Той беше наследникът на Въздушния и ще остане в историята като една от вечните емблеми на НБА. Трагичен инцидент с общо девет загинали (сред които и 13-годишната му дъщеря) недалеч от Лос Анжелис отне живота на баскетболната легенда Кобе Брайънт. Нека си припомним каква личност бе той с откъс от очерка ни за него в Biograph #53 от февруари 2016-а

Kobe_Sikorsky

14 април 2016-а: Кобе Брайънт на път към последния мач в кариерата си, в който отбеляза 60 точки – пред хеликоптера Sikorsky S-76, в който намери смъртта си след адската катастрофа от 26 януари.

 

Великолепният егоист

 Баскетболната звезда оправда доверието като наследник на Майкъл Джордан, но така и не успя да стане всеобщ любимец

Василен Димитров/ Biograph #53, февруари 2016

Kobe_pages

20 години спортно дълголетие е постижение, отдало се на малцина. Още по-нисък поклон за атлетите, направили го само с един отбор. Последният член на този клуб е Кобе Брайънт, който ще се сбогува с Националната баскетболната асоциация като неин трети реализатор за всички времена, измествайки най-великия – Майкъл Джордан.
20 години работа на едно място е впечатляващо постижение дори за обикновения човек. Биха го понесли малцина, най-вече държавните чиновници с меки кресла. Но какво да кажем за баскетболист, който навърта по 82 мача на сезон в мелницата на НБА, още няколко в преките елиминации за титлата, в предсезонна подготовка, също и за националния отбор? Статистиката е безпощадна – средната продължителност на състезател от Лигата на извънземните е под 5 години. От друга страна почти невъзможно е в наши дни професионалният спортист да остане лоялен само на един клуб. И то при положение, че той вече няма шанс за титлата, а останалите тимове се редят на опашка за него, надцаквайки се с умопомрачителни оферти.
Кобе Брайънт е опровержението и изключението. Постигна го с професионализъм, железен режим и стръв към победата. Но пък и институцията „Лос Анджелис Лейкърс” помогна на американеца да стане 5 пъти шампион и Най-полезен играч за сезона (2008). Както и да бъде суперзвездата, поела щафетата от Майкъл Джордан, за да направи връзката между неговото поколение и това на Крал Леброн Джеймс.

От всички поразии, които родителите могат да причинят на детето си, най-голямата е тази да му дадат идиотско име. Това е белег за цял живот. Постоянните подигравки с времето се превръщат в гняв. Някои от „жертвите” се прекръстват, но други се мотивират да докажат максимата, че през половината от живота си човек работи за името, после то работи за него. Такъв е случаят с Кобе Брайънт, в чието малко име няма нищо необичайно до момента на превода. Той е кръстен на пържола. Не каква да е, а най-скъпата в света.  И то при положение, че в превод фамилията му – Бийн – означава боб. Родителите на бъдещата мегазвезда похапват пържола в японския ресторант „Кобе” във Филаделфия. Порция от сочното месо там струва 300 долара. Резнато е от крава, обгрижвана в обор, лъщящ от чистота като кардиохирургично отделение. Идеалната пропорция между мазнини и чисто месо на пържолата от японския град Кобе е резултат от педантичните грижи към добичето, поено с висококачествена бира и чиито мускули са подготвяни за баровската трапеза със стотици масажи.

Омагьосана от деликатеса, влюбената двойка решава да кръсти на него сина си, който се ражда на 23 август 1978 г. във Филаделфия. Бащата Джо Брайънт е изключително успешен и популярен баскетболист в Италия. Щастлив е, че ролята му в местното първенство няма нищо общо с маргиналния му статут в НБА. На Апенините той е мощно оръжие в нападение, което бележи по 20-30 точки на мач, често и повече. При това усмивката му не слиза от лицето. „Моят баща винаги е играл с голяма любов към баскетбола. И на това ме е учел. Не спираше да ми набива в главата, че напреженията и очакванията към мен в никакъв случай не трябва да ме разделят с любимата ми игра.

Това беше най-ценният урок, който научих през целия си живот”, споделя звездата в първата си автобиографична книга „Въздушният Кобе”.

