Редакционният увод в юнския „Биограф“

Намираме се в Съединените щати на Амнезията, окуражавана от медии, които нямат желание да ни казват истината за нищо, а само обслужват корпоративните си господари с техните планове за доминация над нас.

Американският писател Гор Видал (1925-2012)

Не съм гледал нито един от последните филми на Брус Уилис, които той очевидно снимаше набързо и единствено с цел да спечели още малко пари. Но винаги бих си пуснал някоя от класиките с него – първите три филма „Умирай трудно“, „Шесто чувство“, „Криминале“, „Град на греха“. Горчива ирония е, че само броени дни, след като Холивуд реши да официализира подигравките към начина, по който си беше избрал да остарява, семейството му обяви, че той прекратява кариерата си заради болест, която му пречи да се изразява. Не че и сега ще му простят – продължават да пишат как е трябвало да се оттегли много по-рано, но поне ще спрат да се надсмиват. Либералното общество, както знаем, е особено чувствително на тема „толерантност“.

Но заобиколеният от обичащи го хора и вечно красив Брус Уилис е своеобразен късметлия – може да почувства всеобщата любов още приживе. Защото хората, които си отиват преждевременно – като Принс, Джордж Майкъл, Хийт Леджър, Робин Уилиямс и безброй други – така и не успяват да я усетят истински и докрай. Времената, в които живеем, са безжалостни, а стойностните хора и неща ги оценяваме едва тогава, когато ги загубим.

Надявам се, че поне вие като наши читатели не страдате от новата болест на човечеството, каквато е неспособността да фокусираме внимание и положителни емоции за по-продължително време. Дано докато четете юнския ни брой, в който разказваме и за личности като Барбра Страйсенд, Джони Деп и Карим Бензема и разговаряме с български звезди като Гинка Станчева, Ненчо Илчев и Леонид Йовчев, имате достатъчно поводи да се радвате на съвременници като тях.

На снимката тук долу съм под една шарена сянка в Рим, недалеч от сградата на Върховния съд, която едни хора смятат за красива, а други – за най-грозната във Вечния град. Дано ми остане време да споделя по-подробно впечатленията си от поредната среща с древната му история. Днес само ще кажа – всеки път, когато контактуваш с нещо от античността или Ренесанса и усетиш величието му, осъзнаваш колко нелепи и дори жалки могат да са ежедневните проблеми, от които си свикнал да се оплакваш. Затова трябва да се използва всеки шанс за контакт с артефактите от миналото. За щастие, и в България имаме достатъчно такива.

Желая ви прекрасен юни и приятно четене.

Георги Неделчев,

редакционен директор