Той е една от най-големите загадки във футболния свят. Отраснал в мизерия и станал милионер само благодарение на двата си крака, днес французинът е треньор на най-легендарния и успешен клуб в света – мадридския „Реал“
ИВАН НИКОЛОВ, СТАНИЛ ЙОТОВ/ BIOGRAPH #55, април 2016
В света на футбола са гастролирали какви ли не странни птици. Модни икони като Дейвид Бекъм, пияници като Гаринча и Джордж Бест, момчета от най-лошите като Диего Марадона или такива за пример като Пеле. Всеки от тях има собствения си свят и героичен ореол.
Съществува обаче един, чийто свят остава скрит зад желязната маска на суровото му лице. На 43 години французинът Зинедин Зидан и до днес си остава загадка за всички. Не е допуснал близо до себе си нито един журналист, съвсем рядко си позволява откровения. Иска да бъде обикновен човек като всички други, макар че дълги години е под прожекторите. Отраснал в мизерия и станал милионер само с двата си крака, днешният треньор на „Реал” (Мадрид) крие дълбоко в себе си и щастието, и лошите моменти. Днес „Биограф” представя живота и кариерата на една от най-загадъчните фигури във футбола – тази на Зинедин Зидан.
На 17 септември 1953 г. един кораб с алжирски емигранти акостира на пристанището в Марсилия. Стотици клети хорица са напуснали колонията, където вече се оформя военен конфликт, за да търсят щастието си във Франция. Едно 15-годишно момче, натоварено с няколко денка багаж, стъпва неуверено на кея. Овчарчето Смаил Зидан е решило, че няма цял живот да пасе стадото в родното си село Огмун Атх Слиман в Алжир. Идеята му е да работи във Франция, да печели пари и да ги праща на близките си, останали в африканската страна.
Зидан: „Аз съм французин, но моите корени са в Алжир. Част от сърцето ми принадлежи на тази страна. Винаги съм искал да отида там, да разгледам мястото, където баща ми е израснал и е пасъл овцете…”
Първите месеци от живота на Смаил са истински кошмар. В Марсилия няма работа, което принуждава момчето да замине за Париж. Намира си жилище, но след две седмици собствениците го изхвърлят. Принуден да води клошарски живот, младият алжирец се нанася в един зарязан строеж в квартал „Сен Дени”. По ирония на съдбата днес на същото това място се издига „Стад дьо Франс” – арената, на която синът му Зинедин Зидан вкара двата гола във финалния мач с Бразилия (3:0) през 1998 г. и направи Франция световен шампион по футбол…
Но тогава Смаил все още не подозира какво е решила съдбата. Намира си място като общ работник по строежите.
Живее в голяма мизерия,
тъй като изпраща на близките си в Алжир половината от и без това ниската си заплата. Постъпва във фабриката точно когато избухват военните действия в родината му между френската армия и борците за освобождение на страната. Французите гледат на кръв и него – като всеки друг алжирец. И когато през 1962 г. президентът Шарл де Гол обявява независимостта на африканската държава, Смаил Зидан решава, че е време да се прибира обратно. Хваща влака от Париж за Марсилия, откъдето трябва да отплува с кораб за Алжир.
Точно тогава се намесва съдбата. Тъй като няма свободни места, Смаил ще трябва да почака няколко дни при свой роднина в Марсилия. Именно там се запознава с Малика. И тя, също като него, е родена в алжирската област Кабили. Любовта пламва от пръв поглед. Смаил превзема сърцето, получава ръката й, а след брака младото семейство намира жилище в северните квартали на града.
Раждат им се пет деца –
четиримата братя Маджид, Фарид, Нуредин и Зинедин, плюс сестра им Лила. Докато най-големият Маджид помага в прехраната на семейството, а Лила заляга над науките, останалите трима се захващат със спорта. Фарид отнчало играе футбол, а след това става джудист. По време на военната си служба в Алжир се бори за един от тамошните клубове и дори се окичва със званието на вицешампион на световното първенство по джудо за военни. На Нуредин му потръгва във футбола и едва 14-годишен получава предложение да постъпи в „Сент Етиен”, което обаче е отхвърлено от баща му с аргумента, че е твърде малък да се разделя със семейството. А най-малкият брат Зинедин? На него е писано да се окичи със световна слава…
Зидан: „Живеехме в един от бедните квартали на Марсилия. Бях най-малкото, най-обичаното и пазено дете в семейството. Още оттогава се научих да бъда сдържан в поведението си. Не съм получавал обич под формата на думи, както днес я даваме на децата си. Баща ми никога не ми е казвал „Сине, обичам те”. И въпреки това знам, че той мама ме обичаха повече от всичко”.
