Редакционният увод в майския брой на „Биограф“

Intro

Пеенето е един вид бягство. Това е един друг свят. Когато пея, вече не съм тук, на Земята.

Едит Пиаф (1915-1963)

Десет години без Емил. Ако беше жив, през декември щеше да навърши 75. Щеше да получава поздравителни писма и подаръци от политици, може би щеше да напълни “Арена Армеец” или Зала 1 на НДК със свои почитатели и със сигурност да се просълзява от умиление. Но не е на този свят, а ни гледа някъде от небето.

Емил Димитров е една от най-големите легенди на българската култура. Очерк за него присъстваше още в първия брой на Biograph през септември 2011-а. Този месец, десетилетие след смъртта му, връщаме отново спомена за него и му посвещаваме корицата си. Правим го с ясното съзнание, че това е незначителен жест към Емил. Но ние не можем да му дадем нищо повече. Той на нас – много. Така впрочем премина и целият му живот – в раздаване.

Българската царица Йоанна, актрисата Доротея Тончева, спортната легенда Стефка Костадинова – ето още три имена, които с не по-малка гордост бихме поставили върху всяка своя корица, и които са част от съдържанието на новия Biograph.

Този месец си спомняме и за Иван Славков-Батето, вечно усмихнатият бонвиван на социализма, чийто магнетичен и заразен позитивизъм е все по-голям дефицит днес. И той като Емил Димитров тази година щеше да е на 75, ако беше сред нас…

Не пропускайте и очерка за най-обсъждания и най-добре печелещ спортист в света напоследък – боксьора Флойд Мейуедър, както и пътеписа от резервата Масай Мара в Кения, илюстриран с изключителни снимки. Но към който и от останалите материали в броя да посегнете преди това, със сигурност ще има какво да прочетете, видите и запомните.

Приятно четене.

БИОГРАФ

Advertisements