ИВАН НИКОЛОВ/ Biograph#52, януари 2016

Johan Cruyff_01

За една от най-великите футболни фигури на всички времена се задава най-мъчната Коледа. Вместо да се радва на спокойни старини в семейния празничен уют, Йохан Кройф ще премине поредната изтощителна процедура по химиотерапия. Преди два месеца светът разбра, че 68-годишният холандец е подел битка със смъртоносна болест. Закоравял пушач в миналото, днес легендарният Кройф се лекува от рак на белите дробове. Въпреки злокобната диагноза футболното величие показва, че е несломим с удивително спокойствие.

„Добре съм. В момента химиотерапията е най-добрият ми приятел. Защото ще убие рака. По-силен съм и ще победя!“, заканва се Кройф пред журналисти месец след шокиращата новина за болестта му. Това са думи, присъщи само на един отявлен боец, който е минал през много житейски изпитания във времето – от най-ранно детство до ден днешен в най-тежката си битка.

В стихията на славната си футболна кариера Йохан е наречен Летящия холандец – толкова е бърз и устремен към головете, победите и трофеите, сякаш не стъпва по терена. Кройф е причудлива личност, дори често необяснимо противоречива. Дотам, че при величествения му полет във футболния свят винаги има нещо недоразбрано, нещо незавършено…

 

Той има едновременно нещастието да се роди (на 17 април 1947 г.) в бедно семейство, но и късмета да израсне на метри от мястото, където по-късно ще се превърне във футболна икона. В следвоенните години фамилията живее в един от крайните квартали на Амстердам, на пет минути път от стадион „Де Меер“. Там играе футболния клуб „Аякс“ – по онова време непретенциозно квартално отборче.

Родителите едва свързват двата края, за да издържат Йохан и по-големия му брат Хени. С прехраната на семейството се е нагърбил бащата Херманус, който работи като бакалин. Кройф-старши е запален по футбола и покрай ежедневните си неволи на пазара, снабдява „Аякс“ с плодове и зеленчуци. В същото време майката Петронела си грижи за дома и невръстните синове. Под влиянието на футболните страсти на татко си малкият Йопи, както го нарича мама на галено

 едва на 6 години започва

редовно да се мотае край стадион „Де Меер“ с някаква парцалива топка в краката. На хилавия и невзрачен хлапак в началото никой не обръща внимание. Дори когато е самичък, Йохан рита топката по стените и търчи като луд след нея. Татко Херманус, зает с грижата за семейството, също не забелязва футболния пламък в очите на своя син. За Кройф-старши най-важното нещо е да възпита децата си като добри и честни хора. И всяка вечер у дома той чете на висок глас нравствените уроци на Библията…

Още преди да ги осъзнае обаче, за Йохан идва първия жесток удар на съдбата. Когато е на 12 години, баща му умира от сърдечен удар. Грижата за покрусеното семейство пада на плещите на майката Петронела. За да храни децата си, тя продава семейната бакалия и се хваща на работа като чистачка в близкия стадион „Де Меер“. Пере екипите на футболистите от „Аякс“. Същите онези червено-бели фланелки, които след време нейното момченце Йопи ще прослави по цял свят.

Именно г-жа Кройф изиграва ключовата роля за разкриването на неподозирания футболен талант на сина й. След известно време тя се сближава с Хенк Ангелс – човекът, който поддържа тревата на стадион „Де Меер“. Малко по-късно той става неин втори съпруг и взима под крилото си малкия Йопи, трудно преживяващ загубата на баща си Херманус. Домакинът го пуска на игрището, дори когато тренират футболисти на „Аякс“. Ентусиазираният Кройф гледа в захлас играчите, носи им вода, гони топките, а когато теренът се опразни, тича и рита напред-назад като хала. Скоро всички го познават и кльощавият дребосък става талисмана на „Де Меер“.

Притеснена за крехката физика на Йохан, майката Петронела моли Хенк Ангелс да включат сина й в една от подготвителните групи в „Аякс“. Единственото, на което се надява, е слабичкото хлапе малко да заякне. На първите си футболни тренировки Йопи е ужасно притеснен. Изглежда като малко котенце, едва държащо се на лапите си. Мечтата му е просто да ритне топката от ъгловия удар до вратата. Това е около 30 метра.

Не след дълго в Амстердам започва да се говори, че в покрайнините на града има един дългонос малчуган, който прави чудеса с топката. На стадион „Де Меер“ започват да ходят по няколко хиляди души на детските мачове, за да гледат единствено сина на чистачката. Едва на 17 години Йохан Кройф вече е включен в мъжкия отбор на „Аякс“. Бутват в ръцете му фланелка с номер 14, станал по-късно символ на футболната му магия. Днес той е изваден от употреба в тима в чест на Летящия холандец.