За Зинедин Зидан пътят към славата тръгва от марсилското предградие Кастелан, където живеят над 6000 имигранти от Северна Африка. На площад „Тартан”, точно пред магазин „Казино”, където работи баща му, малкият Зинедин има
първата си среща с футболната топка.
Именно там келешите от махалата, след които и братята Зидан, ритат по цял ден. За Зинедин училището се явява нещо, което криво-ляво трябва да избута, но без да си дава много зор. Неговата страст е футболът, освен че вече е опитал и харесал джудото в обществения спортен център в Кастелан.
Зидан: „Бяхме десетина приятелчета, които играехме заедно. Разликата беше, че мен само футболът ме интересуваше. Другите също обичаха да играят, но ходеха например и на кино. При мен беше само футбол, футбол и футбол. Училището не ми вървеше. Казах си: „След като няма да уча добре, трябва да всяка цена да напредна много във футбола”.
На девет години Зинедин Зидан и още неколцина от останалите малки ритнитопковци от „Тартан” са заведени на тестове в кварталния футболен отбор АС „Фореста”. Хваща окото на треньорите, които му връчват жълто-зеления екип и капитанската лента на детския отбор. Година по-късно, през 1982, идва и първият „трансфер” на Зидан. Привлечен е в по-добре устроения „Сен Анри”, отбор от съседната махала, където за пръв път Зинедин нахлузва фанелката с №10. На следващия сезон вече се състезава с червено-жълтите цветове на „Септем-ле-Валон”, северен квартал на Марсилия.
Зидан: „Помня много добре, че точно тогава ми подариха първите бутонки. Татко ми ги купи, когато бях на 11 години. Беше му се наложило да спестява доста време…”
За късмет там
попада на отличен треньор
като Робер Сентенеро, за когото и до днес твърди, че е един от най-важните хора в живота му. Мосю Сентенеро прави всичко възможно не само да научи питомците си как най-добре да ритат топка, но и да ги вкара в атмосферата на големия футбол. Така на 23 юни 1984-а Зинедин и съотборниците му са около игрището на стадион „Велодром” в Марсилия. Играе се големият полуфинал на Евро-84 между Франция и Португалия, а Зидан и останалите малки футболисти от „Септем-льо-Валон” трябва да връщат топката към терена. За Зинедин тази вечер е още по-специална, тъй като има рожден ден. Душичките на децата се разкъсват между възторга, когато Жан-Франсоа Домерг вкарва два гола за Франция, и страданието да гледат как кошмарния португалец Руи Жордао на свой ред опъва още два пъти мрежата на родината им. Остава още само минута до края на продълженията, когато точно пред очите на малкия Зидан другият велик футболист и капитан на Франция Мишел Платини поразява за трети път вратата на Португалия – 3:2!
„Дали и аз някой ден ще стана като него?”, пита се 12-годишният Зинедин.
По онова време той вече притежава забележителна техника, страхотен дрибъл и отлична игра не само с двата крака, а и с глава. Започват да го викат на всички лагер-сборове на обещаващи таланти. На един от тях много сериозно внимание му обръща Жан Варо, скаут на „Кан”, прочут откривател на футболни звезди. Мосю Варо отива на крака в дома на семейство Зидан. Моли горещо родителите Смаил и Малика да пуснат сина си в неговия отбор. Бащата вече е спрял по-големия му брат Нуредин за „Сент Етиен”. След няколко седмици размисъл решението е взето:
Зинедин отива в „Кан”,
но само при условие клубът да му осигури приемно семейство, за да не живее сам поне през първата година. Така през лятото на 1987 г. малкият Зидан се озовава в града на големия кинофестивал.
