Редакционният увод в априлския „Биограф“

Intro

Щом вляза в театъра, веднага ме обзема едно чувство на сигурност. Обичам публиката. Обичам тези хора и играя, защото ми харесва усещането да се опитвам да им доставя удоволствие.

Вивиан Лий (1913-1967)

Тези дни (27 март) отпразнувахме Деня на театъра. Вижте в рубриката CHRONICLES как актьорите и режисьорите ни са го отбелязали преди 32 години в парка „Заимов“.

Но не в празника е въпросът. С Юлиан Вергов искахме да направим интервю отдавна. И не просто интервю, а портрет на цялото негово поколение талантливи актьори, които продължават да пълнят театралните зали. Затова изпратихме по следите му най-добрия си „профайлър“ – Надя Чолакова, и най-опитния си фотограф – Зафер Галибов. Получи се не просто интервю-очерк за един от най-харесваните мъже от сцената и екрана, а обобщение – за една цяла генерация, дори за една епоха.

Погледнете снимката на редник Вергов от корицата. Виждате ли в нея бъдещ секссимвол от тв сериалите и спектаклите? И ние не. Но ето какво правеха социализмът и казармата с нас. „Давахме си сметка в какви добитъци са ни превърнали“, спомня си Юлиан за годините като наборник. В 18-те страници от априлската Cover story ще намерите и други интересни спомени за онези времена, както и опит за равносметка. „Добре, купих си голямата кола. Какво толкова? И какво като имам къща в Бояна?“ Погледът на актьора към кариерата, представата за благополучие и като цяло към живота наоколо е пълен с ирония и самоирония. Но, да, стига толкова спойлери, просто отворете на страница 116 и четете.

Пътьом не пропускайте очерците за Алберто Томба, Георги Младенов и Гуинет Полтроу, интервютата с Росица Кирилова, Николай Гигов и големия художник и илюстратор Любен Зидаров. Не по-малко интересни ще ви бъдат историята на германския суперминистър Волфганг Шойбле или пък на доскорошния уругвайски президент Хосе Мухика. Или пък на двама от последните останали живи оцелели от нацистките концлагери, които върнаха лентата на спомените си специално за BIOGRAPH. Минете и през Калиманица – погубеното село на Йордан Радичков, в което е останала да стърчи само черквата…

Желаем ви един вълшебен април. И приятно четене.

БИОГРАФ

Advertisements