От национален герой на ЮАР атлетът без крайници Оскар Писториус се превърна в обикновен убиец. Качен на карбоновите си протези, се затича към дъното, стиснал 9-милиметров пищов. Преди да убие приятелката си, бегачът се появи в реклама на Nike. Под приведеното му за старт тяло пишеше: „Аз съм куршум в цевта. Just do it” 

ТЕКСТ: ЦВЕТАНА ЦАРЕВА/ BIOGRAPH #20, АПРИЛ 2013

Oscar Pistorius_01

„Не знаете ли, че които се надтичват на игрище, всички тичат, ала само един получава наградата? Така тичайте, за да постигнете целта. Прочее, аз тичам не като след нещо неизвестно, удрям не като да бия въздух; но изнурявам и поробвам тялото си.”
Из Първо послание на Свети Апостол Павел до Коринтяни, татуирано върху лявата плешка на Оскар Писториус

На 11 месеца преживява ампутация на краката. На 1 година се научава да ходи с протези. На 2 тича като всяко момче. На 7 се стрелка по-бързо от съучениците си. На 17 печели златен медал като състезател с увреждания на 200 метра. На 25 се изправя на Олимпиадата в Лондон до здравите бегачи, за да покаже, че е по-силен от съдбата и по-голям от всеки предразсъдък. Стъпил върху карбоновите си крайници и подпрял ръце върху пистата, той прилича на Терминатор, клониран с леопард. В този миг светът е в изкуствените му крака. Но в нощта на 14 февруари 2013 г. същият този мъж, пред когото милиони благоговеят, се превъща в обикновен човек. И още по-страшното – в убиец. Взима личния си пистолет. И го изпразва в тялото на приятелката си, манекенката Реева Стеенкамп.
Това, накратко, е историята на Оскар Писториус. На атлета, превърнал се в престъпник. Трагедия с олимпийски мащаб, в която се оглежда не само тъмното лице на един забележителен спортист, но и чудовищното насилие в родната му Южна Африка, където всеки спи с ръка върху зареден пистолет.

Куршуми над “Силвър уудс”

3.19 ч. сутринта, 14 февруари, столицата Претория. Мениджърът на луксозния жилищен комплекс “Силвър уудс” се стряска от телефонен звън. От другата страна на слушалката е Оскар Писториус, собственик на един от имотите. Гласът му трепери. Твърди, че е прострелял приятелката си Реева Стеенкамп в дома си. Моли за помощ. Минута по-късно в болницата “Неткеър” получават оподобно баждане от атлета и пращат линейка към мястото на инцидента. В 3.55 ч. Писториус отново набира номер, този път на най-добрият си приятел Джъстин Диварис: „Случи се нещо ужасно. Убих моето бебче. Господи, прибери ме!”. Вместо Бог пристига полицията. Само за да установи, че ранената вече е мъртва.


Властите извеждат Оскар от дома му. Карат го в близкия участък. Правят му кръвна проба за алкохол и дрога. Проверяват за наранявания, взимат материал под ноктите му. Междувременно ченгетата оглеждат окървавения дом.
29-годишната манекенка лежи бездиханна на първия етаж, облечена с бели шорти и черен потник. Полицията открива наблизо 9-милиметровия Taurus, с който Писториус е сложил край на живота й. Стелял е четири пъти. Три от куршумите пронизали тялото на Реева. Два попаднали в дясната част на главата, един – в бедрото. Вероятно първо е била ранена в крака и е седнала на тоалетната, превита от болка. В този момент останалите куршуми са разбили черепа й. Всички са преминали през врата на банята, където младата жена се е заключила около 3.00 ч. сутринта на Свети Валентин.
Освен пищова на Писториус, в дома му е открита окървавена бухалка за крикет. Тепърва ще стане ясно каква е била ролята й – дали Реева я е размахвала, за да се защити, дали е била ударена с нея, преди да бъде застреляна или Оскар я е използвал, за да разбие заключената врата на банята.