Джо Брайънт преподава първите уроци на бъдещия петкратен шампион на НБА. Показва му как да пипа и контролира топката със стил и финес. Учи го как да дриблира с две ръце. Да подава чисти асистенции. Демонстрира му играта в защита и заемането на най-добрата позиция в борбата под коша. Баща и син гледат заедно в продължение на часове мачове от най-силното първенство на планетата. Правят дисекция на играта на най-великите баскетболисти – Меджик Джонсън, Лари Бърд, Майкъл Джордан, Джон Стоктън. С този подход Кобе ще действа още от първия си мач като професионалист, изумявайки ветераните. Те не мога да проумеят как 17-годишният новобранец е наизустил статистическите показатели на всички в НБА. На сутринта след всяка среща хлапето остава с помощник-треньора, за да разучава в детайли случилото се на терена. Не само неговата игра и изяви. Целия мач – от момента, в който баскетболистите излизат от тунела, до първите коментари на анализаторите.
По времето, което Брайънтови се завръщат в САЩ през 1991-а, Джо е спестил достатъчно пари, за да се погрижи за фамилията. Не са богати, но не са и лишени от нищо. В родната Филаделфия Джо работи като треньор с подрастващи. Докарва си допълнително като ментор на спортистите, подготвящи се за Еврейските игри (Макаби геймс) в Израел.

За Кобе и сестрите му промяната е леко стресираща. Въпреки че прекарват  част от летните си ваканции в САЩ, те преживяват културен шок. Родителите им не спират да ги облъчват с „Шоуто на Бил Козби” и с песните на попзвезди като Джанет Джексън. Окуражават ги да четат биографиите на видни и вдъхновяващи афроамериканци. Осмокласникът Кобе обаче не се чувства на място. Той е тъмнокож в елитно училище за бели. При това говори с италиански акцент.

Разбира се перфектно с хлапетиите с мексикански и латиноамерикански корени, защото знае и испански език, но не разбира жаргоните в квартала. За околните той е странна птица. „Чувствах се изгубен. Италия създаваше в мен усещането за закрила и уют”, спомня си звездата.
Дори като баскетболист, въпреки изумителните си качества, той не е приет в квартала. Там важи само едно правило и то е: Ако не си местен, нямаш място на игрището! Законът на джунглата ще го мотивира за скок в НБА директно от училищната скамейка. Избран е от „Шарлот Хорнетс” в новобранския жребий през 1996 г. и веднага е трансфериран в „ЛА Лейкърс” срещу центъра Владе Дивац. И други големи баскетболисти преди Кобе са пропускали задължителния престой в университета, където освен образование шлайфат допълнително уменията си и израстват в тактически план. Те обаче са огромни мъжаги на позициите център или тежко крило – Шон Кемп, Дерил Доукинс и члена на Залата на славата и шампион Моузис Малоун. Лидерът на „ЛА Лейкърс” е първият гард, успял да направи тази трансформация. И то как. На 17 г. става най-младият баскетболист,
играл в Лигата на извънземните. Към днешна дата това означава, че по-голямата част от живота си Кобе е изкарал в НБА. Привилегирован е да му бъде спестено отношението към всеки новобранец. Приет е като равен от звездите и ветераните, начело с обсебения от холивудския начин на живот Шакил О’Нийл, който поема по-голямата част от стрелбите в „ЛА Лейкърс”.

Младокът е разочарован и от това, че трябва да бъде резерва. Ще чака мъчителни 32 месеца, преди да извоюва окончателно мястото си в стартовата петица.

Брайънт уважава O’Нийл за неговото влияние в отбора и лигата, но не и за неговата игра. „Шак Атак“ също няма как да хареса прекалената самоувереност на тийнейджъра, водеща към издънки целия тим – като тази в решителния мач №5 от преките елиминации с „Юта Джаз” през 1997 г. Тогава при четири стрелби от далечно разстояние топката не успява дори да докосне ринга…
Разривът в отношенията се задълбочава още със стачката и последвалата криза в НБА през 1999 г. O’Нийл, който току що е сключил умопомрачителен 7-годишен договор на стойност $120 млн., е движещата сила зад звездите. Убеждава ги да капитулират в исканията си за максимален трудов договор. Благодарение на него е сложен край на безизходното положение. В същото време Кобе е от малцината, които са срещу новия колективен договор. Предстоящият му 6-годишен контракт е за $70,9 млн. и по старите правила с времето трябва да се удвои. В крайна сметка Шак получава своя договор за $100 млн. и „помага” на Кобе да не подпише своя.

Напрежението ескалира в ежедневни караници на тренировки, словесни престрелки и обиди през медиите. Въпреки трите поредни титли (2000, 2001, 2002 г.) под ръководството на най-титулувания треньор в историята на НБА Фил Джаксън, разривът е неизбежен. Един от двамата титани трябва да си тръгне. Ръководството предпочита да остави младия Брайънт. Около него ще гради династията.