В Кан го настаняват да живее при съпрузите Никол и Жан Клод Елиню. Домът им е в близкото селце Пегомас, точно на площада, който днес се казва „Зинедин Зидан”.
Зидан: „Родителите ми поначало много се тревожеха за мен. Даже когато се наложеше да отидат до магазина, ме взимаха с тях, за да не оставам сам. Затова, когато трябваше да отида в „Кан”, намериха семейство да ме гледа. Мосю и мадам Елиню са един от най-хубавите спомени в живота ми”.
Във футболния клуб го поема славният бивш национал Ги Лакомб, а откривателят му Жан Варо го гледа като писано яйце. След като навършва 16 години, Зидан се разделя с благодарности със семейство Елиню, тъй като му е време да заживее заедно със съотборниците си. Настанява се в пансиона за млади работници, където живеят и възпитаниците на футболната академия. Учи и тренира, като набляга повече на второто. Едва 17-годишен попада в първия отбор на „Кан”. На 20 май 1989 г. прави своя официален дебют при мъжете. Същата вечер отборът му гостува на стадион „Божоар” в Нант, а Зинедин влиза към края. Играе срещу бъдещите си съотборници в националния отбор на Франция Марсел Десаи и Дидие Дешан. Двубоят завършва 1:1, а Зидан и останалите футболисти на „Кан” са наградени заради важната точка с двойна премия от 5000 франка (800 евро). По онова време това са много пари за него, тъй като младокът рита месечно за 1000 франка (180 eвро).
Точно тогава
Зидан се запознава с жената,
която цял сезон ще бъде до него. В пансиона, където живее, има и дамско крило. Правилата обаче са железни: мъжки крак не може да стъпва по никакъв повод в стаите на момичетата! Само коридорите са общи. Именно в коридора Зинедин вижда една очарователна брюнетка със стегнато тяло и горещ поглед. Вероник Лентиско-Фернандес е студентка по биология в местния факултет. Южнячка с испански корени, Вероник се явява и една от най-изящните танцьорки в престижната школа на мадам Росела Хайтауър. И тя като Зинедин произхожда от бедно семейство на баща строителен работник и майка домакиня. Съвсем скоро двамата си наемат жилище и заживяват като семейство, макар че ще сключат брак чак пет години след това.
Зидан: „Още тогава бях сигурен, че това ще бъде жената на живота ми. Питали са ме как съм опазил тази наша любов, при положение, че около големите футболисти се навъртат прекалено много манекенки? Отговарям, че това с жена ми беше просто една среща между двама души, които се заобичаха завинаги”.
А Зидан още тогава има нужда от човек, който да го подкрепя. Цели
15 месеца стои резерва
и не изиграва нито минута. Но през февруари 1991 г. избухва с гола си за победата срещу „Нант”, заради който президентът на „Кан” Ален Педпети му подарява червено „Рено Клио”. В края на сезона отборът заема престижното четвърто място. Същата есен наборникът Зинедин Зидан е призован да служи за четири месеца под знамената на армията на Франция. Набива крак в батальона в Жоанвил, а след това играе за националния отбор на световното за военни, където „петлите” завършват четвърти.
Усетили, че в него има много хляб, големите клубове почват да душат около футболиста. Лично предприемчивият бос на „Марсилия” Бернар Тапи го иска в отбора си. „Много е бавен”, гласи обаче преценката на белгийския треньор Раймон Гьоталс.
Зидан: „Жалко, тъй като често са ме питали дали се чувствам повече алжирец или французин. Бих казал, че по-скоро съм марсилец. Все пак съм роден там, имам много спомени, а и в Марсилия за пръв път докоснах топката. Винаги трябва да се връщаш към корените си, към родния квартал, където хората са те обичали и още те обичат…”
Докато в „Марсилия” се наумуват, един друг марсилец е по-чевръст. Наставникът на „Бордо” Ролан Курбис преценява, че Зинедин е точният човек. Врял и кипял във футбола, Курбис се явява приближен до някои от най-престъпните групировки във Франция. Владее всякакви номера и хитрости. Затова отива в Кан, уж за да преговаря за закупуване на други двама футболисти. Покрай другото, споменава и за Зидан. Дали и той не се продава? Набързо е оформен договор за 3 милиона франка (460 000 евро), и срещу тази сума
Зинедин се озовава в „Бордо”
през лятото на 1992 г. Идеята на Курбис е да сформира „тригълник” в средната зона от футболистите Зидан, Кристоф Дюгари и Биксент Лизаразу. Именно те тримата по-късно ще бъдат е в големия отбор на Франция, спечелил световна и европейска титла.
