Интро #102

Редакционният увод в мартенския „Биограф“

Intro_102

 

Продължаваме да смятаме силния мъж за роден лидер, а една силна жена – за някаква аномалия.

Маргарет Атууд, канадска писателка („Разказът на прислужницата“, „Ясновидката“)

Не е задължително да започва „женският месец март“, за да поставяме на корицата си звезда като Дженифър Анистън, но определено помага. В дните, когато мъжете, къде лицемерно, къде – не, стават по-мили и щедри към половинките си, а самите те демонстрират по-голямо самоуважение и увереност в себе си, ви представяме една личност, станала символ на способността на жената да оцелява, да преборва превратностите на съдбата и да запазва непокътнати своето очарование, външна и вътрешна красота. Очеркът на Бети Кирилова за звездата от сериала „Приятели“ – телевизионният феномен, избухнал преди четвърт век – е нашият поздрав към всички силни дами, но и към мъжете, които не се страхуват да признават силата им.

В този специален мартенски брой ще прочетете и за други представителки на „слабия пол“, от които силният може само да се учи: забравената и недооценявана българска царица Елеонора – втората съпруга на Фердинанд; смелата икона на социалната революция Роза Люксембург; незабравимата Ирина Чмихова, която си отиде от този свят на 15 февруари…

Но и мъжкото присъствие в този уж дамски брой е впечатляващо. То е предимно кинаджийско-театрално – Любен Чаталов, Явор Гърдев, Бойко Кръстанов, Мариан Вълев, великият Кърк Дъглас… Имаме и ексклузивно интервю с харизматичния французин Чеки Карио.

Въобще – един чудесен осмомартенски подарък. Приятно четене.

Георги Неделчев,

Редакционен директор

Дженифър Анистън краси дамския мартенски “Биограф”

102 том на списанието отдава почит на Ирина Чмихова, Кърк Дъглас и забравената българска царица Елеонора

Cover#102

Любимката на Америка и цял свят, чиято звезда изгря преди четвърт век с култовия тв сериал “Приятели” – Дженифър Анистън – е на корицата на новия брой на “Биограф”, който вече е на пазара. 28-страничният очерк проследява всички детайли от кариерата и личния живот на лъчезарната актриса, изпълнени с превратности и драматични моменти.

В типично дамския си мартенски том №102 списанието разказва и за други харизматични жени със силни характери: забравената българска царица Елеонора – благородната втора съпруга на Фердинанд, незабравимата и неподражаема певица Ирина Чмихова, която напусна този свят на 15 февруари, и социалната революционерка Роза Люксембург.

Ексклузивно интервю с един от най-обаятелните френски актьори – Чеки Карио, и разговори с тукашни звезди на театъра и киното като Любен Чаталов, Явор Гърдев, Бойко Кръстанов и Мариан Вълев са другите акценти в 212-страничното елитно списание.

Content_102

 

 

Интро #101

Редакционният увод във февруарския „Биограф“

Intro_101

Мастъра се пресели в един по-добър свят. Поне така е прието да се казва, но аз не съм много сигурен в това. Въпреки вероятността Стефан Данаилов да тича сега по огрените от слънце Райски Бонсови поляни, този свят беше добър и щедър към него в степен, каквато Отвъдното едва ли познава. Не просто му прости греховете, но го и обсипа с любов и уважение.

Любен Дилов-син

Най-точните думи за Ламбо са именно тези в цитата от Любен Дилов-син по-горе. Той наистина живя живот, който дори и небесата, за които сме свикнали да казваме, че са едно по-добро място, не могат да засенчат. Едва ли друг наш съвременник някога се е радвал и ще се радва на толкова масова, безусловна и всеопрощаваща любов.

С февруарската си корица и ние казваме своето сбогом на Мастъра, припомняйки най-важните моменти от биографията и от житейската му философия. В същия брой решихме да отворим архивите си и да върнем спомена и за още един голям актьор. Той беше на нашата корица преди 7 години – Тодор Колев, другият от майсторите-чешити в “Топло”. Събраха се с третия, също толкова голям и непрежалим – Гришата Вачков – там горе…

95-годишнината от рождението на Георги Калоянчев, когото загубихме през декември 2012-а, е другият носталгичен повод да разкажем отново за още един голям театрален актьор и кинолегенда. Такъв са и осемте десетилетия от появата на филма-явление “Отнесени от вихъра” – също акцент от 101-ия том на “Биограф”.

