Редакционният увод в априлския „Биограф“

Intro

Никога не съм си представял, че уволняването на 67 души в ефира на национална телевизия може да ми донесе още по-голяма популярност, особено сред по-младото поколение.

Доналд Тръмп след успеха на риалити-шоуто “Стажантът”

 

За по-младите читатели на Biograph – поколението на 20-30 годишните – името и лицето на Бригита Чолакова вероятно не значат нищо. Най-много да я помнят от късните й изяви като водещ и частен продуцент от средата на 90-те, или пък от разкази и спомени на родителите си. Специално за тях искам тук да разкажа един спомен от моето детство, от който ще им стане ясно каква легенда е била тази жена навремето.

Когато бях малък, примерно 10-ина годишен някъде в края на 70-те, в родния ми квартал в Русе никой не беше виждал на живо тази говорителка. Тогава тя бе популярна най-вече с предаването “ТВ обектив” и още не беше започнала да обикаля страната с по-късно създадения “ТВ неделник”. А легендата, която достигаше до деца като мен, е че Бригита Чолакова била международно признат еталон за женска красота. Някакъв природонаучен музей й бил предложил невероятна сума пари за правото да балсамира и запази тялото й след смъртта й. Да го показва на поколенията като пример за съвършенство и идеално поддържана форма. Но тя отказала.

Знам, че звучи смешно, но е самата истина. Точно това си говореха децата в градинките край блоковете, докато майките им гледаха “Обектива” на Бригита.

Представете си какъв мит е била в разцвета на славата и кариерата си. Неземна, недостижима телевизионна звезда, пред която всички благоговееха или изпитваха някакво страхопочитание. И във всеки разговор за нея се изтъкваше, че не е стопроцентова българка. Балканските ни комплекси не ни позволяваха изцяло да се гордеем с нея. Винаги сме знаели, че жена с такива качества може да бъде само частично наша.

Това исках да ви кажа за Бригита, преди да прочетете нашите 22 страници за нея и да се докоснете отново до легендата й. В априлския Biograph ви очакват и очерци за не по-малко обаятелни жени, които също биха били достойни за корицата ни – Мерил Стрийп, Жаклин Бисет… Имаме и 11 страници за великия манипулатор Анди Уорхол, но и много други интересни и поучителни четива.

Апропо, честита пролет.

 

Георги Неделчев,

редакционен директор

Advertisements