124 броя на Biograph

Искате да се сдобиете с пропуснат брой на любимото списание и да попълните колекцията си? Припомняме, че има няколко начина за това.

Първият е чрез заявка за доставка по куриер на e-mail editorial@biograph.bg. Посочете броевете, които ви интересуват, точен адрес и телефон за контакт. Доставката е за ваша сметка и с наложен платеж. В зависимост от броя списания и адреса, цената на куриерската услуга варира.

Вторият начин за поръчка на стар брой на Biograph е чрез сайта Bookshop.bg, където куриерската услуга е на по-добра цена. Оттам можете да заявите доставка и за чужбина, със съответните куриерски разходи.

Третият начин е да посетите книжен център „Гринуич“ на бул.“Витоша“ в София.

Подробности за акцентите във всеки брой можете да откриете във фотоалбумите на нашата фейсбук-страница.

Търсете актуалните броеве на списанието във всички павилиони за продажба на преса – в моловете, в обектите на Kaufland и Metro, в супермаркетите „Фантастико“, както и в по-големите вериги бензиностанции.

Приятно четене!

Интро #124

Редакционният увод в новогодишния „Биограф“

Никога не съм се смятала за особено етичен човек, но поне съм честна.

Патриция Гучи (Реджани) в превъплъщението на Лейди Гага от „Домът на Гучи“

„Дори самото им име звучи толкова сладко, толкова прелъстително“, казва героинята на Лейди Гага в актуалния кинохит „Домът на Гучи“. И наистина – тази марка отдавна не е просто модна къща, наследство на легендарна италианска фамилия или символ на тамошния стил. Тя е синоним на лукса, олицетворение на начин на живот, към който все повече хора в днешното презадоволено общество се стремят. Под шапката с краткото и звучно име можем да видим напълно противоположни типажи – стари европейски аристократи, американски милионери, руски олигарси, тъмнокожи рапъри със златни зъби, баскетболисти и боксьори, автомобилни шампиони като злощастния Люис Хамилтън или обикновени бандити. И най-вече wannabes – хора, които държат на всяка цена да изглеждат по-богати и преуспели, отколкото са. Но такива са времената.

Филмът на Ридли Скот, макар и приет противоречиво от по-претенциозните киномани, попадна право в десетката. Разказа невероятна семейна история, стояща зад вековна марка, изобразявайки основни архетипи на съвремието – амбициозната златотърсачка, незаинтересования, но пристрастен към лукса наследник, безскрупулния капиталист, готов да продаде и най-святото си наследство за някой друг милион повече, бездарния му, но неуморим син, хитрата врачка, избягала от простолюдието в света на богатите, хладнокръвния адвокат, който знае, че ще дочака своя час… „Къщата на Гучи“ е колективен портрет на новото време. А в новогодишния си брой, в който поставяме акцент върху модата и стила, Biograph в детайли разкрива истинската съдба на скандалното семейство и легендарната марка, носеща името му.

Кейт Мос, Карла Бруни, Салма Хайек, топ лицата на Gucci… Януарското ни издание е богата палитра от образи, неразривно свързани със света на модата и шоубизнеса. Но тук са и легенди като актрисите Маргарита Дупаринова и Мария Стефанова, великият руски писател Михаил Булгаков, новият шампион на Формула 1 Макс Верстапен…

Сигурен съм, че сме направили новогодишната ви ваканция още по-съдържателна.

Весели празници и приятно четене!

Георги Неделчев,

редакционен директор

Новогодишен моден „Биограф“ с календар-подарък

Историята на фамилията Гучи и легендарната модна марка е акцентът от корицата на януарския брой, който излиза още преди Коледа

И тази година най-четеното българско списание зарадва аудиторията си с новогодишен подарък – стенен календар за 2022 година, който е включен като бонус в новия брой на списанието. Също като януарския том №124, който е на пазара точно преди Коледа, той акцентира върху модната тематика – с портрети на дизайнери като Версаче, Армани, Лагерфелд и Коко Шанел и именити манекенки от страниците на списанието.