Кройф става все по-важна фигура за „Аякс“, което го прави вторият професионален футболист в отбора. През 1965 г. идването на треньора Ринус Михелс, преди това преподавател по гимнастика за глухи деца, дава началото на една легендарна епоха във футбола. Двамата имат сходни виждания за играта, а свръхамбицията им постепенно превръща „Аякс“ в могъщ отбор, завоювал куп трофеи. Тандемът Кройф-Михелс създава бърз и нападателен стил на игра, който светът по-късно ще нарече „тотален футбол“. Кройф е неговото сърце. Дава тласък на отбора дори, когато е спрял с топката на място, заобиколен от съперници. Ръкомаха на съотборниците си като диригент, после се завърта, пак сочи нанякъде, отново тръгва устремно напред… Изумително е, че Кройф може да ритне топката с всяка част на ходилото си. Когато обаче го питат за това, той винаги казва:

„Футбол се играе най-вече с главата“

Мисълта му на терена наистина е като бръснач и поради това винаги му дават пълна свобода за действие. Педантичният Ринус Михелс признава, че никога не му е давал тактически указания, защото „само идиот може да обяснява на Кройф как да играе футбол“. Независимо, че става заклет пушач, Йохан е като фурия на игрището, смайващо бърз и с неизчерпаема енергия. Брилянтният номер 14 е наречен Йохан Велики. Между 1966 и 1973 г. с него доскорошното квартално отборче „Аякс“ печели цели шест титли в Холандия, три път става шампион на Европа. Наистина велико.

Преди завалят всичките награди и признания, още като изгряваща звезда във футбола, животът на Кройф рязко се променя. Става популярен в родината си и скоро започват да го канят на различни социални мероприятия. На едно такова събитие във вечерен клуб в Амстердам възмъжалият вече Йопи среща любовта на живота си. Това е Дани Костер, тогавашната Мис Холандия за 1967 г. Няма как Кройф да не хлътне по такава ослепителна красавица от пръв поглед. Първоначално обаче той е смутен – как един футболист от бедно семейство и без образование ще впечатли такава жена? Има и друг проблем. Нейният баща е Кор Костер – един от най-богатите бизнесмени в Амстердам, който има съвсем други планове за бъдещето на дъщеря си.

Тяхната любов обаче се случва.

Точно като на кино.

Нежните черти на Кройф пленяват Дани Костер. Особено тънките му устни, почти като на момиче. Освен красива, Дани е и доста интелигентна. Учи история на изкуството. Под нейното влияние Йохан започва да чете много книги, да се интересува от култура. Влюбен до уши, той дори рецитира на изгората си реплики от класическото руско кино…

Бащата на Дани осъзнава, че е безсилен пред любовните копнежи на младите и приема Кройф за свой бъдещ зет. Кор Костер дори става негов футболен агент, освен това започва да мисли и за страничен бизнес на бъдещето семейство. Едва година след запознанството си Йохан и Дани се женят. Пищната сватба е най-голямото светско събитие в Холандия.

В рамките на шест години семейство Кройф нараства три пъти. Първо се ражда дъщерята Шантал, след това на бял свят се появява още едно момиче – Сусила. Накрая идва и дългоочакваният син Жорди, за когото после всички се надяват, да наследи гения на баща си. Семейство Кройф живее тихо и спокойно в предградие на двайсетина километра от Амстердам с илюзията за вечно благоденствие.

Имащ се за номер едно, гениалният футболист е способен да подлудява всички в Аякс. Не спира да говори и да командва по всички въпроси. Случвало се е дори да дава указания на треньорите си. С характерния за работническата класа в Амстердам акцент, със склонността си да използва рядко чувани думи,

опърничавият Йохан редовно влиза

в пререкания. Още по влудяващо е, когато успява да реши споровете в съблекалнята единствено с повдигане на раменете. Веднъж казва за собствената си кариера като футболист, говорейки, както обикновено, във второ лице: „Най-лошото е, че ти винаги знаеш повече от останалите. Това налага винаги да говориш, да обясняваш, да поправяш“.