Приятно четене.

Георги Неделчев,

Редакционен директор

 

Февруарският „Биограф“ е сбогуване със Стефан Данаилов

Георги Калоянчев, Тодор Колев и певицата от „Роксет“ Мари Фредриксон са другите легенди, на които списанието отдава почит в 101-ия си брой

Cover#101

„Непосилната лекота да бъдеш Стефан Данаилов“ е подзаглавието на историята от корицата на новия „Биограф“, който е на пазара от 1 февруари. В 101-ия си брой списанието отдава почит към един от най-обичаните български актьори на всички времена, починал на 27 ноември. Върху 18 страници с много снимки журналистите Светльо Дукадинов и Цветана Пешунова припомнят всички по-важни моменти от биографията и кариерата на Ламбо, а в отделен материал са публикувани негови разсъждения за най-важните неща в живота му.

Февруарският „Биограф“ връща спомена и за друга легенда на българското кино и театър – Георги Калоянчев, от чието раждане през януари се навършиха 95 години. В трета ключова публикация списанието препечатва очерка си за още един непрежалим актьор – Тодор Колев, който ни напусна преди 7 години.

Възспоменателната кино-тематика е допълнена от обширен материал за филма-явление „Отнесени от вихъра“, завладял световните екрани преди 8 десетилетия. Друга любопитна публикация е посветена на символите на холивудското кино – емблемите на най-големите студиа, с които започва всяка прожекция.

Биографичен очерк за гласовитата и обичана певица Мари Фредриксон от „Роксет“, която почина на 61 години през декември, също е акцент във февруарския „Биограф“. Писателят-легенда Марк Твен, знаковият холивудски актьор Джо Пеши, кралицата на алпийските ски Линдзи Вон и ректорът на НАТФИЗ проф. Станислав Семерджиев са сред другите герои на 212-страничното списание. Поместено е и ексклузивно интервю с първия биограф на руския президент Владимир Путин. Цената на списанието остава непроменена – само 8 лева.

Content_101

R.I.P., Кобе Брайънт

Той беше наследникът на Въздушния и ще остане в историята като една от вечните емблеми на НБА. Трагичен инцидент с общо девет загинали (сред които и 13-годишната му дъщеря) недалеч от Лос Анжелис отне живота на баскетболната легенда Кобе Брайънт. Нека си припомним каква личност бе той с откъс от очерка ни за него в Biograph #53 от февруари 2016-а

Kobe_Sikorsky

14 април 2016-а: Кобе Брайънт на път към последния мач в кариерата си, в който отбеляза 60 точки – пред хеликоптера Sikorsky S-76, в който намери смъртта си след адската катастрофа от 26 януари.

 

Великолепният егоист

 Баскетболната звезда оправда доверието като наследник на Майкъл Джордан, но така и не успя да стане всеобщ любимец

Василен Димитров/ Biograph #53, февруари 2016

Kobe_pages

20 години спортно дълголетие е постижение, отдало се на малцина. Още по-нисък поклон за атлетите, направили го само с един отбор. Последният член на този клуб е Кобе Брайънт, който ще се сбогува с Националната баскетболната асоциация като неин трети реализатор за всички времена, измествайки най-великия – Майкъл Джордан.
20 години работа на едно място е впечатляващо постижение дори за обикновения човек. Биха го понесли малцина, най-вече държавните чиновници с меки кресла. Но какво да кажем за баскетболист, който навърта по 82 мача на сезон в мелницата на НБА, още няколко в преките елиминации за титлата, в предсезонна подготовка, също и за националния отбор? Статистиката е безпощадна – средната продължителност на състезател от Лигата на извънземните е под 5 години. От друга страна почти невъзможно е в наши дни професионалният спортист да остане лоялен само на един клуб. И то при положение, че той вече няма шанс за титлата, а останалите тимове се редят на опашка за него, надцаквайки се с умопомрачителни оферти.
Кобе Брайънт е опровержението и изключението. Постигна го с професионализъм, железен режим и стръв към победата. Но пък и институцията „Лос Анджелис Лейкърс” помогна на американеца да стане 5 пъти шампион и Най-полезен играч за сезона (2008). Както и да бъде суперзвездата, поела щафетата от Майкъл Джордан, за да направи връзката между неговото поколение и това на Крал Леброн Джеймс.