Историята от януарската корица е свързана с италианската фамилия Гучи и едноименната легендарна марка, които наскоро станаха сюжет и в хитов холивудски филм с Лейди Гага и Адам Драйвър. Покушението на Маурицио Гучи (на корицата – в кадър от 1981 г.), поръчано от жена му Патриция Реджани, е само малка част от невероятните премеждия, през които е минало мултимилионерското семейство. Списанието отделя 22 богато илюстровани страници на различните периоди от съдбата на Gucci. В отделен материал са изброени 10-те най-емблематични рекламни лица, с които марката е била свързвана. Очерци за актрисата Салма Хайек, която също играе във филма „Домът на Гучи“ и е омъжена за днешния съсобственик на компанията Франсоа-Анри Пино, за култовата манекенка Кейт Мос и за не по-малко известната й колежка Карла Бруни допълват модната тематика на броя.

Сред другите акценти в януарския „Биограф“ са портрети на актрисата Мария Стефанова и на театралната легенда Маргарита Дупаринова, както и на новия световен шампион във Формула 1 Макс Верстапен.

Очерци за канадския премиер-юбиляр Джъстин Трюдо и за великия руски писател Михаил Булгаков и голямо интервю с народната певица Валя Балканска дообогатяват разнообразното съдържание на новогодишния брой.

Цената на луксозното списание с приложения в него подарък-календар остава непроменена – само 8 лева.

Интро #123

Редакционният увод в декемврийския „Биограф“

В този живот видях всичко, познах всичко и получих всичко. Но истинското щастие е в това да даваш.

Ален Делон

На снимката по-горе Делон (герой от септемврийската ни корица #120) и Белмондо са в разцвета на силите си. Самият кадър – от филма „Борсалино“ – е на повече от 50 години. Днес единият вече не е между нас и този месец му отдаваме почит с декемврийската си Cover story, а другият дава носталгични интервюта, с които прави равносметка на живота си и сякаш се прощава с него. И двамата французи бяха образец за мъже и идоли – харесвани до обожание, невероятно успешни, но и запазили националното си достойнство в контрапункт на холивудската експанзия.

Случи се така, че в рамките на няколко месеца техните биографии попаднаха във фокуса на нашето внимание – сякаш за да изведат по кристално ясен начин кои са най-важните неща в един видимо съвършен живот. Колкото и продължителен да е той, каквото и да си успял да вземеш от него, в крайна сметка след тебе остава само онова, което си дал в замяна. И удоволствието да живееш се заключава в това да се наслаждаваш не на моментите, в които получаваш нещо, а на даването. Ако то е не само спорадичен момент за теб, а постоянен процес – тогава си истински щастливец.

Сигурен съм, че за останалите герои от новия ни брой ще бъде привилегия да присъстват зад корицата с мъжествената боксьорска физиономия на Белмондо.

Алек Болдуин и българският му колега Дани Ангелов са двама не по-малко интересни актьори, с които ви срещаме отблизо този месец. Но между страниците ни звучи и много музика – разказваме за великия италианец Джани Моранди и за юбилярите Мими Иванова и Рики Мартин.

Имаме и една нова секция към края на списанието – Episodes, в която решихме да отделим и разширим рецензиите за актуални сериали от различните платформи. Телевизионното кино е развлечението на новото време и кой, ако не Biograph, може да бъде най-точния пътеводител из него?

Приятно четене.

