Редакционният увод в септемврийския „Биограф“

Човек не е този, който е бил по време на последния ти разговор с него – той е този, който е бил през цялото време, в което го познаваш.

Райнер Мария Рилке (1875-1926)

Харесвам максимата, че един творец струва толкова, колкото последното му, актуално произведение, а не колкото нещо, което е създал някога. През всичките тези десет години в Biograph сме се стремили да я спазваме. Предпочитам да ни съдите по всеки брой, който държите в ръцете си, отколкото да си спомняте, че някога сме ви зарадвали с друг такъв.

Но също толкова вярна е и максимата на поета Райнер Мария Рилке. В моменти като този, когато отбелязваме десетата си годишнина и хвърляме поглед назад, се надявам и вие да си дадете сметка какво сме ви донесли с всичките тези 120 досегашни издания. Постарахме се в този брой да направим бърз преговор – не само на тях, но и на цялото десетилетие зад гърба ни.

През онова късно лято на 2011-а едва ли сме предполагали в колко странна ситуация ще дочакаме юбилея, който малко издания у нас достигат. Но въпреки целия този абсурд, превърнал се в диагноза на новото време, изминалото десетилетие ще бъде запомнено и с много стойностни неща. И голяма част от тях присъстваха върху нашите страници.

Човекът от 120-ата ни корица – остарелият, но вечно красив и харизматичен Ален Делон – също е своеобразно олицетворение на отминалите години. Равносметката, която той прави в покъртителното си интервю-изповед, е не просто оценка и присъда за времето, в което живеем. То е и горчиво признание, че всичко на този свят си има край. Но дори и когато някои неща са безвъзвратно останали зад гърба ни, красивият спомен за тях може да ни стопля и крепи и занапред.

Надявам се след този юбилеен брой ако не да ни заобичате още повече, поне да осъзнавате колко приятно ни е било заедно през тези десет години. И да ни останете верни и за в бъдеще.

Приятно четене.

Георги Неделчев,

редакционен директор