Нещата за самоуверения Кройф изведнъж се преобръщат с главата надолу. През 1973 година шокиращо е разжалван като капитан на отбора. Негласната война срещу неговата необуздана личност се стоварва на гърба му. Футболистите се събират в провинциален хотел, за да изберат капитан на тима. Повечето гласуват за Пит Кайзер вместо за големия лидер с номер 14, който носи лентата дотогава. Ореолът на знаменития играч е свален, а раздялата с родния му отбор изглежда неизбежна. Никой не може да повярва, че Аякс ще остави най-голямата си футболна рожба да си тръгне. През лятото на същата година Кройф го прави с гръм и трясък. Приключва една футболна епоха.

Около 10 000 запалянковци чакат Йохан Кройф на летището в Испания. Посрещат го с плакат „Добре дошъл, Йохан“. Суровият холандец отговаря пред репортери искрено и болезнено: “Избрах Барселона, защото ми предложи много пари“.

Отборът от Каталуния се изръсва за звездата на „Аякс“ с 2 млн. долара, което по онова време е рекордна продажба на футболист. Сумата е толкова голяма, че първоначално испанското правителство не позволява разплащането. В сделката формално се включва една скъпа селскостопанска машина, за да може Кройф да заиграе в новия си отбор. Заплатата му също е внушителна, благодарение на тъста му Кор Костер. В родината на Йохан вече му излиза слава на сребролюбец.

Непокорният Кройф започва новото предизвикателство със скандал. Още на първата си тренировка се сбива със съотборник. Напрежението някак е потушено и няколко дни по-късно в дебюта си за „Барселона“ вкарва два гола. Привържениците няма как да не простят обидното отношение на Кройф при пристигането му в отбора. Тогава каталунският тим е на 15 място в испанското първенство. Благодарение на футболната магия на Летящия холандец отборът побеждава 18 пъти поред и става шампион. Триумфът с титлата на Испания е още по-сладък, тъй като идва след 13 години чакане. В Каталуния никога няма да забравят и друго – историческата победа 5:0 над върлия съперник „Реал“ (Мадрид), при това на неговия стадион „Сантяго Бернабеу“.

Докторът на Барселона твърди, че

Кройф е медицински феномен.

Подобно на пещ, организмът му изгаря всичко. Заради отделянето на тази огромна енергия от тялото, футболистът има по-малка склонност към по-тежки контузии. Лек и издръжлив като маратонец, той пробягва 30 метра за 3,6 секунди. Кутия-две цигари на ден изобщо не му пречат на спринта.

Идва лятото на 1974-а, когато най-добрите футболисти от всички страни ще се борят за световната купа. Няколко дни преди началото на надпреварата девет футболисти на „Аякс“ заплашват, че ще напуснат националния отбор на Холандия. Водач на бунта за пари е Йохан Кройф. Със същата непоколебимост, с която играе на терена, той води и преговорите с футболната федерация. Накрая ръководството отстъпва пред исканията на Кройф, който се пазари до последния гулден.

Капитанът с номер 14 повежда холандската команда в битката за световния връх. Всичко върви по мед и масло за виртуозите в оранжеви фланелки… до финала. В деня преди големия сблъсък срещу домакина ФРГ, таблоидът „Билд” гърми със заглавие: „Кройф, шампанско и голи жени”. Вестникът твърди, че в лагера на холандците се е завихрил голям среднощен гуляй в басейн с оскъдно облечени мадами. По-голямата част от нощта преди финала с ФРГ Кройф прекарва на телефона, опитвайки да убеди съпругата си Дани, че публикацията е лъжа. Това е жестока драма за човека, дал всичко от себе си, за да изгради любящо и сплотено семейство като онова, което е загубил на 12-годишна възраст със смъртта на баща си.

На другия ден Кройф не изглежда на себе си. Според брат му Хени причината са среднощните разговори. Още в самото начало на мача с ФРГ Йохан поема топката в центъра на терена и прави 40-метров пробив. Спънат е в наказателното поле, а след това Неескенс вкарва отсъдената дузпа. След това обаче немците захапват Кройф като бесни кучета и не му дават да мръдне повече. Германия обръща резултата с два гола до почивката. Опитите на Кройф сам да промени изхода на мача не успяват и немците вдигат купата.

Следващите няколко години за Йохан в „Барселона“ са тягостни. Отборът не печели трофеи, а холандецът, вече с реномето на най-добрия футболист в Европа, е под огромно напрежение. За капак съперниците му не спират да ритат по време на мачовете. Целият този стрес му идва повече. Кройф не се радва на футбола, затова не му се и получава. През лятото на 1976-а се събира отново със своя футболен ментор – Ринус Михелс поема „Барса“. Основателите на тоталния футбол успяват да спечелят заедно само един трофей в Испания – Купата на Краля.

