Редакционният увод в априлския „Биограф“

Затова нашите политици си ги уважаваме. Е, отнасяли се към нас с пренебрежение. Викали ни електорат. Е те пък ако чуят ние какво им викаме…

Татяна Лолова (1934-2021) в едно от сценичните си превъплъщения

Пиша тези редове в първите часове след като научихме, че от този свят си е отишла една от най-обичаните български актриси. Но продължавам да чета как бармани, сервитьори, певици и диджеи негодуват срещу затворените заведения, как лекари, полагали Хипократовата клетва, омаловажават епидемията, и как пишман-кандидати за депутати или доскорошни депутати открито се подиграват на „ковид-конспирацията“. Колко още безценни хора трябва да загубим, за да приемем заразата и опасността около нас насериозно? Има ли ваксина срещу безхаберието и глупостта и колко дози от нея ще са ни нужни? Тъжно е, че един толкова лъчезарен и вечно усмихнат човек като Татяна Лолова прекъсна земния си път така неочаквано и то заради нещо, в което много хора около нас така и не искат да повярват.

115-ият брой на Biograph излиза малко преди поредните парламентарни избори. Темата от корицата, свързана с мафията и политическото задкулисие, не беше замислена специално за този месец – планирахме я от доста време. Но едва ли има по-подходящ момент за появата й. Вероятно някои читатели ще са очаквали по-пряка връзка на априлската ни Cover story с политическия цирк наоколо. Други пък, които умеят да четат между редовете, ще открият изненадващо много аналогии. Трети просто ще си спомнят за цитата от героинята на Татяна Лолова…

Но понеже тези дни е прието да се сипят обещания, иска ми се да се облека в официален костюм с вратовръзка, да застана пред камери и микрофони и да обявя тържествено: не очаквайте от нас нищо повече от поредното интересно издание, направено с достатъчно усърдие и любов към журналистиката и читателите.

Приятно четене.

Георги Неделчев,

Редакционен директор