Версията на Писториус

Новината за убийството обикаля светкавично света. Никой не може да повярва, че Писториус е отнел живот. Но фактите лежат там – в гробището на Порт Елизабет, където дни след трагедията е положена Реева Стеенкамп.
Докато тялото й се спуска към земята, Оскар се изправя пред съда. Показанията му отекват в натежалата от мъка и напрежение зала. И се забиват в сърцата на роднините на убитото момиче.
Писториус ракзазва, че с Реева прекарали вечерта преди Свети Валентин на втория етаж в дома си. “Тя правеше йога упражнения, аз гледах телевизия от кревата. Бях свалил протезите си”. По-късно, преди лягане, блондинката дава на любимия си подарък за Деня на влюбените, а той обещава да отвори на следващия ден. След това заспиват. Според атлета – спокойни и щастливи. Въпреки че са заедно само от три месеца, двамата са влюбени и отдадени един на друг, твърди Оскар.
“Пробудих се в ранните часове на 14 февруари – продължава с показанията той – В просъница се сетих, че съм оставил вентилатора на балкона. Реших да го прибера. Станах и без да слагам протезите си, накуцвайки, излязох. На връщане, докато затварях плъзгащите се врати зад гърба си, чух шум в банята. Обхвана му ужас. Сетих се, че на прозореца няма решетки. И че работниците, които ремонтират къщата ми отвън, са забравили подвижната стълба. Изплаших се, че някой се е промъкнал вкъщи. Почувствах се в капан. Грабнах моя 9-милиметров пистолет и се отправих към банята. Разкрещях се на крадеца да се маха. После стрелях срещу вратата на тоалетната. Знаех, че трябва да защитя Реева и себе си.
Докато натисках спусъка, извиках на приятелката си да се обади в полицията. Но тя не отговори. Придвижих обратно към спалнята, без да свалям очи от вратата на банята. В стаята цареше мрак. Когато стигнах до леглото си дадох сметка, че Реева не е в него. Осъзнах, че е възможно да е била в тоалетната. Върнах се обратно, повиках я по име. Опитах се да отворя вратата на банята, но беше заключена. Отидох обратно в спалнята, бутнах плъзгащата се врата, излязох на балкона и завиках за помощ.”
Писториус твърди, че след това сложил протезите си, разбил заключената врата с бухалката за крикет, обадил се на линейка и свалил все още живата Реева до входната врата, където я е сложил на пода. „Тя издъхна в ръцете ми”.
Докато четат показанията му в съда, Оскар няколко пъти избухва в сълзи. И отрича предумишлено убийство.
Кръгова отбрана

Версията му звучи убедително на неговите родители, приятели, колеги. “Не знам фактите, затова ще бъде грубо да спекулирам какво точно е станало. Ако някой трябва да направи изявление, това е само Оскар. Но в момента той е много тъжен. Молим се за него и за родителите на момичето”, казва баща му Хенке. Агентът на Писториус – Пийт ван Зил, на свой ред го описва като кротко, прекрасно момче. Бившият му треньор също е убеден, че не е способен на насилие. По думите му спортистът оставал спокоен и позитивен, независимо от ситуацията: “Дори когато беше уморен или изнервен, продължаваше да е внимателен с хората. Никога не съм го виждал агресивен”. На страната на бегача е и Арну Фоурие – състезател с един ампутиран крак, с когото Писториус дели стая на лондонската Олимпиада. “Сърцето ме боли за Оскар – казва неговият брат по съдба. – Горкият. Животът му е низ от нещастия”.
Естетвено, атлетът, убил любимата си, не разчита на съчувствие, а на защита. При това не от кого да е, а от Бари Рукс – един от най-добрите адвокати в Южна Африка.

Невинен до доказване на противното
Срещу всяко доказателство за вината на Писториус Руркс оголва зъби. Обвинението цитира свидетели, според които в нощта на убийството, между 2 и 3 часа през нощта, в дома на спортиста се е разразил скандал, прехождащ изстрелите. Защитата контрира, че съседите са на повече от 600 метра и няма как да чуят каквото и да е. Обвинението показва открити в къщата на Оскар стероиди, които могат да предизвикат неконтролиуем гняв. Защитата отново е на щрек – намерените субстанции не са стероиди, а билков препарат, май полицията пак не е доразбрала…
Адвокатът на Писториус е отлично подготвен. Обвинява разследващите в немарливост и вади от ръкава доказателства в полза на клиента си, включително от аутопсията на Рива. Според съдебните медици пикочният й мехур е бил празен – тоест, възможно е наистина да е отишла до тоалетната през нощта.
Въпреки това остават куп въпроси. Как така куршумите са пронизали вратата на банята високо, ако Оскар е стигнал отпред без протезите си и е стрелял от по-малка височина? Защо Реева се е заключила вътре? И как е подействал на атлета есемеса, който приятелката му получила от бивше гадже във вечерта на убийството?
Прокуротът Гери Нел е категоричен – Писториус е действал предумишлено. „Сложил е протезите си, изминал е 7 метра до банята и е изпразнил пълнителя. Казва, че искал да защити приятелката си, но дори не е погледнал към нея, не я е попитал: „Реева, добре ли си?”. Версията му е неправдоподобна!”.
Очаква се властите да гонят до дупка Оскар, защото подозират, че има офшорни сметки и може да се укрие в чужбина. Следващата му поява през съда ще е през юни. До произнасянето на присъдата обаче ще минат месеци. А дотогава времето ще тече назад към онзи момент, в който едно бебе без крака проплаква в Претория.