Георги Неделчев,

редакционен директор

Декемврийският „Биограф“ е сбогуване с Белмондо

Очерци за друг голям актьор – Алек Болдуин, за певеца-юбиляр Рики Мартин и за „американския Нострадамус“ Едгар Кейси са другите акценти в брой 123 на популярното списание

Животът и кариерата на Жан-Пол Белмондо, който напусна този свят през септември, оставайки до последен дъх идол и национален герой на Франция, са темата от корицата на новия „Биограф“. Върху 14 страници с много снимки популярното списание разказва за ключовите моменти от личната му и творческа съдба, за сътрудничеството и конфликтите с Ален Делон и за опита му да рестартира кариерата си след преживения инсулт през 2001-а. Анализират се и знаковите му роли в киното – от края на 50-те години до 2009-а, когато го гледахме за последен път на екран.

Очерк за холивудската звезда Алек Болдуин, който тези дни изживява най-тежките си времена, след като неволно застреля операторката на последния си филм на снимачната площадка, е друг акцент в декемврийския брой. Интервюта с актьора Дани Ангелов, станал особено популярен покрай сериала „Братя“, и с естрадната легенда Мими Иванова, която в края на декември ще празнува юбилей, както и очерк за друг предстоящ рожденик – латино-краля Рики Мартин – също са сред хитовите публикации в брой №123.

Списанието разказва и за „новия Нострадамус“ Едгар Кейси, или „американската Ванга“, както го наричат някои, а също и за вече покойния „глас на СССР“ – диктора Игор Кирилов. Припомня се и биографията на английската певица Адел, която тези дни отново властва в поп-класациите с новия си албум. Ангела Меркел, новият боксов шампион Олександр Усик и посланичката на Албания у нас Доника Ходжа са сред другите личности, гостуващи в декемврийския „Биограф“.

Цената на луксозното издание остава непроменена – само 8 лева.

Моментът за абонамента

Най-сигурният, както и най-изгоден начин да си осигурите броевете на „Биограф“ през следващата година, е да се абонирате. Можете да направите това във всеки пощенски клон, както и изцяло онлайн – чрез сайта на „Доби прес“ или чрез този на „Български пощи“ .

Не чакайте крайния срок, а побързайте. Вече знаете, че си заслужава!

Интро #122

Редакционният увод в ноемврийския „Биограф“

В резултат на 50-те години еманципация, чисто женските качества отмират или се пренасят върху мъжете. Малодушието завладя и двата пола – не говоря за хомосексуалистите, а за хора, които просто не знаят какво точно са и какво искат да бъдат. Крайният резултат е общност от нещастни и неориентирани – жени, които държат да доминират, и мъже, които искат да бъдат отглеждани от бавачки.

Йън Флеминг (1908-1964)

Как би възприемал модерното общество авторът на романите за Джеймс Бонд, ако не беше напуснал света едва на 56 години? Ако беше дочакал началото на коренно различната епоха, възвестена от новия век? Сигурно би се чувствал като в минно поле от условностите на сегашната политкоректност. Схващанията му, че жените тайно мечтаят да бъдат доминирани от силни мъже, сигурно щяха да доведат до остракирането му от медийното пространство. Въпреки че именно в неговите романи нежният пол беше пълната противоположност на жената-домакиня край печката…

Днес неговият легендарен герой е все така безпощаден, хладнокръвен и непобедим. Но капаните, които го заобикалят, са все повече и заплашват да превземат целия свят.

А на хората все по-често им се привиждат злодеи досущ като тези в романите му. Бил Гейтс, Марк Зукърбърг, Джеф Безос, Илън Мъск, Джордж Сорос… Мнозина са склонни да съзират в тях босове на тайни общества като СПЕКТЪР. А ваксините срещу заразата COVID-19 им се струва като „умната кръв“, с която тайните служби контролират своите агенти по света.

Няма никаква причина да не видят бял свят поне още 25 филма с Бонд. Дано героите им да притежават поне малко от мъжествената харизма на Даниъл Крейг, който се оттегли по бравурен начин със „Смъртта може да почака“…

Приятно четене на ноемврийския брой.

