Редакционният увод в юлския „Биограф“

Intro_106

Киното има по-голям принос към душевния ми свят от църквата. Всичките ми представи за слава, успех и красота са се появили от големия екран. Там, където християнската религия отстъпва все повече територии и влияние, киното запълва вакуума и ни захранва с митове и образи, които мотивират постъпките ни.

Джон Ъпдайк (1932-2009)

Свикнахте ли да живеете без забавлението на големия екран? Ние в Biograph – не. Каквито и нови технологии да се появяват, колкото и да сме обсебени от продукцията на НВО, Netflix, Apple tv, YouTube и Amazon върху 50-инчовите си телевизори, магията да притихнеш в тъмния салон и да се потопиш в един друг свят ще остане още дълго време несравнима и незаменима.

В края на този необичаен юли киноиндустрията най-сетне ще започне да се връща към живот. Една от основните причини хората да се събират на големи групи и затварят на тъмно отново ще ни изпълва с трепетно очакване. Какво ще ни предложи най-масовото и обичано изкуство, което през последните месеци беше поставено на колене? Ще прочетете на следващите страници.

Успоредно със завръщането на голямото кино, този месец нашият акцент е и една от вечните негови емблеми – филмът, който преди 45 години промени тази индустрия завинаги. „Челюсти“ се превърна в архетипа на феномена „летен блокбъстър“. В образа на голямата бяла акула, която тероризира американско курортно градче, е закодирана цялата смайваща очите и ума магия на това забавление. По ирония на съдбата, близо половин век по-късно човечеството е поставено в ситуацията да го преоткрива наново. Добрата новина след цялата тази ужасна криза е, че сега ще се радваме на някои неща така, сякаш ги виждаме за първи път.

И когато най-късно след месец се потопим отново в онзи особен уют на киносалона, когато ни лъхне позабравената му миризма и посегнем да изключим телефоните си, за да се пренесем някъде надалеч, ще бъде полезно да си спомним как през 1975-а, не без помощта на Стивън Спилбърг, се е завъртяла добре смазаната машина за илюзии и много пари. Този брой на Biograph се е постарал за това.

Приятно четене!

 

Георги Неделчев,

редакционен директор