Медиите още тогава започват да обръщат внимание на Зидан и установяват, че този се държи като темерут. Говори рядко и пестеливо. Валят въпроси: „Кой всъщност е Зидан?”, „Какво се крие зад стоманеното му лице?”, „Мосю Желязната маска няма ли най-накрая да проговори?”, „Защо държи за бъде недостъпен?”.
Зидан: „Аз съм мълчалив, затворен, и това ми помага. Понякога е по-добре да слушаш, отколкото да приказваш. Да слушаш и да научиш нещо. И чак тогава да вземеш думата, за да имаш какво да кажеш.”
Такъв като него трябва да го държиш в напрежение. Тънък психолог, Ролан Курбис измисля следния номер: въпреки че Зинедин играе добре, треньорът почва да го вади четвърт час преди края. Зидан вдига рамене и гледа неразбиращо – какво лошо направих, че ме лишавате от последните минути игра? Старае се да бъде още по-добър. Само за първия си сезон вкарва 10 гола и подава още повече голови пасове към Дюгари.
След всяка тренировка Курбис го хваща за ушите, изправя го пред стена от дървени футболисти с думите: „Хайде сега да те видя, синко, можеш ли да вкарваш преки свободни удари?” Зидан ги бие точен като картечница. Пак Курбис му измисля прякора Зизу, с който французите го наричат и до днес. Това става, след като съотборникът му в „Бордо” Жан-Франсоа Даниел се повиква на терена „Ziz, ou?” („Зиз, къде?”), докато се опитва да отгатне къде точно Зидан ще му подаде топката. „От днес си Зизу и толкова!”, отсича треньорът.
Курбис бързо схваща, че
под хладната маска на Зинедин Зидан
се крие горещо сърце. В играта футболистът чатка като изчислителна машина. Само че понякога бушоните му гърмят! Така става през есента на 1993 г. в напечения, както винаги, двубой между „Марсилия” и „Бордо”. Гостите повеждат в резултата, което изнервя марсилците. В един момент Марсел Десаи провокира Зидан с обидна реплика. Без да му мисли много, Зизу му вкарва такъв десен прав в лицето, че онзи пада в нокаут. От разбитото око шурва кръв. Разбира се, Зидан е изгонен веднага. Червеният картон излиза твърде скъп, след като „Бордо” в крайна сметка губи с 1:3.
Зидан: „За един футболист не е добре да си изпуска нервите. Футболът трябва да носи добро. Футболистът се налага да бъде като лекарят, който спасява живота на хората”.
В „Бордо” Зинедин Зидан прави първия си голям пробив в професионалния футбол. През 1994 г. е обявен за най-добър млад играч в шампионата. Тогава дебютира и в националния отбор на Франция, който тъкмо се възстановява след кошмара на „Парк де пренс” срещу България и двата гола на Емил Костадинов, изхвърлили „петлите” от световното в САЩ-94. Сега на стадион „Парк Лескюр” в Бордо французите губят с 0:2 от Чехия, преди Зидан да се появи на терена в 63 минута. Два негови гола спасяват отбора му от загуба.
Зидан: „Посвещавам този мач на семейството, и най-вече на жена ми. Бременна е във втория месец. Беше страхотно, фантастично, никога досега не съм вкарвал два гола в мач от толкова висока категория…”
Пресата още тогава пише за играта му, че
наподобява истинска симфония.