От всички поразии, които родителите могат да причинят на детето си, най-голямата е тази да му дадат идиотско име. Това е белег за цял живот. Постоянните подигравки с времето се превръщат в гняв. Някои от „жертвите” се прекръстват, но други се мотивират да докажат максимата, че през половината от живота си човек работи за името, после то работи за него. Такъв е случаят с Кобе Брайънт, в чието малко име няма нищо необичайно до момента на превода. Той е кръстен на пържола. Не каква да е, а най-скъпата в света.  И то при положение, че в превод фамилията му – Бийн – означава боб. Родителите на бъдещата мегазвезда похапват пържола в японския ресторант „Кобе” във Филаделфия. Порция от сочното месо там струва 300 долара. Резнато е от крава, обгрижвана в обор, лъщящ от чистота като кардиохирургично отделение. Идеалната пропорция между мазнини и чисто месо на пържолата от японския град Кобе е резултат от педантичните грижи към добичето, поено с висококачествена бира и чиито мускули са подготвяни за баровската трапеза със стотици масажи.

Омагьосана от деликатеса, влюбената двойка решава да кръсти на него сина си, който се ражда на 23 август 1978 г. във Филаделфия. Бащата Джо Брайънт е изключително успешен и популярен баскетболист в Италия. Щастлив е, че ролята му в местното първенство няма нищо общо с маргиналния му статут в НБА. На Апенините той е мощно оръжие в нападение, което бележи по 20-30 точки на мач, често и повече. При това усмивката му не слиза от лицето. „Моят баща винаги е играл с голяма любов към баскетбола. И на това ме е учел. Не спираше да ми набива в главата, че напреженията и очакванията към мен в никакъв случай не трябва да ме разделят с любимата ми игра.

Това беше най-ценният урок, който научих през целия си живот”, споделя звездата в първата си автобиографична книга „Въздушният Кобе”.

Джо Брайънт преподава първите уроци на бъдещия петкратен шампион на НБА. Показва му как да пипа и контролира топката със стил и финес. Учи го как да дриблира с две ръце. Да подава чисти асистенции. Демонстрира му играта в защита и заемането на най-добрата позиция в борбата под коша. Баща и син гледат заедно в продължение на часове мачове от най-силното първенство на планетата. Правят дисекция на играта на най-великите баскетболисти – Меджик Джонсън, Лари Бърд, Майкъл Джордан, Джон Стоктън. С този подход Кобе ще действа още от първия си мач като професионалист, изумявайки ветераните. Те не мога да проумеят как 17-годишният новобранец е наизустил статистическите показатели на всички в НБА. На сутринта след всяка среща хлапето остава с помощник-треньора, за да разучава в детайли случилото се на терена. Не само неговата игра и изяви. Целия мач – от момента, в който баскетболистите излизат от тунела, до първите коментари на анализаторите.
По времето, което Брайънтови се завръщат в САЩ през 1991-а, Джо е спестил достатъчно пари, за да се погрижи за фамилията. Не са богати, но не са и лишени от нищо. В родната Филаделфия Джо работи като треньор с подрастващи. Докарва си допълнително като ментор на спортистите, подготвящи се за Еврейските игри (Макаби геймс) в Израел.

За Кобе и сестрите му промяната е леко стресираща. Въпреки че прекарват  част от летните си ваканции в САЩ, те преживяват културен шок. Родителите им не спират да ги облъчват с „Шоуто на Бил Козби” и с песните на попзвезди като Джанет Джексън. Окуражават ги да четат биографиите на видни и вдъхновяващи афроамериканци. Осмокласникът Кобе обаче не се чувства на място. Той е тъмнокож в елитно училище за бели. При това говори с италиански акцент.

