Редакционният увод в майския „Биограф“

Content_01

Може и да съм жива легенда, но това със сигурност не ми помага, когато трябва да сменям спукана гума на колата.

Рой Орбисън (1936-1988)

 

Чаплин е един от най-големите гении в историята на човечеството. Нарежда се там, където са Аристотел, Леонардо, Моцарт и Пикасо. Но не само геният му е причината да го обичаме толкова много. Не ви ли трепва сърцето всеки път, когато зърнете снимка на скитника с мустачките, бомбето и бастунчето? На какво се дължи този особен сантимент?

Една от причините е носталгията по младостта. Соцвремената бяха тягостни и мрачни, но до голяма степен тогава не сме осъзнавали това. Или поне не в пълната им мрачност. А Чарли Чаплин беше една от малкото легенди от Запада, които имаха необезпокояван достъп до нас, до домовете и сърцата ни. Филмите със Скитника бяха емоционалната, затрогваща и никога не изневеряваща алтернатива на съветските филми и “Робинята Изаура”. Чаплин беше почти тъждествен на Холивуд. Макар и със стари черно-бели филми, той олицетворяваше целия онзи шарен свят, който отсъстваше от сивото ни ежедневие.

Затова ще го обичаме завинаги, и повече от всеки друг. По този начин обичаме и себе си самите – такива, каквито сме били преди 30-ина години.

Но не само с емоциите покрай Чарли този месец се връщаме десетилетия назад. 30 години от експедицията на българските алпинисти на Еверест през 1984-а. 28 години от Чернобилската авария, за чиито мащаби и опасности никой от първомайската манифестация не подозираше. 23 години от смъртта на вечната Елисавета Багряна, която остана аристократка и дама до последния си ден. 31 години от онази септемврийска нощ, когато съветският ядрен инженер Станислав Петров предотврати Трета световна война, дежурейки на командния пулт край Москва…

Това не е просто майски брой, 32-и пореден том от библиотека “Биограф” – това си е цяла машина на времето.

Приятно четене.

БИОГРАФ

 

 

 

Advertisements