Оскар, къде са ти краката?!

Оскар се ражда преди 26 години в богато южноафриканско семейство. Радостта от появата на бебето бързо се изпарява, кондензира се и потича като сълзи. Оказва се, че двата крака на детето нямат малък пищял – основна кост между коляното и глезена, без която не може да проходи. Лекарите препоръчват ампутация на долната част на крайниците и поставяне на протези. Родителите са в шок. Когато Оскар е на 11 месеца, двамата все пак взимат решението. „Беше труден, емоционален момент”, казва д-р Гери Версфелд, хирургът-ортопед, който извършва операцията.
Само на 1 година Оскар вече ходи с протези, подкрепян от по-големия си брат. Отношенията в семейството обаче се клатят. Бащата е сприхав, агресивен. Крещи на децата: „Момчета, обувайте си обувките! А ти, Оскар, си слагай краката!”. Майката Шийла избира развода пред ежедневния тормоз. Отглежда сама момчета. Не се отнася по-специално към по-малкото. Не го а съжалява, нито го подценява. Създава му самочувствие, че е като всяко друго дете. Дори нещо повече – че е специално, целунато от Бога момче. И то върви уверено с изкуствените си крака.
Един от първите споменина малкия Писториус: спуска се с картинг по нанадолнище с брат си Карл. Скоростта расте, двамата са на косъм от преобъръщане. В последния момент баткото сваля протезата от крака на Оскар и я забива в земята, за да спрат. „Брат ми, около година по-голям, беше моят герой, докато растях – разказва Писториус. – Строяхме къщи по дърветата, бръмчахме с мотори, играехме футбол. Хубаво е някой да те дърпа напред. Винаги съм се състезавал с Карл. И до днес сме много близки.”
Оскар нахува в началното училище с твърди протези от фибростъкло. По коридорите не ходи, а тича. В междучасията учителите изтръпват, докато бясно се спуска по стълбите. Очакват да падне. Но той дори не се подхлъзва. На 13 е приет в престижна частна гимназия в Претория. Един от преподавателите се притеснява – как момче без крака ще оцелее сред 1500 груби, диви тийнейджъри? „Разбира се, че ще се справи”, отсича майка му. Въпросът е приключен.
Оскар е на 15, когато Шйила умира. По онова време вече играе ръбги, крикет, футбол, въпреки че протезите претриват кожата му и оставят мехури. Болката и неудобството не могат да го спрат. На един от мачовете състезател от противниковия отбор го събаря, опивайки се да му отнеме топката. Вместо нея изстръгва изкуствения крак. А Писториус, подскачайки върху другата си протеза, продължава напред…
През 2003 г. получава травма на коляното. Съветват го да тича, за да се възстанови. Изненадващо, дава забележително време, качен на карбонови протези, които копират движенията на леопард.

