Опасението от имунизацията е едно, а безпокойството от отхвърлянето й – нещо съвсем друго. Дилемата между двата риска (ваксина или болест) ще остане дотогава, докато един от тях не изчезне. Но не бива да обвиняваме никого за нея

ДИМИТЪР ГАНЧЕВ/ Biograph Forum #121, октомври 2021

Не е лесно да си против ваксинирането. Всеки ден отнякъде се появява някой, който ти казва да се ваксинираш. Всеки ден излиза някаква нова информация – все едно каква (за или против) – важното е, че е нова и ти трябва да й обърнеш внимание. Или да я обориш, или да я използваш за потвърждаване на избора. И така ден след ден – трябва да потвърждаваш този избор отново и отново. Всеки ден изпитваш един и същ страх, едно и също безпокойство, една и съща вина. Няма значение дали преживяваш това, защото не си сигурен, или обратното – защото си абсолютно сигурен, че не трябва да се ваксинираш, но се налага отново и отново да го обясняваш къде пред себе си, къде пред другите. И краят не му се вижда. Това ще е постоянно повтарящ се процес, с неизвестна продължителност.

А ако си се ваксинирал, това е окончателно. Край, точка. Няма връщане назад, не можеш да се разваксинираш. Като отминат първите три дни с главоболие и като нямаш други оплаквания, спираш да го мислиш, понеже няма защо. Даже ако си си причинил дългосрочно увреждане, ще го мислиш след 20 години, като се появи, ако изобщо се появи.

Основният страх в 99% от случаите е, че нещо може да ти се случи – ако не сега, то след 50 години. Повечето антиваксъри твърдят, че не са антиваксъри, защото другите ваксини са си ги сложили, но тази е „много нова“. Като минат 50 години, ще си я сложат и нея. Това си е парекселанс първичен страх.

Не казвам дали е основателен, или е неоснователен. Това е всъщност личната преценка на всеки – да си съпостави страха от ваксината спрямо страха от болестта. При едни надделява едното, при други – другото.

Това, което нежелаещите да се имунизират не могат да усетят, е, че след ваксинацията изчезват и двата страха. Продължават по инерция да смятат, че и ваксинираните ги е страх от нещо (ако не едно, то друго). Това обаче е вярно максимум до втората седмица след втората доза. Дотогава ги имаш и двата страха – още нямаш защита от болестта, но всеки момент може да се появи странична реакция от ваксината. После и двата изчезват. Просто трябва да се устиска един кратък период от максимум 6 седмици.

Дотогава все едно нищо не можеш да направиш, мачът е свирен. Каквито колебания си имал, с втората игла те са в миналото и вече никой в нищо не може да те убеждава. Даже някой да те убеди, че без ваксина ще си по-добре, фактът си остава свършен и никога няма да се промени. Нямаш никакво решение да взимаш повече – нито днес, нито когато и да било. Терзанието е погребано завинаги.

Двете позиции не са еквивалентни. Едната те вкарва в процес, другата – в състояние. Процеса ще го преживяваш отново и отново, докато свърши. Затова едните ще се чувстват под постоянен натиск от другите, но всъщност не са другите тези, които ги притискат. Потиска ги нуждата всеки ден да вземат решение и много биха желали това да спре. Ами да го вземат веднъж завинаги и да ги оставят на мира…

За съжаление, това няма да стане, защото такава е същността на този процес. Той ще приключи, когато трябва да приключи, а не когато някой реши да признае отрицателния избор за окончателен. Няма такъв „някой“. Това желание е разбираемо, но то няма адресат. Нито правителствата, нито ваксинираните могат да направят нещо по въпроса.

Изборът между двата риска (ваксина или болест) ще си остане дотогава, докато един от тях не изчезне. Не му се гневете, приемете го като част от живота и не обвинявайте никого, че още неизвестно колко време ще ви се наложи да го правите.

Ще горим сухи съчки при всяка вълна и ще разчитаме на това, че в останалия свят все някак ще се преборят със заразата и няма да има откъде да я прихващаме. Ще разчитаме да сме от малкото неваксинирани в един свят, в който останалите имат групов имунитет и така косвено ще ни пазят и нас. Ето, от Европейския съюз се похвалиха, че България е толкова малка, че въобще не им се отразява на статистиката и вече имат 70% покритие.