Германският финансист иска да запази еврозоната даже и ако това му създава много врагове. Правилата са по-силни от човека, смята Волфганг Шойбле

Schaeuble_01

ЖАНИНА ДРАГОСТИНОВА/ BIOGRAPH #43, АПРИЛ 2015

Седмица преди гласуването в германския Бундестаг за продължаване с 4 месеца на помощния пакт за Гърция, най-масовият немски вестник „Билд“ облъчваше читателите си с материали, в които категорично заявяваше, че това не бива да се прави. Тръгна специална акция „Не на парите за Гърция!“. Доста груби заглавия от рода на: „Докога ще даваме милиарди на алчните гърци?“ или „Наглостта не може да бъде изплатена“ преминаваха по дължината на цели страници. „Билд“ е към издателската група на Шпрингер, която пък е известна със симпатиите си към християндемократите – партията на финансовия министър Волфганг Шойбле. Въпреки борбата на нерви с гръцкия си колега Варуфакис, накрая той склони да подпише удължаването на програмата.

Значи ли това, че Шойбле се изправя срещу избирателите си? Или просто играе с няколко хода напред?

72-годишният финансов министър е потомствен политик. Баща му е бил депутат от християндемократите в парламента на провинция Баден-Вюртенберг. В гимназията смятат Волфганг за гений по математика, на когото му е „много трудно да изслушва другите, ако не са толкова добри колкото е той“ (по думите на брат му). Като повечето деца на политици, и Волфганг завършва правни и икономически науки. Първото му работно място е в данъчния отдел на същата провинция. По-късно става адвокат в съда. Паралелно тече и партийната му кариера: отначало в младежката организация, после в самата партия (1965-а).

(чети нататък)

33 години по-късно превзема централното ръководство – избран е за председател на ХДС на мястото на Хелмут Кол. Но не след дълго избухва скандалът с т.нар. черна каса на партията, в която са постъпвали нерегламентирани дарения от страна на бизнеса, и подава оставка като партиен шеф. На негово място начело на ХДС е избрана Ангела Меркел.

В Бундестага Шойбле отначало твърди, че имал нищо незначеща среща с търговеца на оръжие Карлхайц Шрайбер, по-късно обаче, изправен пред парламентарната комисия, разследващата аферата с даренията, признава, че през 1994-а е получил от въпросния търговец дарение 100 000 марки кеш.

Приел Шрайбер в бюрото си в Бон, плика с парите предал „неотворен и непроменен“ на ковчежничката на партията. Едва след това разбрал, че парите не били заведени „по съответния ред“, т.е. били сложени в графата „други приходи“. Когато узнал за разследването срещу Шрайбер (междувременно осъден за укриване на данъци), поискал квитанция от ковчежничката, да не би в нечии глави да се появи „някоя глупава мисъл“. Пред комисията ковчежничката обаче изложи друга версия: тя взела плик от Шрайбер и го предала на Шойбле. По-късно Шойбле й дал 100 000 марки. Сумата не се появява в нито един отчет на ХДС, а дарителят не получава документ за дарение.

Шойбле обаче настоява, че по времето на Хелмут Кол ръководството на ХДС никога и за нищо не е взимало подкупи. Аферата за черната партийна каса и до днес остава неразплетена, тъй като Хелмут Кол продължава да мълчи с аргумента, че е дал дума на дарителите да не ги споменава. В случая с Шойбле се спекулира, че е възможно пликовете с пари да са били два – веднъж за подпомагане на предизборната кампания и втори път за сключване на оръжейна сделка. Според самата Прокуратура пликът е един, а останалото са недобронамерени слухове. Индустриалецът Шрайбер завежда дело за лъжесвидетелство срещу Шойбле и ковчежничката, но Прокуратурата прекратява разследването поради липса на доказателства.