Зинедин Зидан е способен и да вкарва голове, и да подава, и да измисли по най-добрия начин как да организира всяка атака. В четвъртфинала за Купата на УЕФА срещу големия отбор на „Милан” през 1996 г. става големият герой, когато след първата загуба на „Бордо” с 0:2 на „Сан Сиро”, в реванша френският тим бие 3:0, а Зизу подава с два перфектни паса за головете на Дюгари. Същата година е обявен за №1 във Франция. На Евро’96 участва с брилянтна игра в елиминирането на Холандия в четвъртфиналите, макар че две седмици преди шампионата е претърпял автомобилна катастрофа. Дали пък това не е бъдещият Мишел Платини? От „Ювентус”, където Платини е вдигал купи десетина години по-рано, пристигат с оферта за 35 милиона франка (5.3 милиона евро). И Зидан заминава за Торино.
В „Ювентус”, считан за един от най-силните отбори в света, отначало му връчват екипа с №21. Първите месеци са трудни, но чудото става на 20 октомври 1996 г. В голямото дерби срещу „Интер” Зизу вкарва първия си гол с черно-белия екип на новия си отбор, а „Ювентус” бие с 2:0.
Зидан: „В началото беше тежко. Очакванията към мен бяха същите, като навремето към Платини. Само че в Италия държат много на физическата подготовка, която тогава не беше от най-силните ми качества. Получих много сериозна подкрепа от моя сънародник и съотборник Дидие Дешан, както и от треньора Марчело Липи. Дойде мачът с „Интер”, вкарах гол и нещата потръгнаха”.
Именно Липи формулира окончателно позицията, на която трябва да играе французинът. Връчва му фанелката с №10, което на футболен език означава номер на играч, поставен точно зад двамата нападатели. От него се очаква да подава за голове и да вкарва голове, при това с огромна ефективност и при минимум грешки. Така с цветовете на торинския отбор Зидан печели две шампионски титли на Италия и ред други отличия. Влиза в отлична форма точно преди най-сериозното изпитание в кариерата си – световното първенство във Франция през 1998 г.
Тъй като са домакини на първенството, французите две години играят само приятелски мачове, без да участват в квалификационната кампания. Резултатите са средняшки, което води до големи дебати в медиите. Особено яростни са атаките от спортния вестник „Екип” срещу селекционера Еме Жаке. Със заглавия като „От любов към футбола или към продажбите?” изданието атакува Жаке, че налага в игра офанзивната двойка Зидан – Юри Джоркаеф. В подготовката преди мондиала Зидан влиза окончателно в ролята си на конструктор на играта. Вкарва и пет гола в приятелските срещи.
Вечерта на 12 юни 1998 г. Зизу излиза в състава на Франция срешу Южна Африка в първия мач от световното. При това не къде да е, а на стадион „Велодром” в родния си град Марсилия. Играе силно за победата с 3:0. Вторият двубой със Саудитска Арабия е истински кошмар за него, след като отличните му изяви са последвани от червен картон! Гонят го, задето стъпва с бутоните върху бедрото на Фуад Амин. Присъдата на световната централа ФИФА е сурова – два мача аут!
Зидан: „Беше ми тежко да гледам от трибуните как съотборниците ми се сражават с Дания (2:1 – б.р.), и особено осминафиналния двубой с Парагвай… Добре, че спечелихме втория мач, макар и по изключително труден начин. Щях да се проклинам цял живот, че заради този червен картон не съм успял да помогна на Франция…”
А за този мач с Парагвай ситуацията е твърде деликатна. Именно тогава се решава дали Франция се е справила както трябва със световното. Шампионатът е организиран отлично, с най-добрите инженери, архитекти и администратори, а стадионите са пълни до дупка. Но крайният успех всъщност зависи и от перипетиите, които се случват на терена.
Ако Франция загуби и отпадне
толкова рано, самите французи ще окачествят световното като бедствие, катастрофа и пълен провал. Но в 113 минута Лоран Блан вкарва спасителния гол, а Зизу си плюе в пазвата.
Завръща се в четвъртфинала Франция-Италия, където се изправя срещу много от съотборниците си в „Ювентус”. Двубоят се решава с дузпи, а Зизу вкарва своята и „петлите” отиват на полуфинал с Хърватия (2:1), решен с две попадения на Лилиан Тюрам. Така на 12 юли 1998 г. Зинедин Зидан влиза в историята като човека, повалил Бразилия (3:0) във финалния двубой за световната титла. Два негови гола с глава дават аванс на Франция още преди почивката, а към края Емануел Пти забива третия. След триумфа многомилионното шествие по „Шанз Елизе” скандира „Зизу – президент!”