И така след 8 сезона заедно, на 14 юли 2004 г. Шак е пратен в „Маями Хийт” срещу четирима техни. Скоро ще бъде шампион отново. Кобе пък най-накрая е получил лидерската позиция и може да преследва главната си цел – да задмине по величие Майкъл Джордан.
Повечето хора са респектирани от Въздушния. Щастливците да се озоват лице в лице с него се вцепеняват. Кобе не е като повечето хора. Фил Джаксън, който е тренирал и двамата, извеждайки ги общо до 11 титли, неведнъж е заявявал, че №24 е бил обсебен още от най-ранна възраст от мисълта да задмине №23 по постижения и величие.

И го доказва, когато двамата се запознават. Джаксън урежда среща непосредствено преди мача между „Чикаго Булс” и „ЛА Лейкърс” с надеждата да промени отношението на тийнейджъра. Едва здрависали се, Кобе изтърсва: „Знаеш, че при игра един на един ще ти сритам задника!”.

Сравненията между двамата са от любимите дъвки на баскетболните фенове от момента, в който Кобе заиграва в НБА. На ръст и тегло е същият (198 см/95 кг). Благословен е със свръхталант, атлетичност и експлозивност. Като Въздушния се раздава фанатично в тренировъчния процес, а в мачовете се хвърля като на живот и смърт. Дори тембърът му е същият – дълбок и кадифен.

Неотдавна Кобе успя да измести Майкъл Джордан от третата позиция на реализаторите на НБА за всички времена. Към момента на редакционното приключване на този Biograph той имаше 33 010 точки. Пред него са само двама – Карл Малоун (36 928) и непоклатимият Карим Абдул-Джабар (38 387). По думите на мнозина Кобе е имал предимство заради повечето минути игра. Освен това той има шанса да играе след края на ерата на защитния баскетбол от края на 80-те и 90-те на миналия век. Подвизава се в Западната конференция, където се изповядва офанзивният стил с висока резултатност.
А най-яркото доказателство затова е, че през 2006-а реализира фантастичните 81 точки и то в мач без продължения. Жертвата беше „Торонто Раптърс”. Само един човек е реализирал повече точки от него, също „езерняк” – Уилт Чембърлейн, който има на сметката си 100 точки. През 2007-а Кобе вкара 50 или повече точки в четири поредни мача.

Когато иска, може да бъде и фантастичен подавач. Той е първият играч в историята с 30 хиляди точки и 6 хиляди асистенции. В същото време е един от най-великите защитници. Попадал е общо 12 пъти в идеалния дефанзивен отбор.
И все пак, въпреки впечатляващите си успехи, Кобе не успя да влезе в кецовете на Майкъл Джордан. А главните причини са пословичният му егоизъм и непоклатимото убеждение, че без него отборът не може да побеждава, а НБА няма да е същата. Брайънт предпочита да изстреля невъзможна топка през гора от ръце, вместо да подаде на непокрит съотборник под коша. Повтаря упражнението през цялата си кариера.

Първата формация на „ЛА Лейкърс”, с която спечели три титли, бе на път се превърне в династия, но се разпадна именно заради себичността на Кобе. Нещо повече, той сам дирижира катастрофата. Серия от разкрития през годините показаха, че той се държи ужасно със съотборниците си. И това не е никак чудно, след като звездата се изпокара дори с родителите си. Те не му проговориха цели две години. Майка му Памела дори води дела срещу него.

В книгата си „Последният сезон” треньорът Фил Джаксън нарича разглезения милионер „неуправляем егоцентрик, който отказва да бъде трениран и не обръща внимание на комбинациите, действайки на своя глава”. Оплаквал се, че „ЛА Лейкърс” не му предоставили по-луксозен частен самолет за ежедневните съдебни дела в Колорадо. Именно там гръмна един от големите скандали с двукратния олимпийски шампион – другата причина той да не изпълни мисията да бъде наследникът на Майкъл Джордан. Брайънт така и не се научи как да се пази от скандалите. Именно този в Колорадо едва не срина и кариерата, и репутацията му. През 2003 г. баскетболистът беше обвинен в изнасилване от служителка в местен хотел. Естествено това се оказа класическата схема за изнудване на златотърсачка, която представя собствената си свалка като престъпление, измъквайки милиони долари. Впоследствие камериерката отказа да свидетелства и обвиненията срещу Кобе бяха снети.
Арогантен, самоуверен, но и победител. И този факт няма как да бъде оборен, когато погледнете витрината с постиженията на Кобе Брайънт. Егоист, но все пак великолепен.