В началото на септември 2000 г. в Бундестага Шойбле моли немската общественост за извинение, че „заради отговорността си към ХДС е престъпил законите“, а пък Бундестага моли за извинение, че в началото на разследването е премълчал част от истината за контактите си с търговеца на оръжие Шрайбер. Постъпката му е оценена като много достойна, привържениците му се увеличават, но въпреки това в следващите години заплитането му в аферата ще окаже пречка към доста високопоставени длъжности.

Шойбле е депутат от 1972 година. В момента тече 12-ият му мандат. Със своите 42 години стаж днес е не само най-дълго работилият парламентарист в сегашния Бундестаг, но и изобщо в историята на Федералната република. При последните избори през 2013 г. печели 56% от гласовете в района си, което е негов личен рекорд.

1990-а е особено важна в живота на Волфганг Шойбле. В кариерен план: по това време той е министър на вътрешните работи и ръководи преговорната група, работеща по договора за разпускането на държавата ГДР и обединението на Германия. Следователно има късмета да е от тези избраници, които в онзи момент не просто изпълняват служебните си задължения, а пишат с делата си нови страници от историята на Европа. Оттогава го наричат „мениджър на германското обединение“.

В личен план: на 12 октомври става жертва на атентат, от който излиза жив, но завинаги в инвалидна количка. На този ден Шойбле се намира в „Бирария Братята“ в Опенау, където се провежда предизборно партийно събрание. Изведнъж зад гърба му се изправя мъж с револвер „Смит&Уесън“, калибър 38, който стреля три пъти към вътрешния министър. Единият от куршумите минава през лицето му, вторият през гръдния кош, при третия изстрел върху Шойбле се хвърля телохранителят му и може би така спасява началника си. Телохранителят е ранен тежко, но оцелява.

По това време съпругата на министъра Ингеборг Шойбле вече гледа нервно към телефона. След всяко служебно събиране, тръгвайки към дома, мъжът й винаги звънял, за да каже, че се прибира. И тази вечер телефонът звъннал, но не бил Шойбле, а най-голямата им дъщеря, която през сълзи съобщила, че баща й е убит. „Това е най-ужасната нощ в живота ми. Естествено веднага отидох в болница и се молех, молех, молех Волфганг да остане жив“.

Оттогава животът на семейство Шойбле, което отглежда 4 деца, е разделен на две: преди атентата и след атентата. А Волфганг остава неподвижен от третия гръден прешлен надолу.

Нападателят Дитер Кауфман се оказва психически болен човек с мания за преследване. При последвалия процес е обявен за неотговорен за действията си и е изпратен на лечение в психиатрия. На петата годишнина от атентата (1995) Кауфман моли Шойбле с писмо и чрез радиото за извинение. Отговор няма. През 2004-а е пуснат пробно на свобода в наблюдавано общо жилище. Новината се приема от семейство Шойбле с напрегнато мълчание. „Никога не сме казвали, че той е лош човек – обяснява госпожа Шойбле в едно интервю – че го мразим или че искаме да му сторим зло. Той е бил болен. Но не искам да знам нищо за него. Въобще не искам да се занимавам с него, нито в мислите си, нито по какъвто и да е друг начин. Не искам да виждам снимката му. Просто не бива да се явява в живота ми, нито в този на мъжа ми“.

Шойбле преработва травмата, като се ангажира активно във фондация, подпомагаща хора с пълна парализа на долната част на тялото. „Не мога да избегна инвалидната количка“, утешава се той и със спортна страст демонстрира виртуозно владеене на новото си „превозно средство“. Разказва как веднъж изгубил управление и паднал неподвижен пред вратата на кабинета си. „Идеше ми да крещя от яд!“ – споделя той. А съпругата му допълва, че ако нещо се е променило в поведението му след атентата, то е че е станал по-нетърпелив, изгубил е способността си да чака нещата да се случват от само себе си.