Разбира се перфектно с хлапетиите с мексикански и латиноамерикански корени, защото знае и испански език, но не разбира жаргоните в квартала. За околните той е странна птица. „Чувствах се изгубен. Италия създаваше в мен усещането за закрила и уют”, спомня си звездата.
Дори като баскетболист, въпреки изумителните си качества, той не е приет в квартала. Там важи само едно правило и то е: Ако не си местен, нямаш място на игрището! Законът на джунглата ще го мотивира за скок в НБА директно от училищната скамейка. Избран е от „Шарлот Хорнетс” в новобранския жребий през 1996 г. и веднага е трансфериран в „ЛА Лейкърс” срещу центъра Владе Дивац. И други големи баскетболисти преди Кобе са пропускали задължителния престой в университета, където освен образование шлайфат допълнително уменията си и израстват в тактически план. Те обаче са огромни мъжаги на позициите център или тежко крило – Шон Кемп, Дерил Доукинс и члена на Залата на славата и шампион Моузис Малоун. Лидерът на „ЛА Лейкърс” е първият гард, успял да направи тази трансформация. И то как. На 17 г. става най-младият баскетболист,
играл в Лигата на извънземните. Към днешна дата това означава, че по-голямата част от живота си Кобе е изкарал в НБА. Привилегирован е да му бъде спестено отношението към всеки новобранец. Приет е като равен от звездите и ветераните, начело с обсебения от холивудския начин на живот Шакил О’Нийл, който поема по-голямата част от стрелбите в „ЛА Лейкърс”.

Младокът е разочарован и от това, че трябва да бъде резерва. Ще чака мъчителни 32 месеца, преди да извоюва окончателно мястото си в стартовата петица.

Брайънт уважава O’Нийл за неговото влияние в отбора и лигата, но не и за неговата игра. „Шак Атак“ също няма как да хареса прекалената самоувереност на тийнейджъра, водеща към издънки целия тим – като тази в решителния мач №5 от преките елиминации с „Юта Джаз” през 1997 г. Тогава при четири стрелби от далечно разстояние топката не успява дори да докосне ринга…
Разривът в отношенията се задълбочава още със стачката и последвалата криза в НБА през 1999 г. O’Нийл, който току що е сключил умопомрачителен 7-годишен договор на стойност $120 млн., е движещата сила зад звездите. Убеждава ги да капитулират в исканията си за максимален трудов договор. Благодарение на него е сложен край на безизходното положение. В същото време Кобе е от малцината, които са срещу новия колективен договор. Предстоящият му 6-годишен контракт е за $70,9 млн. и по старите правила с времето трябва да се удвои. В крайна сметка Шак получава своя договор за $100 млн. и „помага” на Кобе да не подпише своя.

Напрежението ескалира в ежедневни караници на тренировки, словесни престрелки и обиди през медиите. Въпреки трите поредни титли (2000, 2001, 2002 г.) под ръководството на най-титулувания треньор в историята на НБА Фил Джаксън, разривът е неизбежен. Един от двамата титани трябва да си тръгне. Ръководството предпочита да остави младия Брайънт. Около него ще гради династията.

И така след 8 сезона заедно, на 14 юли 2004 г. Шак е пратен в „Маями Хийт” срещу четирима техни. Скоро ще бъде шампион отново. Кобе пък най-накрая е получил лидерската позиция и може да преследва главната си цел – да задмине по величие Майкъл Джордан.
Повечето хора са респектирани от Въздушния. Щастливците да се озоват лице в лице с него се вцепеняват. Кобе не е като повечето хора. Фил Джаксън, който е тренирал и двамата, извеждайки ги общо до 11 титли, неведнъж е заявявал, че №24 е бил обсебен още от най-ранна възраст от мисълта да задмине №23 по постижения и величие.

И го доказва, когато двамата се запознават. Джаксън урежда среща непосредствено преди мача между „Чикаго Булс” и „ЛА Лейкърс” с надеждата да промени отношението на тийнейджъра. Едва здрависали се, Кобе изтърсва: „Знаеш, че при игра един на един ще ти сритам задника!”.

