Редакционният увод в майския „Биограф“

Intro_104

Страхът от смъртта произлиза от страха от живота. Ако един човек живее пълноценно, той е готов да умре във всеки един момент.

Марк Твен (1835-1910)

Нелепата, но също така и зловеща гибел на Милен Цветков се случи в момент, в който тъкмо започнахме да преосмисляме много неща в ежедневието си. Навръх Великден по един ужасяващ начин тя ни напомни, че каквито и болести и епидемии да връхлитат човешкия род, най-големите опасности за него са създадени и провокирани от самите хора. Те са непрекъснато сред нас, понякога невидими като микроскопичен коронавирус. Свикнали сме с тях или просто не ги забелязваме. Или се правим, че не ги забелязваме. Най-ужасните неща не са създадени от природата – те са плод на нашето отвратително днешно самодоволство и на нашите все по-задълбочаващи се пороци.

Симпатичният и винаги усмихнат Милен плати горчивата цена да стане невинна жертва именно на такова самозабравяне. Уби го не просто някой си там келеш – уби го нещо, което вирее сред нас, пред което мнозина от нас най-редовно си затварят очите.

Милен си преждевременно, но не живя напразно. Постигна неща, които много хора не успяват да постигнат за далеч по-големи периоди от време. Беше будната съвест на българите. Понякога ги ръчкаше умишлено, като едно хитро дяволче, провокираше ги и им се надсмиваше. Но понякога беше и сериозен, угрижен и тъжен.

Biograph днес се сбогува с него с един не по-малко сериозен и подтикващ към размисъл майски брой, в който повдигаме и други не по-малко тревожни теми. Успоредно с това обаче искам да ви уверя – все така от дивана на хола си, където и миналия месец писах тези редове – че животът, с всичките му малки и по-големи радости, няма как да спре. През този драматичен месец май ни е било съдено да го обикнем неподозирано много. Нека го ценим и му се радваме, защото е твърде крехък, и да го пазим с цялата отговорност, на която сме способни.

Георги Неделчев,

редакционен директор