Противно на германското политически коректно говорене, Шойбле предпочита да се нарича сакат, а не човек с увреждания – за да е по-близо до народния изказ. Казва още, че вече не понася да ходи по коктейли, където всички стоят прави, защото наблюдавал другите от гледната точка на дете, което не е най-изгодната позиция в света на политическите мъже. Но въпреки болките, необходимостта от постоянно лечение и настъпилото физическо ограничаване, въпреки страха и зависимостта от друг човек, проявява извънредно силна воля и не се отказва от нищо, започнато до момента.

„В сънищата си вървя пеш“ – признава Шойбле, знаейки, че наяве е съвсем различно. Как успява да е навсякъде, където имат нужда от него? „Нали съм лесен за транспортиране – шегува се той. – Още Чърчил е казал, че личният шофьор и служебната кола са най-голямата привилегия за политика“.

И така – просто отново „влиза“ обратно в задълженията си, все едно нищо не се е случило. 7 години след атентата Хелмут Кол го обявява за свой бъдещ заместник на канцлерския пост, но не и преди 2002 г. Уви, до това не се стига, тъй като през 1998 г. ХДС губи изборите след 16 години управление и канцлер става социалдемократът Герхард Шрьодер.

През пролетта на 2005-а Шойбле за първи път се замисля дали да не излезе от политиката. Дори има идея да започне собствено телевизионно предаване като водещ. Но експериментът не се реализира, тъй като след изборите отново е поканен в правителството като вътрешен министър, този път от Ангела Меркел, която става канцлер. А във втория неин кабинет Шойбле вече оглавява финансовото министерство.

За 70-годишнината на министъра журналистът и негов близък приятел Ханс Петер Шюц издава книгата „Волфганг Шойбле – два живота“. Единствената критика за него, която се чете в нея, се отнася до това, че Шойбле не е разбрал, че „безусловната лоялност е сестра на собствената липса на решителност“. Има се предвид лоялността на финансовия министър към канцлерката Меркел, която е взаимна. Все пак тя го кани в екипа си, макар че и врагове, и приятели не забравят да й напомнят за аферата с черната каса. Авторът на книгата смята, че въпреки суровия си и мрачен вид, въпреки понякога грубите публични забележки, дълбоко в душата си Волфганг Шойбле е мек човек и в крайна сметка действа като мек политик. Колкото до разпространеното мнение, че често е безпардонен, това според Шюц се дължи на Интернет – там бе разпространено и много гледано видео от пресконференция, на която Шойбле пред всички наругава говорителя си, че не е дал предварително печатни материали на журналистите. Няколко дни по-късно сътрудникът напуска екипа му. Невъздържаността на Шойбле предизвиква пространни одумки по негов адрес. За Шюц обаче такова поведение е изключение за министъра, случило се е веднъж и то през 2010-а, когато здравословно се е чувствал толкова зле, че сериозно се е бил замислил дали този път действително да не напусне завинаги политиката.

По това време страда от открита рана, която не ще да зарасне. Трябва месеци наред да пази леглото и излиза от болницата само при особено важни събития. Тогава съвсем честно предлага на канцлерката да го освободи от поста и да си вземе друг финансов министър. Меркел не ще и да чуе за смяна. Казва му, че може да разполага с всичкото време, необходимо за стабилизирането му. „Получих онази така нужна сигурност, че Меркел не се преструва, че съм й необходим, а наистина имаше нужда от мен. Това действа много стимулиращо“. В същото време пред вратата бушува финансовата криза, която заплашва да влезе и вътре в къщата.

А къщата, която Шойбле трябва да опази, става все по-голяма. Германия е икономически най-мощната страна в ЕС, следователно и най-богатият донор. Финансовият министър е застъпник на тезата за необходимостта от „здраво национално чувство“, що се отнася до положението на страната си. „Като разположение Германия се намира в средата на континента, а от историята на Свещената римска империя (официалното название на средновековната германската държавност, обединявала много територии в Европа – бел.авт.) знаем, че от това произлиза нейното европейско призвание“. Такава политика, разбира се, трябва да се провежда изключително дипломатично, особено със страните от южния край на Европа.

