедневните проблеми, от които си свикнал да се оплакваш. Затова трябва да се използва всеки шанс за контакт с артефактите от миналото. За щастие, и в България имаме достатъчно такива.

Желая ви прекрасен юни и приятно четене.

Георги Неделчев,

редакционен директор

Почит към Брус Уилис в „Биограф“

Очерци за Барбра Страйсенд и Джони Деп и интервюта с Гинка Станчева, Ненчо Илчев и Леонид Йовчев са сред другите акценти в артистичния юнски брой

„Опрощението на Брус Уилис“ е заглавието на юнската история от корицата, с която „Биограф“ отдава почит към холивудския идол, обявил неотдавна прекратяването на кариерата си. Върху 22 страници най-четеното българско списание прави преглед на незабравимите роли на актьора, който е принуден едва на 67 години да слезе от екрана заради проблеми с говора и паметта.

Юнският 129-и том на луксозното издание припомня и невероятните перипетии в живота на Джони Деп, който през последните седмици е светска тема номер едно заради скандалния му развод с актрисата Амбър Хърд.

Актьорските сюжети в броя се допълват от големи интервюта с живата легенда на българското кино Гинка Станчева, която на 15 юни чества 90-годишен юбилей, звездата от театъра и киното Леонид Йовчев и с комика-илюзионист Ненчо Илчев. Големи очерци са посветени още на певицата-актриса Барбра Страйсенд, която наскоро навърши 80, и на звездата на мадридския „Реал“ Карим Бензема, който току-що приключи най-успешния сезон в кариерата си.

В голям политически блок списанието анализира и международната ситуация в наши дни, както и в исторически план: непосилната неутралност на Австрия, имперската политика на Русия спрямо България, новия кръстоносен поход срещу Запада, възвестен от политолога-философ Александър Дугин и провала на американската акция срещу Куба от април 1961-а.

Както всеки месец, и през юни списанието отделя голямо място и за премиерните заглавия в музиката, киното, книгите и телевизионните сериали, както и за актуални модни тенденции. Цената му остава непроменена – само 8 лева.