Сравненията между двамата са от любимите дъвки на баскетболните фенове от момента, в който Кобе заиграва в НБА. На ръст и тегло е същият (198 см/95 кг). Благословен е със свръхталант, атлетичност и експлозивност. Като Въздушния се раздава фанатично в тренировъчния процес, а в мачовете се хвърля като на живот и смърт. Дори тембърът му е същият – дълбок и кадифен.

Неотдавна Кобе успя да измести Майкъл Джордан от третата позиция на реализаторите на НБА за всички времена. Към момента на редакционното приключване на този Biograph той имаше 33 010 точки. Пред него са само двама – Карл Малоун (36 928) и непоклатимият Карим Абдул-Джабар (38 387). По думите на мнозина Кобе е имал предимство заради повечето минути игра. Освен това той има шанса да играе след края на ерата на защитния баскетбол от края на 80-те и 90-те на миналия век. Подвизава се в Западната конференция, където се изповядва офанзивният стил с висока резултатност.
А най-яркото доказателство затова е, че през 2006-а реализира фантастичните 81 точки и то в мач без продължения. Жертвата беше „Торонто Раптърс”. Само един човек е реализирал повече точки от него, също „езерняк” – Уилт Чембърлейн, който има на сметката си 100 точки. През 2007-а Кобе вкара 50 или повече точки в четири поредни мача.

Когато иска, може да бъде и фантастичен подавач. Той е първият играч в историята с 30 хиляди точки и 6 хиляди асистенции. В същото време е един от най-великите защитници. Попадал е общо 12 пъти в идеалния дефанзивен отбор.
И все пак, въпреки впечатляващите си успехи, Кобе не успя да влезе в кецовете на Майкъл Джордан. А главните причини са пословичният му егоизъм и непоклатимото убеждение, че без него отборът не може да побеждава, а НБА няма да е същата. Брайънт предпочита да изстреля невъзможна топка през гора от ръце, вместо да подаде на непокрит съотборник под коша. Повтаря упражнението през цялата си кариера.

Първата формация на „ЛА Лейкърс”, с която спечели три титли, бе на път се превърне в династия, но се разпадна именно заради себичността на Кобе. Нещо повече, той сам дирижира катастрофата. Серия от разкрития през годините показаха, че той се държи ужасно със съотборниците си. И това не е никак чудно, след като звездата се изпокара дори с родителите си. Те не му проговориха цели две години. Майка му Памела дори води дела срещу него.

В книгата си „Последният сезон” треньорът Фил Джаксън нарича разглезения милионер „неуправляем егоцентрик, който отказва да бъде трениран и не обръща внимание на комбинациите, действайки на своя глава”. Оплаквал се, че „ЛА Лейкърс” не му предоставили по-луксозен частен самолет за ежедневните съдебни дела в Колорадо. Именно там гръмна един от големите скандали с двукратния олимпийски шампион – другата причина той да не изпълни мисията да бъде наследникът на Майкъл Джордан. Брайънт така и не се научи как да се пази от скандалите. Именно този в Колорадо едва не срина и кариерата, и репутацията му. През 2003 г. баскетболистът беше обвинен в изнасилване от служителка в местен хотел. Естествено това се оказа класическата схема за изнудване на златотърсачка, която представя собствената си свалка като престъпление, измъквайки милиони долари. Впоследствие камериерката отказа да свидетелства и обвиненията срещу Кобе бяха снети.
Арогантен, самоуверен, но и победител. И този факт няма как да бъде оборен, когато погледнете витрината с постиженията на Кобе Брайънт. Егоист, но все пак великолепен.

Новите архивни комплекти на „Биограф“ вече са в продажба

Списанието отново зарадва колекционерите с пакети от две предишни издания на промо цена от 5 лева

page1page2page3page4page5

За поредна година Коледата за почитателите на най-популярното месечно списание продължава и през януари. Издателите на “Биограф” отново ги зарадваха с комплекти от архивни издания, които вече са в търговската мрежа. Така ценителите, които имат липсващи томове в колекциите си, могат да ги попълнят срещу почти символичната цена от 5 лева за пакет. Ще бъдат на пазара само до края на месеца, когато ще излезе и редвовният февруарски „Биограф“ №101 .