Зидан: „Знам, че направих нещо велико. Спечелихме Световната купа, а аз вкарах два гола във финала, което не се случва всеки ден. Тогава бях обладан от силата. Това е най-великият момент в кариерата ми и едва ли друг път ще изживея повторно такова нещо. От този момент животът ми се промени”.
Единственото, за което Зизу съжалява и до днес след този мач е, че в пристъп на емоция си е хвърлил фанелката сред публиката. Някой неизвестен щастливец се е сдобил с реликвата с №10 на гърба. И до днес Зидан твърди, че е готов да брои много сериозна сума на късметлията, ако му върне екипа. Но нито един от 80-те хиляди души, присъствали на „Стад дьо Франс” в онази неделна вечер, не се е обадил все още…
Начело на Франция Зинедин Зидан
изнася още по-голям спектакъл
на Евро 2000. С две бързи победи срещу Дания (3:0) и Чехия (2:1) „петлите” си осигуряват място във втората фаза преди последния двубой от групите с Холандия (2:3). Поразява испанците (2:1) с фамозно изпълнен пряк свободен удар, а в полуфинала поваля Португалия (2:1) със „златен гол” в 117 минута. Също като Мишел Платини през 1984 г. в онзи мач срещу португалците на „Велодром” в Марсилия преди 16 години! На финала с Италия (2:1) е перферктният архитект на играта. Франция печели европейската титла, а Зидан е провъзгласен за най-добър играч на шампионата. Вън от съмнение е, че в онзи момент той е най-силният и в света.
Зидан: „Молих се дълго за тази титла, тъй като беше важно да потвърдим класата си. На кой бог съм се молил? По принцип аз съм мюсюлманин, но не и практикуващ. Вярвам, че там горе има някой, който ни е създал. Ако погледнете реално, всички религии са сходни. Важното са ценностите, които се съдържат в тях”.
Само че точно тогава най-силният футболист в света не играе в най-силния отбор на света. „Ювентус” не върви добре, а покрай него и Зидан. Уж е фаворит за наградата „Златната топка”, но двата червени картона в Шампионската лига срещу „Депортиво” и „Хамбургер” го лишават от трофея за сметка на португалеца Луиш Фиго.
Време е за промяна
А промяната се подготвя още от лятото на 2000 г. През август същата година Зизу е гост на гала-вечер на УЕФА. Един очилат и сериозен човек се приближава към него: „Синьор Зидан, приятно ми е…”
Зидан: „Досещах се какви са намеренията му. Деловите хора не усукват, а говорят направо. Още тогава той каза, че вижда бъдещето с мен…”
Очилатият чичко се казва Флорентино Перес, едър испански строителен предприемач и политик. Месец по-рано е спечелил изборите за президент на „Реал” (Мадрид) в битката срещу тогавашния шеф на управляващата хунта в Кралския клуб Лоренцо Санц. Решаващо за вота се оказва обещанието на Перес, че ще докара в „Реал” най-силният играч на „Барселона” по онова време, португалеца Луиш Фиго. За това удоволствие баровецът брои на кръвните врагове от Каталуня умопомрачителната сума от 61 милиона евро, което за тези години е световен рекорд! Амбициозният испанец обаче има още по-големи планове. Той иска да направи „галактически” отбор, съставен само от звезди. А в центъра на галактиката да бъде именно Зинедин Зидан.
Преговорите между „Реал” и „Ювентус” се проточват с месеци. Накрая, на 8 юли 2001-а, всичко вече е събрано в една капка мастило на върха на химикалката в ръцете на Ален Милиачо. Агентът на Зидан трябва да парафира договора на клиента си, с което да финализира цялата сделка. А тя е за 75 милиона евро! Така Зинедин Зидан става най-скъпият футболист за всички времена дотогава. „Реал” го представя няколко дни по-късно с най-големи почести, а фанелката с №5 му е връчена лично от най-голямата клубна легенда Алфредо ди Стефано.