Малко след това едва на 31 години Кройф решава внезапно да сложи край на кариерата си. Летящия холандец обявява, че къса с футбола завинаги, защото не смята да се захваща и с треньорската професия. Отказва и последния си шанс да играе на световното първенство.

 Холандия отива на Мондиал-78

 в Аржентина без своя любим син. Някои твърдят, че още го преследва спомена от скалъпения скандал с голите жени в басейна. Официално обяснението е „семейни причини“. Набеждават го за мъж по чехъл, който се влияе единствено от жена си и децата си.

На 25 юни 1978-а милиони зрители гледат финалния мач на световното първенство Аржентина – Холандия. 70 хиляди дерат гърла на „Естадио Монументал“ в Буенос Айрес. Тече 90 минута на двубоя, резултатът е 1:1, когато Резенбринк шутира и топката се отбива от гредата. Няколко сантиметра не достигат на холандците да станат за първи път световни шампиони. От прединфарктно състояние преди секунда, аржентинските привърженици са в екстаз. Купата е тяхна след нови два гола в продълженията на мача – 3:1. В същото време единственият човек, който би могъл да промени изхода на този мач, се разхожда спокойно в търговската част на Лондон, прегърнал съпругата си. Кройф не се чувства гузен…

Влошеното финансово състояние го връща отново във футбола. Свинефермата му в Барселона, основният му страничен бизнес, е пред фалит. Йохан не чака милостиня от богатия баща на съпругата си. Няма друг избор освен да се завърне на терена, за да прехранва семейството си. Кройф отива при парите в Щатите. Става играч на „ЛА Ацтекс“, по-късно играе във „Вашингтон Дипломатс“. Заради поредните конфликти с треньори и шефове се връща в Испания, за да облече екипа на „Леванте“ от втора дивизия. Холандецът играе само десет мача за отбора заради контузии. Пак се изпокарва с ръководството. В края на сезона „Леванте“ е пред банкрут и не успява да се изкачи в горната дивизия, което води до поредния развод по сметка.

Кройф се завръща в родината си, като първо начално става съветник на треньора на „Аякс“ Лео Беенхакер, докато лекува вече изнемощялото си от травми тяло. При идването на холандеца през ноември 1980-а отборът е много назад в класирането на 11 точки след лидера „АЗ Алкмаар“. В следващия мач в Амстердам „Аякс“ губи 1:3 от „Твенте“ само след половин час игра. В този момент от тунела с ръце в джобовете излиза самият Йохан Кройф. Треньорите на резервната скамейка

правят място на легендата

да седне между тях. Преди да се усети Беенхакер, новият съветник вече е поел мача в свои ръце. С категорични жестове Кройф размества футболистите по терена и им дава други тактически наставления. Крайният  резултат е 5:3 за Аякс.

В края на 1981 г. момчето, което израсна на „Де Меер“, отново излиза с червено-белия екип. В мразовития следобед 24 000 души се натъпкват на стадиона за мача с „Харлем“, за да видят какво е останало от легендарния футболист. Кройф се завръща триумфално. В типичния си стил поема топката в своята половина, с брилянтен дрибъл стига до наказателното поле и прехвърля вратаря за 1:0. След това затвърждава победата 3:1 с втори гол. В „Аякс“ усещат, че са направили правилния избор. Вече на всеки домакински мач стадиона е препълнен, а част от приходите по договорка отиват в джоба на звездата на отбора. Всички искат да видят как Кройф отново извежда „Аякс“ до титлата. Летящия холандец играе както в силните си времена. На следващата година отборът пак е шампион, печели и купата на страната. С тези успехи Кройф заработва много пари, но накрая получава нож в гърба.

Шефовете му казват, че не искат повече да делят приходите с него. Наред със зачестилите му травми това означава сбогом.

Йохан се чувства предаден.

От това се възползва върлия враг на „Аякс“ – ротердамския „Фейенорд“ Дали той ще отвърне на предателството с предателство? Предлагат на Йохан суперизгоден договор, който той с хладния реализъм на делови човек приема. Още през септември идва първият мач за Кройф на „Де Меер“ срещу родния отбор. Самият Кройф признава, че никога няма да забрави този ден. За първи път от трибуните на неговия втори дом в детството го освиркват. „Фейенорд“ е разбит със срамния резултат 8:2. След мача Кройф излиза от терена с наведена глава. В това време един малчуган с червено-бял екип, който през целия мач старателно му е подавал топките, излезли извън игрището, се приближава до него и със сълзи на очите го хваща за ръката. Това момче е неговият син Жорди.

