Редакционният увод в мартенския „Биограф“

Държа ли се заповеднически? Абсолютно. Не обичам да губя и когато някой ми каже „не“, намирам начини да получа своето „да“. А проявленията на гняв имат по-дълбоки обяснения. При мен конкретно те са породени от несигурност, ниска самооценка и самота.

Наоми Кембъл

Лично аз винаги ще свързвам Наоми Кембъл с две неща. Преди всичко с онзи клип на Майкъл Джексън – In The Closet от април 1992-ра. Заглавието носи конотации за тайна хомосексуална любов, но Краля на попа го използва точно в обратния смисъл – „Не крий любовта си към мен, любов от жена към мъж…“. Възможно ли е тези думи да звучат по-актуално от сега, в дни като днешните? А нейните танци във видеото сякаш са олицетворение на вечната жена – чувствена, сексапилна, предизвикателна и самоуверена…

И второто, с което ще я помня завинаги, е баладата Love and Tears от нейния музикален албум Baby Woman от есента на 1994-та. Наоми не успя да постигне очакваната кариера като певица, но тази откриваща песен, написана от Гевин Фрайдей и Тим Сименън, е истински шедьовър. Ако не сте я слушали никога – потърсете я. „Искам да знам как мога да разделя любовта от сълзите…“ Колко женска чувствителност и житейска мъдрост са събрани в този припев, наистина.

В този брой, който ни се пада и 150-и поред, сме се постарали да разкажем всичко най-важно за „супермодела на супермоделите“, една от най-успешните и емблематични красавици в цялата история на човечеството. Но сме събрали и други теми и личности, които ще се харесат на нежния пол в „неговия месец“, колкото и да ме дразни това клише: красивата, обаятелна и талантлива Петя Дикова; Цветана Манева, Майли Сайръс, холивудската легенда-страшилище Хеда Хопър; модните марки, които са белязани да доминират през следващите години…

Отдаваме почит на двама големи актьори и силни мъже, които са гостували върху нашите страници съвсем неотдавна и които си отидоха без време – Иван Иванов и Николай Ишков. Разказваме и за непобедимия дух на руския фигурист Роман Костомаров, който продължава да вдъхновява хората, макар и с ампутирани ръце и крака…

Според мен – достойно съдържание за един юбилеен брой. Но винаги може и още по-добре, и ще се постараем да го докажем още следващия месец.

Приятно четене!

Георги Неделчев,

редакционен директор