През 2013-а Шойбле публикува текст, в който казва, че не Германия ще определи изхода от еврокризата, защото историята й не го позволява, и затова всяка страна трябва сама да потърси изход за себе си. В същото време той знае, че не може да се разчита на ничия добра воля – човекът е неразумно същество. Затова е нужна концентрация на разума на мнозина, която да се изрази в съставянето на правила и тяхното безусловно спазване от всички членове на групата. Като германец Шойбле е човек на реда, но световното развитие непрекъснато му се бърка и размества редиците. Нищо не стои на мястото си така, както е било поставено, и той все трябва да полага усилия, за да го върне обратно: мерки за стягане на коланите, спасителни пакети за задлъжнелите страни, за неразумно действали банки… Въпреки това излъчва непоклатимо спокойствие. Откъде иде то в тази така нервна обстановка?

„Най-вероятно спокойствието е въпрос на навик и опит – обяснява той през 2013-а за списание „Цицеро“. – С времето човек започва да развива по-точно чувство за важните и неважните неща – което впрочем е и опасност. Тъй като много от нещата, които сте степенували като неважни, повече не ви интересуват. Вече почти не ходя по приеми, по т.нар. ивенти, където се струпват политици и журналисти. И тъй като те всички са там, аз не отивам. Използвам времето за работа, четене, просто да си полегна или да отида на концерт или театър. Берлинската филхармония е нещо фантастично“.

Но от важните неща не може да си позволи да отсъства. Още повече, че те, важните събития и хора, сами го откриват, където и да се намира в момента. Дългова криза на Гърция се оказа едно от тях, защото, както много често бе подчертавано – в случая става дума не само за една страна, става дума за Европа. А Шойбле е убеден привърженик на целостта на ЕС.

През юли 2012-а на летището на остров Зюлт каца военен самолет, от който слиза тогавашният финансов министър на САЩ Тимъти Гайтнър. Американецът идва при Шойбле, който прекарва отпуската си на най-северната точка на Германия. Поводът съвсем не е забавление сред лукса на смятания за най-скъп немски остров. На финансовите пазари върви слухът за разпад на еврозоната поради евентуалното излизане на Гърция от нея и Гайтнър иска да получи от Шойбле уверение, че това в никакъв случай няма да бъде допуснато. Германецът казва, че доста от страните от еврозоната биха подкрепили излизането на Гърция от нея. Германия би им помогнала да понесат финансовите щети. При което на Гайтнър, описал случката в своя мемоарна книга, му става ясно, че и Шойбле не е далеч от мисълта за изхвърляне на Гърция.

Публично министърът се изразява внимателно и политически коректно: целта му е никой да не излиза от еврозоната, защото той е за сигурност и стабилност. Но как се постъпва, когато една държава не иска да се съобразява с предписанията на Брюксел? А при финансовите дела много често, когато се каже Брюксел, трябва да се разбира Берлин.

Когато е в САЩ, Индия или Китай, Шойбле е посрещан като човека на Европа, а не конкретно на Германия. И в групата на финансовите министри го имат за нещо като суперминистър, който се грижи за общоевропейските пари. Там не се приема нищо, с което той да не е съгласен. Но ето сега Гърция отказва да се подчинява на правилата. Неговите правила! Неподчинението поражда недоверие, а недоверието подрива солидарността. По всичко личи, че все повече не вярва на хората, за които германците се шегуват, че действали на принципа „не стига, че обещахме, ами сега искат и да си изпълняваме обещанието“.

Говори се, че Шойбле е обсъждал възможността Гърция да излезе от еврозоната още с предишния финансов министър Евангелос Венизелос, който е отхвърлил идеята му. Но поне с него е можел да разговаря. Докато с новия, представителя на „Сириза“ Янис Варуфакис, това се оказа невъзможно. От пресконференцията им остана фразата „Разбрахме се, че не можем да се разберем“.