Полет с карбонови крила

Само година по-късно, на 17, Оскар печели злато на 200 метра на Параолимпиадата в Атина. Състезава се в клас T44, в който тичат атлети с един или два ампутирани крака. Оскар обаче не иска да бъде третиран като разновидност на Т1000, робота от „Терминатор”. Започва епична битка със Световната лекоатлетическа асоциация, за да го допуснат да се състезава с бегачите без увреждания. Не чува аргументите, че протезите му дават предимство на пистата. Върви с главата напред. И постига своето.
В Лондон през 2012 се изправя на старта върху карбоновите си крака, гордо вдигнал глава. Писториус е първият бегач с два ампутирани крака, който тича на Олимпиада за здрави спортисти. Не успява да се класира за финала на 400 метра. Но прави нещо повече. Вдъхновява милиони и ги кара да повтарят след него: „Аз имам две неспособности и милион способности”.
Ако сте го гледали в Лондон, а и преди това, сигурно сте забелязали татуировката от вътрешната страна на десния му бицепс. Датите на раждането и на смъртта на майка му, изписани с римски цифри. Всеки път, когато остане сам със себе си, той си спомня думите на жената, заради която е стинал толкова далеч. Препрочита писмото, което тя му пише в дните преди ампутацията: „Истинският губещ не е човекът, който преминава финалната линия последен. Истинският губещ е онзи, който седи отстрани. Който дори не се опитва да се състезава.”
Оскар не знае какво е да седиш отстрани. Влиза със спринт в живота. Променя съвременния спорт. Трие предразсъдъците към хората с увреждания. Превръща се в икона. Обявен е за най-сексапилната южноафриканска знаменитост. Рекламира от парфюми до телекомуникации, печелейки над 1,5 милиона долара годишно. Но най-важното – кара циничния свят да повярва в силата на духа.
В ЮАР успехите му резонират най-силно. В страната, където всеки втори е поставен на колене, Писториус символизира бунта срещу съдбата и несправедливостта. Мнозина чернокожи африканци вероятно виждат в него само белия господар. Но за милиони други той е мъжът, игнорирал нещастието, наскочил миналото, носещ надежда за бъдещето. Нещо като Нелсън Мандела върху карбонови крила.
С убийството на Реева Стеенкамп обаче Писториус се приземява в калта. Националният герой пада при параноичната, озверяла, въоръжена до зъби тълпа. В ноща на 14 февруари се връща назад, към първичното, към леопарда, задвижван от агресия и инстинкти.

Тъмната половина

Писториус, оказва се, не е съвършен. Спокойствието не е най-силната страна атлета, въпреки уверенията на съотборниците и треньорите му в обратното.
Истината е, че се пали лесно и действа естремно. Преди 7 години катастрофира, докато кара като луд към тогавашното си гадже Вики Майлс. През 2009-а прекарва нощ в ареста, след оплакване на жена, че я е тормозил на парти в дома му. В края на миналата година напада вербално футболиста Марк Бачелор – приятел на мъж, който закачал тогавашното му гадже. А веднъж стреля с пистолета на свой авер в ресторант и принуждава момчето да поеме вината за инцидента.
Оскар е перфектен стрелец и роб на оръжието, точно като повечето южноафриканци. Защото при 50 ежедневни убийства в страната да имаш пистолет е просто задължително.
През ноември 2011 г. спортистът публикува своя снимка от стрелбище в социалната мрежа Twitter. Гордо описва резултата: “Разстояние – 300 метра. Изстрели – 50. В главата – 96%! Бам!”. Година по-късно, преди да застреля Реева, споделя онлайн: “Прибрах се в къщи. Чух шум. Помислих, че е крадец. Влязох в пълна бойна готовност. Оказа се пералнята.”
Писториус е кълбо от нерви. Спи леко, винаги нащрек. “Получавал съм смъртни заплахи, обирали са ме. Затова държа един 9-милиметров Taurus до леглото”, разказва малко преди трагедията. Освен на пистолета разчита на автомат, подпрян до прозореца. Допълнителна сигурност му дават бухалките за крикет и бейзбол, строени зад вратата.
Когато журналист от „Ню Йорк Таймс” пристига в ЮАР, за да пише за феномена без крака, спортистът го води до местно стрелбище. Пред очите му изпразва пищова си и две кутии с амуниции. Обяснява, че стреля, когато не може да заспи. Докато куршумите летят към мишената, напрежението го напуска.
Писториус има разрешително за един пистолет. Но подава заявка за още шест, включително за Smith & Wesson 500 Magnum, един от най-страховитите револвери в света. Баща му Хенке притежава 4 оръжия. Чичовците му Арнолд, Лео и Тео – общо 41. Дори 95-годишният дядо на Оскар – Хенри, държи 10 машини за убиване. Простата сметка: шест души от семейството се разпореждат с 56 оръжия. Логично, едно от тях гръмва, отнасяйки бъдещето на едно невинно момиче и миналото на една легенда.
“Случаят Писториус” преминава пред очите на света като дебалансиран куршум. Пронизва едно трудно детство, пресича лекоатлетическата писта, рикошира в златен медал, продължава, криволичейки, през тъмната тъкан на мъжката психика и спира в сърцето на разделеното, ненормално южноафриканско общество. По пътя си оставя само огромна мъка и въпроси без отговор.