Зидан: „Отначало нещата тръгнаха трудно, както в „Ювентус”. Всички бяха вперили поглед в този трансфер. Когато си в отбор със звезди като Раул, Луиш Фиго или Фернандо Йеро, има опасност да не си намериш бързо място в него…”
И наистина, първите резултати не са толкова окуражаващи, а „Реал” не успява да спечели нито един от първите си три мача. Чак през февруари следващата година Зизу се развихря след изключителния си гол срещу „Депортиво”. Повежда „Реал” и във финала за Шампионската лига срещу „Леверкузен” изпълнението му с левачката носи триумфа – 2:1. Този гол и до днес е считан за един от най-красивите в цялата история на турнира.
Зидан: „Волето от Глазгоу ми е един от любимите моменти, често дори го гледам на видео. Бях неблагоразумно оставен без пазач на около метър зад линията на наказателното поле. Позицията беше отлична за стрелба с десния крак. Резултатът беше 1:1…Помислих си – сега е моментът! Не виждах нищо, само топката, която идваше отгоре към мен. Стана страхотно изпълнение, цял живот ще го помня!”
Но докато в „Реал“ всичко върви отлично и Зидан печели трофей след трофей, националният отбор на
Франция преживява тежки дни.
На световното през 2002 г. в Корея и Япония „петлите” претърпяват тежък провал и отпадат още в груповата фаза. В Сеул телевизиите заснемат потресаващ кадър – световните и европейски шампиони от Франция напускат безславно хотела си в корейската столица, а Зинедин Зидан гледа печално злополучния надпис на фасадата „Everyone’s a winner at Sheraton Walker Hill (“Всички побеждават в “Шератън Уокър Хил”).
Не по-добре се развива и участието му с Франция на Евро 2004, макар че в крайна сметка е избран в идеалния отбор на първенството. Там отначало всичко тръгва по мед и масло. В първия двубой стогодишната война с Англия продължава на арената на стадион „Луш” в Лисабон. Макар че британците повеждат с гол на Дейвид Бекъм, две изпълнения на Зизу в последните минути от пряк свободен удар и дузпа носят френската победа с 2:1. Разбира се, Зинедин е избран за играч на мача. Разочароващото равенство с Хърватия (2:2) е последвано от победа над Швейцария (3:1), при която Зидан вкарва с глава единия от головете. Злополучният четвъртфинал срещу Гърция обаче приключва със загуба 0:1. Доста играчи обявяват, че се отказват от националния отбор.
Зидан: „Чувствам се зле заради това, че отпаднахме. След победата над Англия смятах, че имаме капацитет да спечелим европейското първенство. Очевидно отборът има нужда от промяна. Мисля, че дойде моментът, когато трябва да кажа „стоп”…”
Всъщност всички вече очакват и момента, когато Зидан трябва да обяви и края на кариерата си. Надхвърлил 30-те, за феновете е ясно, че великият футболист ще предпочете да спре тогава, когато е на върха. Затова през август 2005 г. французинът обявява решението си. Той казва така – връща се в националния отбор на Франция, завършва сезона с „Реал”, играе на световното първенство в Германия-2006 и след това приключва.
Влиза във форма, вкарва първия хеттрик в живота си за „Реал” срещу „Севиля” (4:2), след това на два пъти поразява вратата на „Еспаньол” (4:0). Въпреки това мадридският тим губи титлата, а приятелят и покровител на Зидан Флорентино Перес си подава оставката. На 7 май 2006 г. Зизу изиграва последния си мач на стадион „Сантяго Бернабеу” срещу „Виляреал” (3:3). Сто хиляди души на трибуните, в това число и цялото семейство на Зидан, са облечени с фанелки с надпис „Зидан” и неговия №5 на гърба…
И така, Зинедин Зидан ще трябва да изпее
лебедовата си песен на световното
първенство в Германия. Споделя пред близки лошото си предчувствие, че там ще попадне в някакъв капан. Както е попаднал в капана на известният хуморист и имитатор Жерал Даан няколко месеца по-рано. Тогава, в навечерието на мача Франция-Ирландия в Дъблин президентът на републиката Жак Ширак има проблеми със сърцето. Коварният Даан използва това, за да позвъни в хотелската стая на Зидан и да му устрои клопка. Говори с гласа на Ширак: „Добър ден, обажда се президентът. Как върви отборът? Пожелавам Ви победа, поздрави и от съпругата ми, гледахме Ви и по телевизията тази вечер. Вижте, Зизу, имам лична молба да бъда подкрепен. Когато засвири „Марсилезата” на стадиона, моля Ви да поставите ръка на сърцето си. Знаете, че не съм добре… Направете го за цяла Франция, и за мен”.