Георги Неделчев,

редакционен директор

Джеймс Бонд в ноемврийския „Биограф“

Най-великите истински шпиони на всички времена плюс историята с раздялата на „АББА“

са другите хитови материали в новия брой на списанието

„Непобедимият от MI6“ – под това заглавие „Биограф“ прави дисекция на най-популярния филмов герой от последните 60 години – Джеймс Бонд, чийто 25-и филм в момента върви по кината. Върху 22 страници най-четеното българско списание разказва и историята на актьора Даниъл Крейг – как той успя да опровергае скептиците, че един „невзрачен рус мъж“ може да замести снажните брюнети, въплътили се в образа преди него.

Като допълнение към историята от корицата ноемврийският брой, който вече е на пазара, подрежда и десетте най-известни истински шпиони в световната история – от прототипа на Бонд Сидни Райли през Ким Филби до Олег Гордиевски.

Отделен голям очерк разказва за раздялата на шведските легенди от „АББА“ преди четири десетилетия и за годините, последвали този драматичен момент преди обявеното наскоро сензационно тяхно събиране.

Интервюта с композитора Стефан Димитров и с нашумелия актьор Стоян Дойчев („Възвишение“, „В кръг“, „Татковци“) и очерци за холивудската звезда Сюзън Сарандън и последния съветски рок-идол – незабравимия Виктор Цой, са сред другите хитови материали в 212-страничния том №122 на „Биограф“.

Цената на луксозното списание остава непроменена – само 8 лева.

Страхът на неваксинираните

Опасението от имунизацията е едно, а безпокойството от отхвърлянето й – нещо съвсем друго. Дилемата между двата риска (ваксина или болест) ще остане дотогава, докато един от тях не изчезне. Но не бива да обвиняваме никого за нея

ДИМИТЪР ГАНЧЕВ/ Biograph Forum #121, октомври 2021

Не е лесно да си против ваксинирането. Всеки ден отнякъде се появява някой, който ти казва да се ваксинираш. Всеки ден излиза някаква нова информация – все едно каква (за или против) – важното е, че е нова и ти трябва да й обърнеш внимание. Или да я обориш, или да я използваш за потвърждаване на избора. И така ден след ден – трябва да потвърждаваш този избор отново и отново. Всеки ден изпитваш един и същ страх, едно и също безпокойство, една и съща вина. Няма значение дали преживяваш това, защото не си сигурен, или обратното – защото си абсолютно сигурен, че не трябва да се ваксинираш, но се налага отново и отново да го обясняваш къде пред себе си, къде пред другите. И краят не му се вижда. Това ще е постоянно повтарящ се процес, с неизвестна продължителност.

А ако си се ваксинирал, това е окончателно. Край, точка. Няма връщане назад, не можеш да се разваксинираш. Като отминат първите три дни с главоболие и като нямаш други оплаквания, спираш да го мислиш, понеже няма защо. Даже ако си си причинил дългосрочно увреждане, ще го мислиш след 20 години, като се появи, ако изобщо се появи.

Основният страх в 99% от случаите е, че нещо може да ти се случи – ако не сега, то след 50 години. Повечето антиваксъри твърдят, че не са антиваксъри, защото другите ваксини са си ги сложили, но тази е „много нова“. Като минат 50 години, ще си я сложат и нея. Това си е парекселанс първичен страх.

Не казвам дали е основателен, или е неоснователен. Това е всъщност личната преценка на всеки – да си съпостави страха от ваксината спрямо страха от болестта. При едни надделява едното, при други – другото.

Това, което нежелаещите да се имунизират не могат да усетят, е, че след ваксинацията изчезват и двата страха. Продължават по инерция да смятат, че и ваксинираните ги е страх от нещо (ако не едно, то друго). Това обаче е вярно максимум до втората седмица след втората доза. Дотогава ги имаш и двата страха – още нямаш защита от болестта, но всеки момент може да се появи странична реакция от ваксината. После и двата изчезват. Просто трябва да се устиска един кратък период от максимум 6 седмици.

