Редакционният увод в септемврийския „Биограф“

wp-1504259704113.

Ако погледнем какво е определението за “новини” в речниците, ще видим, че онова, което всеки ден ни пускат по телевизията, няма абсолютно нищо общо.

Вал Килмър

Biograph на 6 години. Сякаш беше вчера онзи първи брой с Вито Корлеоне на корицата от края на август 2011-а. Честито и на всички, които ни следват оттогава.

Септемврийският ни том #72 от 2017-а обръща поглед към една от иконите на рокмузиката – Джим Морисън. Изминали са 46 години от смъртта му и повече от четвърт век, откакто Оливър Стоун направи силния филм за него с Вал Килмър в главната роля.

Днес Стоун предпочита да прави интервюта с Владимир Путин, 57-годишният Килмър го е позакъсал със здравето и набляга главно на носталгията по стари негови хитове като уестърна “Тумбстоун”, но психеделичната музика на The Doors сякаш звучи по-актуално от когато и да било.

Живеем във времена, когато мрачните дълбини на човешкото подсъзнание все по-често избликват на повърхността. Всичко е сякаш право пропорционално на технологичния прогрес и все по-голямото разглезване на Хомо Сапиенс. Новините гъмжат от какви ли не трагедии, тероризъм и лични драми. Изисква се пределна мобилизация на здравия разум, за да не започнеш да вярваш в наближаването на някакъв отдавна пророкуван и неизбежен апокалипсис.

Образът на Морисън, който напусна този свят едва 27-годишен, е красиво олицетворение на бунта срещу обществото в този му вид, на несъгласието да се живее според правилата, да се съблюдава все по-модерния напоследък здравословен лайфстайл и политически коректно говорене. Джим живя кратко, бурно и без никакви компромиси. В наши дни такива личности изгарят още преди да са светнали в пълния си блясък. Обществото ги отхвърля още преди да ги е обикнало и идолизирало.

Затова – приятно пътуване назад във времето, когато и музиката, и хората, и светът наоколо бяха съвсем, съвсем други.

Георги Неделчев,

редакционен директор

Advertisements