В съблекалнята Кройф вдъхновен събира играчите и им обяснява, че нищо не е загубено. Сред тях е и

 Андрей Желязков – единственият българин,

 играл рамо до рамо с холандската легенда. Самият Жужо признава, че това е сбъдната мечта. До края на първенството има още мачове, а изоставането на отбора от първото място е само две точки. Скоро „Фейенорд“ изпреварва „Аякс“ в класирането и запазва лидерството си до края. Години по-късно Желязков разказва, че това се дължи най-вече на Кройф. По време на празненствата по случай титлата в Ротердам го носят на ръце пред кметството. В Амстердам изпитват едновременно болка и гняв – великият Кройф е завинаги компрометиран. На 37 години той окончателно приключва с футбола.

Кройф не е просто велик играч като Пеле и Марадона. За разлика от тях той е и велик футболен мислител. Това го прави също толкова легендарен и като треньор, макар кариерата му на пейката трае едва девет години. Когато поема „Аякс“ през 1986 г., първата му работа е да наложи стила на „Тоталния футбол“. За много кратко време Кройф успява да реализира треньорското си кредо – може да ти вкарат пет гола, но пак можеш да спечелиш. Просто трябва да вкараш шест.

Новите му идеи нямат край. Веднъж води оперен певец на стадиона, за да се научат играчите на правилно дишане. Методите на треньора винаги дават резултат. През 1987 г. „Аякс“ печели първа европейска купа от 15 години насам. На Олимпийския стадион в Амстердам публиката скандира мощно името на любимия си отбор, играчите тичат, полудели от радост. Единствено Кройф седи на пейката и спокойно допушва цигарата си. Това е неговата вечер, неговият личен триумф.

С опърничавия треньор обаче започва да се работи все по-трудно. Язвителните му забележки и постоянните му наставления към всички отново се обръщат срещу него. През 1987 г. Кройф напуска „Аякс“ за трети път след скандал с председателя Том Хармсен. Скоро след това Хармсен получава удар и се парализира.

„Господ го наказа“, отсича безскрупулно Кройф.

Медийният магнат Робърт Максуел докарва с хеликоптер Кройф в Англия, за да поеме „Дарби Каунти“, но в последния момент холандецът отказва и се връща в Барселона.

Там събаря всичко градено досега и поставя нови основи, подобно на началото си като треньор в „Аякс“. Размества схемата на игра, позиции на футболисти. През същата тази 1988 г. Холандия става европейски шампион под ръководството на Ринус Микелс. „Тоталния футбол” на отбора, наложен от Микелс и Кройф още през 70-те години, отново триумфира. В „Барселона“ пък идват редица класни футболисти, включително и изгряващата звезда на България Христо Стоичков. Скоро този отбор придобива такава мощ, че остава в историята като Дриймтима на Кройф.

Без малко обаче „Барселона“ да изгуби своя нов велик идеолог. През 1991-а, на 43 години,

Йохан се отървава на косъм от смъртта.

Претърпява сърдечна операция, при която му слагат байпас. Заклетият пушач трябва спре с цигарите, ако иска да продължи да живее. За да убие вредния навик, той слага в устата си близалки вместо цигари. Дори си купува цял магазин за бонбоните на клечки. Камерите редовно го хващат в кадър на пейката с близалка в уста. По-късно Йохан става лице на цяла кампания против тютюнопушеното.

Няколко месеца след байпаса „Барселона“ печели първата от общо четири титли в Испания. През последните 17 години отборът е бил на върха само веднъж. Дриймтимът вдига и европейската купа през 1992 г. на митичния стадион на „Уембли”, с Христо Стоичков в състава.

Управлението му в „Барса“ става все по-радикално. Отборът е съзвездие от големи футболисти, но в същото време се превръща в бомба с часовников механизъм. На финала през 1994 за купата на европейските шампион тиктакането спира. Бомбата гръмва. Фаворитът „Барселона“ е сразен от „Милан“ с четири гола. Кройф е съкрушен и излива цялата си негативна емоция върху отбора. Куп скандали с шефове и играчи, включително и Стоичков, раздират доскорошния непобедим тим на „Барса“.

Краят на треньора Кройф

е тъжен. Когато му съобщават, че ще бъде сменен, той потрошава стол в офиса на клуба. На 49 години Йохан повече никога няма да стане треньор. Отново хвърля клетви за Божие наказание. По този повод човекът, който го гони от „Барселона“ – Жоан Гаспар, казва: „Кройф не вярва в Бог, той вярва единствено в себе си“.

Advertisements