ОТКРАДНАТА КРАСОТА

Реева Стеенкамп, повече от супермодел

Една от най-красивите южноафриканки, модел с огромен потенциал и звезда в риалити шоуто “Островът на съкровищата”, Реева Стеенкамп е момиче за милиони и част от белия южноафрикански елит. Писториус се запознава с нея на светска церемония миналия ноември. Двамата се превръщат в златната двойка на Южна Африка. “Прекрасно е да срещнеш някой, който да се влюби в ума ти. Някой, който иска да съблече съзнанието ти и да прави любов с мислите ти. Някой, който да гледа как бавно сваляш стените, които си изградил около себе си”, пише Реева от интернет профила си. И не обръща внимание на клюките, че Оскар е свалил не една и две стени. Преди Стеенкамп година и половина атлетът имал връзка със студентката по маркетинг Саманта Тейлър. Говори се, че успоредно флиртувал с други жени, включително руския модел Анастасия Козисова.

Реева обаче е повече от обикновена красавица. Освен сексаплна, е умна. Учи право. И активно протестира срещу насилието в ЮАР. По ирония, само четири дни преди да издъхне, пуска в мрежата снимка на женско лице, разбито от юмрук: “Тази сутрин се събудих в щастлив, сигурен дом. Но не всеки има този шанс. Говорете срещу насилието в Южна Африка. Почивай в мир Анен Бойсен.” Думите й са реакция срещу смъртта на 17-годишно момиче, изнасилено и убито край Кейптаун. Реева не подозира, че мъжът, в когото е влюбена, й е подготвил не по-малко жесток край.

“Тя обичаше хората. А си отиде просто така…Единственото, което ни остана, е ужасната й смърт. Всичко, което искаме, е отговор. Отговор защо това трябва да се случи? Защо красивата ни дъщеря трябяваше да умре по този начин?”, пита майка й. Може би защото е станала жертва на расово разделеното общество, в което, полудели от страх, хората първо стрелят, а после питат? Или защото е имала нещастието да се събере с един талантлив психопат?

 

БЯЛА, СПРЕТНАТА КЪЩУРКА

Домът на Оскар Писториус се намира в един от най-сигурните жилищни комплекси на Претория. „Силвър уудс” е разположен върху 3000 кв.м. По оградата му тече ток, а въоръжената охрана бди над обитателите денонощно. Зад стените има кокетни къщички, голф, тенискорт, ресторант, скоуш клуб. Из близките езера гнездят редки птици. Цената на най-скъпите имоти е около £650 000.

ВТОРИ ДОМ

Ако бъде осъден за убийство, Оскар Писториус ще облече оранжева униформа и вероятно ще прекара следващите години в Централния затвор на Претория. Мястото за лишаване от свобода е смятано за едно от най-зловещите в страната. Осъдените обитават общи спални, в която има по 17 легла на два етажа. Мръсотията е неописуема, насилието – ежедневно. В случай, че Оскар попадне зад решетките, не е ясно дали ще може да използва протезите си или ще бъде принуден да се придвижва с инвалидна количка.

ТЯХНАТА МИЛА, РОДНА СТРАНА

ЮАР – раят на убийствата

Кейптаун е божествено красив. Разположен е в подножието на Плоската планина – скала на 300 милиона години, висока един километър, около която се простира Атлантическият океан. Центърът на града е място на разточителството и лукс. Кафенета на открито, изтънчени ресторанти, бутици, паркове. Върху преминаващите коли проблясват сърфове – след работа всички бързат да хванат вълната. Медийният, телевизионният и кинобизнесът цъфтят. По улиците снимат актриси от ранга на Чарлийз Терон и на режисьора Майкъл Бей.

Но въпреки че центърът заема почти половината от Кейптаун, в него живее по-малката част от 3,5-милионното население. Останалите 2 млн. се тъпчат в бараки от ламарина и дърво в източната част на града. Повечето обитатели са чернокожи. Колкото по-далече си от планината, толкова по низш, беден и черен си.