Дотогава все едно нищо не можеш да направиш, мачът е свирен. Каквито колебания си имал, с втората игла те са в миналото и вече никой в нищо не може да те убеждава. Даже някой да те убеди, че без ваксина ще си по-добре, фактът си остава свършен и никога няма да се промени. Нямаш никакво решение да взимаш повече – нито днес, нито когато и да било. Терзанието е погребано завинаги.

Двете позиции не са еквивалентни. Едната те вкарва в процес, другата – в състояние. Процеса ще го преживяваш отново и отново, докато свърши. Затова едните ще се чувстват под постоянен натиск от другите, но всъщност не са другите тези, които ги притискат. Потиска ги нуждата всеки ден да вземат решение и много биха желали това да спре. Ами да го вземат веднъж завинаги и да ги оставят на мира…

За съжаление, това няма да стане, защото такава е същността на този процес. Той ще приключи, когато трябва да приключи, а не когато някой реши да признае отрицателния избор за окончателен. Няма такъв „някой“. Това желание е разбираемо, но то няма адресат. Нито правителствата, нито ваксинираните могат да направят нещо по въпроса.

Изборът между двата риска (ваксина или болест) ще си остане дотогава, докато един от тях не изчезне. Не му се гневете, приемете го като част от живота и не обвинявайте никого, че още неизвестно колко време ще ви се наложи да го правите.

Ще горим сухи съчки при всяка вълна и ще разчитаме на това, че в останалия свят все някак ще се преборят със заразата и няма да има откъде да я прихващаме. Ще разчитаме да сме от малкото неваксинирани в един свят, в който останалите имат групов имунитет и така косвено ще ни пазят и нас. Ето, от Европейския съюз се похвалиха, че България е толкова малка, че въобще не им се отразява на статистиката и вече имат 70% покритие.

Интро #121

Редакционният увод в октомврийския „Биограф“


 

Представете си страна, която лети в космоса, изстрелва спътници, създава такава отбранителна система, а в същото време не може да разреши проблема с недостига на дамски чорапогащи. Няма паста за зъби, няма сапун, няма стоки от първостепенна необходимост. Беше невероятно, но и унизително да работиш в такова правителство.
Михаил Горбачов, 7-и генерален секретар на КПСС в периода 1985-1991 и първи президент на СССР

Думите на Горби, който тази година е юбиляр и е представен подобаващо в този брой на Biograph, са напълно приложими и за героя от октомврийската ни корица. Миналия месец се навършиха 110 години от раждането на Тодор Живков, известен още като Бай Тошо или Тато. По негово време държавата ни постигаше световни успехи в някои области, но беше в тъмния заден двор на обединяващата се Европа. Нерядко имаше и режим на тока – 3 часа светло, после час тъмно и студено.

В една друга епоха тази годишнина би се празнувала у нас всенародно. Сигурно извънредно щяха да пуснат и банани и мандарини по магазините. Днес, 23 години след смъртта му, за най-дългогодишния управник в новата ни история почти не се говори, а дертовете на обществото не са свързани с опашките пред кварталния плод-зеленчук, а със съвсем други неща. Но житейската съдба и партийно-държавническата биография на Живков са особено поучителни и в наши дни, особено на фона на задаващите се поредни избори. След като прочетете нашите 30 страници за Тато, може би по-лесно ще намерите отговор на въпроса защо ние, българите, сме толкова търпеливи към хората, които ни управляват – каквито и да са те.

В този брой казваме последно сбогом на една от музикалните легенди на ХХ век – Микис Теодоракис. Публикуваме и две откровени интервюта с емблематични имена от нашата сцена – Хайгашод Агасян и Любо Киров. Отбелязваме предстоящия юбилей на една от най-харизматичните холивудски звезди – Уинона Райдър. А специално послучай задаващия се Хелоуин правим преглед на най-знаковите филми на ужасите, както и на различните подразделения на този все по-популярен киножанр.

Желая ви слънчев октомври и приятно четене.

Георги Неделчев,

редакционен директор