Двамата не само изглеждат различно: Варуфакис – любимец на гръцките жени, висок, строен, с вид на похитител, облечен небрежно и винаги с ръка в джоба, което в Германия се тълкува като неуважение към партньорите и Шойбле – парализиран, винаги в ниското, но винаги високопоставен в света бизнес-мъжете, неизменно с вратовръзка. Разликата е най-вече в поведението. Единият иска да руши правилата, създадени от другия. Което, естествено, изнервя Шойбле.

„На 28.02., 24 часа иш овър“ – отсече той на смесица от английски и баденски диалект. До „овър“ за Гърция не се стигна. Поне до месец юли. Шойбле просто пусна Варуфакис напред и го остави да си прави номерата, да се наиграе.

В Гърция изобразяваха немеца като надзирател от нацистки концлагер, като боец от Ислямска държава… Всичко той подмина с хладнокръвно мълчание. Ядоса го повече това, че Варуфакис подписваше нещо, след което обясняваше, че няма да го изпълни. Но и тук Шойбле се въздържа от квалификации. „Какво говори Варуфакис по медиите, какви интервюта дава, не ме интересува. Важното е какво се случва в Гърция, какви резултати ще покаже тя след 4 месеца“ – обясни той.

Потвърждение за правилността на действията си Шойбле намери във факта, че при конфликта с Гърция останалите му колеги от Португалия до Финландия, от Италия до Ирландия, от Словакия до Естония застанаха на негова страна. Задейства се мускетарското правило „един за всички, всички за един“.

Но без един? Може би причината е в това, че от Мадрид до Дъблин виждат в собствените си страни настъплението на популистки партии, подобни на „Сириза“ и страхът от тях ги подтиква да държат на европейското единство. А може и защото програмата на Шойбле дава икономически резултати – както например твърди премиерът на Португалия, където беше приложено стягането на коланите по германския модел? Ако тя бъде продължена и в Гърция, както я изпълняваше предишното правителство, според германеца след октомври тя би могла да се оправи и сама без европейски помощи.

Но как да се постъпи с този един, който не иска да е за всички? Засега Шойбле успя да постигне две неща: 1. да накара Гърция да се подпише под условията, които той постави и които в момента запазват целостта на еврозоната; 2. да убеди съпартийците си, макар и със „стиснати в джоба юмруци“, да гласуват за удължаване с 4 месеца на спасителната програма за Гърция, макар и тя да отива в ръцете на „хора с вид на търговци на автомобили втора ръка“ , както нарекоха в Бундестага Ципрас и Варуфакис. А по-нататък?

Юристът, който се отнася с презрение към икономистите и в екипа си взе само прависти, знае, че още през април отново ще трябва да се сблъска с професора по теория на игрите Варуфакис и да търси отговор на въпроса остава ли Гърция в еврозоната или не. Запитан днес какви са прогнозите му, той въздиша: „Какво да ви кажа?“. А щом Шойбле не казва: първо, второ, трето… а отправя само въздишки, значи е скептично настроен.

„Политиката е рандеву с реалността“ – поучи той гръцкия си колега, но срещна само ехидна усмивка. „Поведението му не води точно към изграждане на доверие“ – каза той в друго интервю относно Варуфакис. Дали гърците ще се научат да спестяват – това в крайна сметка е техен проблем. Но Европа трябва да опази целостта си, със или без Гърция, сигурен е той. И въпреки умората, раздразнението и дори отчаянието, ще продължи да убеждава другите в своята истина с упоритостта на протестантски работохолик.

В живота му досега на два пъти му се случва да бъде на милиметри от най-важните постове – на канцлер и президент, но и двата пъти не успява да ги заеме. Може би сега е ударил часът на Волфганг Шойбле? Или не? Развръзката е само след 4 месеца.

Advertisements