По традиция комплектите от две списания са тематично обособени. Серията „Рок и безсмъртие“ съдържа броеве с номера 72 (с Джим Морисън от „Дорс“ на корицата) и 76 (с Джон Ленън). В пакета „Блондинките на киното“ съжителстват френските легенди Бриджит Бардо от брой 73 и Катрин Деньов от брой 80. Серията „Мъже от екрана“ обединява броевете с Пол Нюман (75) и Васил Михайлов (77). В „Секссимволите на Холивуд“ са изданията с Джеймс Дийн (78) и Джони Деп (84). Последният тазгодишен комплект под мотото „Да живее рокендролът“ съдържа броевете с Адриано Челентано (79) и Мик Джагър (82).

От издателството на „Биограф“ припомнят, че количествата на промо-пакетите са ограничени. При проблеми с дистрибуцията и недостиг на количества купувачите трябва да се обръщат директно към продавачите или да търсят комплектите в други павилиони. Списанията се продават във всички обекти на „Lafka”, в павилионите InMedio в моловете и „Кауфланд“, във веригите „Билла“ и „Фантастико“, както и в по-големите вериги бензиностанции.

Повтаряме, че цената на всеки пакет от два броя е 5 лева общо и за нея е отпечатан нов баркод върху лентата, която опакова всеки комплект. Всеки опит на търговец да изисква друга цена от купувачите е проява на небрежност или недобросъвестност, за която „Биограф“ няма как да носи отговорност.

Човекът, който ни даде Дунавското хоро

Музиката, с която посрещаме всяка Нова година, навършва 83. Нейният композитор ДИКО ИЛИЕВ бил скромен и търпелив човек, говорел тихо и благо. Написал хорото в Оряхово и премиерата му била на площада. А в духовата музика се влюбил, докато се връщал от паша с животните…

РУМЯНА СМИЛКОВА/ Biograph #99, декември 2019

Diko_Iliev

Всеки път навръх Нова година последователността е една и съща: първо чуваме по телевизията речта на президента, виждаме часовник, който отброява последните секунди от старата, следва националният химн, а веднага след него е Дунавското хоро. Празнично, енергично, въодушевяващо – кара кръвта да закипи. Просто не можеш да се сдържиш и да не се хванеш до останалите хора, които вече редят стъпките…

Влизайки в новата 2020-а година, Дунавското хоро ще стане на достолепната възраст 83 години. Но за създателя му не всеки знае много. Композиторът, музикантът и диригентът Дико Илиев отдавна не е между живите, но творчеството му остава неподвластно на времето. И не става въпрос само за произведенията, които е написал самоукият композитор, завършил едва четвърто отделение (осми клас). Той е създал много духови оркестри в Северна и Северозападна България, включително детски акордеонни трупи, а ролята му в музикалния живот на страната е образователна, просветителска, възрожденска.

Талантът на Дико Илиев така и не остава признат в музикантските среди, защото не е завършил никаква академия. Но както казва музикологът акад. Николай Кауфман във филма „Пей ми песен: Дико Илиев” на БНТ: „Това няма абсолютно никакво значение. Доколкото си спомням, и Орфей не е завършил музикална академия”.

„Може ли човек, който е с четвърти клас, да композира такива неща. Това е Божа дарба”, казва внукът му, който носи неговото име – Дико Илиев.

Все пак добре, че Тодор Живков проявява интерес към хората на самородния талант, та на 86 години, когато вече е болен и сляп, авторът на Дунавското хоро е приет в Съюза на българските композитори. Започват да се сипят награди, признания, а името му най-накрая се изписва с големи букви върху обложките на плочи и във вестникарски заглавия…

Има още

Интро #100

Редакционният увод в юбилейния брой на „Биограф“

Intro_100

Има само една религия – просто в сто различни версии.