Добродушният Зизу се хваща на въдицата. Кара всички титуляри да се държат за сърцата, докато на стадиона в Дъблин преди мача върви френският химн. „Мисията е изпълнена, вкарахме Зидан в капана!”, злорадства хумористът. За Зизу обаче това е лоша поличба…
Зидан: „На световното нчалото беше катастрофално. Направихме два равни мача срещу Швейцария и Корея. Показаха ми два жълти картона и бях дисквалифициран за третия двубой с Того, от който зависеше дали ще продължим напред. В деня на този мач навършвах 34 години. Добре, че победихме…”
Преди осминафинала срещу Испания пресата в Мадрид пише, че това ще бъде „прощалният мач” на Зидан. Само че Франция бие с 3:1, а Зизу забива третия пирон в ковчега на иберийците. На четвъртфинала пак той подава на Тиери Анри за победата над Бразилия с 1:0. И когато Зидан праща Франция във финала за титлата след отлично изпълнена дузпа срещу Португалия, вече никой не се съмнява, че капитанът на Франция може да вдигне световната титла. Остава само последният двубой с Италия в Берлин.
Зидан: „Всичко започна чудесно. Дадоха ни дузпа, а срещу мен беше Джиджи Буфон. Трябваше аз да я изпълня. Имах някои колебания, тъй като малко по-рано бяхме играли с Китай, когато пропуснах първата си дузпа в официален мач. Как да бия сега? В този момент се сетих, че съм гледал често на видео изпълнение на чеха Антонин Паненка срещу Сеп Майер на европейското първенство през 1976 г. Реших, че ще я изпълня като него. И до днес ми казват, че е било лудост…”
Номерът при дузпата „Паненка” е да биеш леко и някъде горе, с идеята, че вратарят ще се метне долу. Зидан успява и Франция повежда. Французинът все още не предполага, че това ще бъде последният гол в живота му. С него той става едва четвъртият играч, вкарвал три гола на финали на световно първенство след бразилците Вава и Пеле, и англичанина Джеф Хърст. Малко след това обаче Марко Матераци изравнява резултата. Напеченият мач влиза в продължения. И в 110 минута Зинедин Зидан
прави глупостта на живота си.
Задържан за фанелката от Матераци, французинът разменя няколко реплики с него. След това, изненадващо за всички, го удря с глава в гърдите. Италианецът пада като отсечен, а реферът Хорацио Елизондо от Аржентина обявява край на кариерата на Зидан с червен картон в ръката. Останали без предводителя си, французите изгубват титлата след дузпи…
Това е злощастният завършек на състезателната кариера на Зинедин Зидан. Цяла година избягва да се появява на публични места. Остава да живее в Мадрид със съпругата си Вероник и четирите си сина Енцо, Лука, Тео и Елиас. Посещава Алжир, където са корените на рода му. Занася огромно дарение от лекарства и санитарни материали в родното село на баща си, среща се с деца. След това ходи с благотворителни мисии до Бангладеш и Тайланд. Отказва няколко предложения от американски отбори, щедро подплатени с милиони долари. Появява се само в изключителни случаи като този през 2008-а, когато се чества десетгодишният юбилей от световната титла.
По-късно става съветник на президента на „Реал” Флорентино Перес. Защитава като посланик кандидатурата на Катар за домакин на световното през 2022 г. с думите, че „арабският свят го заслужава”. След това получава директорски пост в „Реал” и помага за адаптирането на новите звезди като Карим Бензема. Завършва треньорската школа, получава лиценз и поема дублиращия тим на Кралския клуб. А на 4 януари 2016 г. е назначен за треньор на представителния отбор на „Реал” след уволнението на Рафа Бенитес.
Зидан: „Каква е целта ми „Реал”? Да спечеля всичко!”
Списание Biograph 