Редакционният увод в септемврийския „Биограф“

Човек никога не е толкова беззащитен срещу страданието, както когато е влюбен.

Зигмунд Фройд

„Любовта беше полет над бездна, последен дъх на душата, но кога, кога изчезна, невероятно… Всичко е обяснимо, всичко се преживява. Ти разбра ли какво си имал, и какво остава?“. Колко проникновени стихове на Волен Николаев, изпълнени от Лили Иванова с ювелирна меланхолия по музиката на Тодор Филков. Докато пиша тези редове слушам новия й концертен албум и едва ли има по-подходящ акомпанимент за нашата септемврийска тема от корицата.

Трагичната съдба на Роми Шнайдер, чието слизане по спиралата надолу към бездната започва след раздялата й с Ален Делон, е една от най-тъжните житейски истории, които сме разказвали в Biograph. Възможно ли е две толкова красиви личности да вдъхновяват толкова много хора и същевременно да си причинят толкова много страдание?

Като допълнение към тази достойна за роман и киноепос история сме разказали и за други трагични любови, просълзявали човечеството през вековете. Припомняме и драматичните връзки на легенди като Лорън Бакол и Хъмфри Богарт и Катрин Хепбърн и Спенсър Трейси. Разказваме и красивата житейска и професионална биография на Симон Синьоре – една от най-великите актриси на френското кино. Като черешка върху тази септемврийска торта е и юбилейното интервю с певец №1 на България Васил Найденов – един от гласовете, които са възпели любовта най-красиво и емоционално.

„Тя е лава и дим, тя не прощава лъжи, тя е вятър, тя не престава, но само в тебе я няма, само в тебе я няма…“, пее Лили в друг свой шедьовър – „Севдана“. Любовта никога не е била толкова красива и толкова болезнена, колкото в този Biograph…

Приятно четене.

Георги Неделчев,

редакционен директор