Джордж Бърнард Шоу

(1856-1950)

100 броя е гросмайсторска граница – особено за месечно списание в толкова голям обем, каквото е Biograph. Подобно дълголетие е признак не само за солидно пазарно присъствие, но и за читателско доверие, с каквото далеч не всяка подобна медия би могла да се похвали. Благодарим за него!

Не ми се иска обаче да бъда прекалено патетичен по този повод – за нашия екип всичко това просто е професионален стандарт, под чието ниво нито за миг не сме си и помисляли, че бихме могли да бъдем. Така и в много други сфери едни хора си вършат работата всеки месец и година след година, а ние с удоволствие консумираме плода на усилията им, без непременно да си даваме сметка какво им коства всичко това.

Постарахме се в този специален брой да направим равносметка на предишните 99 издания. Докато я изготвяхме, си припомнихме откровенията на десетки големи личности, представяни върху нашите страници, както и най-проникновените оценки, правени за тях. Отговорихме и на цели 100 въпроса, свързани със списанието, част от които със сигурност ви вълнуват и винаги сте искали да ни ги зададете. Останалите – признавам си – ги добавихме просто за закръгляне на цифрата. Ако случайно ви стане досадно, докато ги четете, тъкмо по този начин ще осъзнаете още по-категорично какво сериозно постижение е да навъртиш цели 100 тома.

В този брой се прощаваме и с една велика жена, на която само две години и три месеца не достигнаха, за да отпразнува стогодишния си юбилей – Стоянка Мутафова. Колкото и думи да изпишем за стихийното бедствие на българския театър и кино, пак ще са малко. Изпращаме я с тъга, но сме щастливи, че все пак сме били нейни съвременници и сме се смяли с нея десетилетия наред. В следващия брой ще се постараем по подобаващ начин да се сбогуваме и с другата непрежалима легенда, която ни напусна наскоро – Стефан Данаилов.

Сега ви оставям в компанията на юбилейния стотен брой. Пожелавам си да сме тук заедно и след още 100 месеца.

Приятно четене, Весела Коледа и щастлива Нова 2020 година!

Георги Неделчев,

редакционен директор

„Биограф“ отдава почит на Стоянка Мутафова

Юбилейното стотно издание излиза с подарък – стенен календар за 2020-а

Cover#100

Корицата на юбилейния стотен брой се разгъва и e съставена от досегашните първи страници

Последно сбогом на стихийното бедствие на българския театър  – непрежалимата Стоянка Мутафова – е ключовият материал в новогодишния брой на „Биограф“, който вече е на пазара. Списанието отделя 12 страници на голямата актриса, която почина на 6 декември на 97-годишна възраст. Акцент в тях е едно от последните й интервюта, дадено пред негов репортер през октомври – малко преди тя да влезе в болницата, от която така и не можа да си тръгне… „Моля се да умра цяла и в съня си, и искам да бъда погребана до Нейчо“, казваше Стоянка приживе, а „Биограф“ припомня и други нейни мисли за живота, смъртта, театъра, телевизията и киното.

Stoyanka_Popov_Neycho

„Мечтая да умра цяла и в съня си, и да бъда погребана до Нейчо“, казваше приживе легендарната Стоянка Мутафова, на която и „Биограф“ отдава почит.

Януарският брой е юбилеен – под номер 100 – и е отпечатан в увеличен обем от 244 страници с разгъваща се корица, събрала всичките му досегашни първи страници. В допълнение към това е прибавен и подарък – ефектен стенен календар за 2020-а с портети на някои от най-големите личности, присъствали върху корицата му – Лили Иванова, Невена Коканова, Емил Димитров, Стефан Данаилов, Елвис, Фреди Меркюри, Джон Ленън, Мадона, Марлон Брандо, Елизабет Тейлър, Робърт Де Ниро и Ал Пачино.

Очерци за кинорежисьора Алфред Хичкок и холивудския секссимвол Ракел Уелч, актуални интервюта с Иван Костов и режисьорката на „Доза щастие“ Яна Титова плюс още обзорни материали от досегашната библиография на най-четеното българско списание допълват богатото съдържание специалния брой 100. Цената му остава непроменена – само 8 лева, припомнят от редакцията.

Content_100