В ЮАР социална несправедливост е непоносима. А криминалният контингент – огромен. Страната е в Топ 10 по престъпност. Останалите „отличници” в класацията (ако не броим Венецуела) са малки африкански, централно-американски или карибски държави. В ЮАР обаче се безчинства върху територия, два пъти по-голяма от тази на Франция. Убийствата и сексуалният тормоз са ежедневие. Близо 28% от мъжете признават за извършено изнасилване. 46.3% от жертвите са под 16-годишни, 22.9% – под 11 г. и 9.4% – под 6 г.

Огромни области са извън контрола на полицията. През 2008 г. в книгата си Thin Blue Джони Стийнбърг нарича отношенията между власта и подземния свят „договорена сделка“ с картографирана улична хореография. Ченгетата  преследват престъпниците без ентусиазъм. А крадците, килърите и изнасилвачите се преструват, че бягат.

Гражданите са принудени сами да се справят с ужаса. Прилагането на закона е лично задължение. Затова частна охранителна дейност е в подем. През 2011 г. в нея са заети около 411 000 души, т.е. два пъти повече от ченгетата в страната. Става дума за бизнес за 1, 5 милиарда долара. Дори южноафриканската полиция се възползва от него, за да опази собствените си участъци.

За да оцелеят, хиляди семейства се изолират в охранявани комплекси, запасват пистолети и наемат бодигардове. Кварталите са оградени с бодлива тел, по оградите тече ток. Белите южноафриканци се опитват да се опазят от  т.нар. swart gevaar (т.е. черна заплаха) точно както предществениците им, холандските заселници от XIX век. Някога те правели „мобилна отбрана“ – каруци с въоръжени мъже се движели нонстоп в кръг около лагера им, създавайки непробиваема защита. В битката при Кървавата река през 1838 г., използвайки тази система, 470 холандци убили над 3000 зулуски бойци. При сблъсъка били ранени само трима бели.

Днес в ЮАР и белите, и черните не се доверяват на държавата. Защото управляващият Африкански национален Конгрес е разкъсван от корупция и пресъпност. Около една десета от местния брутен вътрешен продукт (около 50 млн. долара) се губи в разхищения. Последните двама генерални директори на националната полиция са уволнени заради корупция. Миналата година в югоизточния град Дурбан са задържани около 30 елитни полицейски служители, част от организирана престъпна група. А в последните 24 месеца само в щата КваЗулу-Натал, където живее президентът Джейкъб Зума, са извършени 40 политически убийства.

Разделението е по всички фронтове, не само по линията тъмнокожи от паянтовите бараки срещу бели от богатите квартали. Черните южноафриканци пребиват преселници от Зимбабве, Сомалия и Конго. А бялите жители с холандси корени се разграничава от светлокожите от английски произход. Деветнадесет години след като Нелсън Мандела официално премахнаха апартейда, ЮАР продължава да страда.

Страната разкрива своята същност чрез насилието, а мечтите си – чрез спорта. През 1995-а, след края на апартейда, Нелсън Мандела поздравява белокожите южноафриканци от националния тийм по ръгби за спечелването на Световната купа и така прави опит да обедини нацията. През 2010-а политическите му наследници също предават на света важно послание чрез безупречното провеждане на световното  по футбол. А именно – че Южна Африка може да бъде и цивилизована страна. Последният носител на тази идея трябваше да е Оскар Писториус. Но той се провали.

ДВЕ ДИМЯЩИ ДУЛА

6 000 000 оръжия в Южна Африка

Южна Африка е втора в света по убийства, извършени с огнестрелно оръжие. Преди нея в класацията е единствено Колумбия. Според статистиката 12,7 на сто от населението на ЮАР е въоръжено. Цивилните държат около 6 000 000 оръжия. Годишно стават близо 18  000 убийства и още толкова опита за убийства. За сравнение, във Великобритания цифрата по този показател е 600. Един случай от миналата година втрещява дори притръпналите към ужаса южноафриканци. Миналото лято обирджии влизат с взлом в дом в предградие на Йоханесбург. Застрелват мъжа. Изнасилват и убиват жена му. И в пристъп на крайна жестокост удавят 12-годишният им син във ваната с гореща вода.

Advertisements