Mandela_01 Mandela_02 Mandela_03 Mandela_04

 

Феномен, издигнал се от нищото. Светец или грешник, който винаги се е борил. Човекът, който победи Апартейда, оставя след себе си голямо семейство, воюващо кой да наследи правото да продава сувенири с името му

ЦВЕТА ВРАНГОВА-МИТОВА, BIOGRAPH #24, АВГУСТ 2013

 

Той е навсякъде. Името му стана бранд, по-разпознаваем от този на “Кока-Кола”. Мандела, бащата на южноафриканската нация, героят, разбил расовите ограничения, е повече от свръхчовешко същество. За африканците Бог, за западния свят абсолютен пример за подражание. Политик, боец за свобода, терорист, последовател на Ганди, затворник, носител на Нобелова награда. За Нелсън Мандела в края на земният му път това вече е без значение. Но за милиони, дори милиарди хора на планетата, едва ли има друг човек, чиято съдба и житейски път да са били и да са по-важни на този свят.

От племето в най-затънтените африкански селца до Белия дом и Кремъл, първият свободно избран президент на Южна Африка ще остане последният пословичен пример, че гласът на народа не може да бъде заглушен. Мандинга, по името на племенната си титла, е космополит, израснал в джунглата. Културен феномен, който се издигна от нищото и стана най-разпознаваемото име на планетата. „Правих каквото трябва да направя. Не съм никакъв светец. Аз съм грешник, който продължава да опитва“, казва Мандела, чиито лик днес гледа от южноамериканските банкноти.

Тата Мандела успя да пребори апартейда, да се помири с враговете си, да изведе страната от криза на прага на гражданска война, но преди това – да оцелее 27 години в затвора. „Когато този човек влезе в Овалния кабинет всички му станахме на крака. Чувствахме се някак по-живи и по-силни. Магнетизмът му е неверятен“, спомня си президентът Бил Клинтън. През годините най-успелият африкански политик имаше ексцентрични приятелства – от тези с Наоми Кембъл до Муамар Кадафи и Ясер Арафат. Не се страхуваше да критикува Буш и Путин, но сочеше Щатите като най-добрата демокрация в света.

Правеше и грешки, разбира се. Не успя да се пребори със СПИН епидемията в страната, а тежката икономическа рецесия нагнетяваше още повече времето му във властта. Подражаваше на Ганди, но не се поколеба да използва оръжие когато това е нужно. „Ние правим каквото трябва, въпреки личните последствия, обстоятелствата, опасността и натискът. Това е основата на човешкия морал“, обясняваше действията си Мандела.

Но не оръжията и превратът му помогнаха да обезглави апартейда веднъж завинаги. Пребори се за каузата си с гъвкавост и обърна другата страна. Съвсем по християнски прости на враговете си и излезе победител.  На 72 стана най-възрастният президент в света. Но си остана човекът от племето. Обикновен, достъпен. Живата надежда на онеправданите и бедните. Гаранцията, че гласът на всеки може да бъде чут. Африканският Уилям Уолъс, след когото светът няма как да бъде същият.

Два свята, единият – излишен

Холилала Мандела, чието първо име означава “пакостник”, се ражда през 1918 в затънтено африканско селце. Принадлежи към африканската народност кхоса, чийто местен водач е баща му. Дядо му е велик племенен вожд, почитан в цялата страна. Благородната семейна история на Мандела обаче не стига. Семейството изнемогва от бедност.

Нелсън има 13 братя и сестри. Най-близкия град Умтата е на 200 км. Течаща вода и електричество няма. Училища не съществуват. Белите са господстваща раса, черните нямат право на глас. Мисионерските училища са единственият шанс на дузината цветнокожи, които се осмеляват да имат мнение по някакви въпроси. Светът буквално е разделен на две.

Мандела попада сред най-бедната прослойка на Южна Африка. Баща му умира млад, а Нелсън е изпратен на училище от настойника си. Мандела е първият на семейството с достъп до образование. „Още щом постъпих в колежа “Форт Хеър”, ме изолираха заради това, че съм черен. Обиждаха ме и  много страдах. Не знаех как да укротя себе си и се опитвах да отвръщам на ударите. Светът беше несправедлив, а аз имах достойнство“, разказва Мандела в интервю.

В края на първата си година във “Форт Хеър” Мандела се включва в студентски протест срещу политиката на университета и е изключен. Привърженик на бокса, Мандела печели покрай него верни приятели. Магнетичен, добронамерен и усърден, скоро той придобива бакалавърска степен от университета в Претория и записва право в Йоханесбург. Мечтата му е да бъде адвокат.

След завършването успява да отвори малка кантора, с която разрешава правни казуси на цветнокожите за минимални суми. През 1948 година обаче на власт се установява Националната партия. Тя стартира брутална реформа. Апартейдът е наложен със сила. Законите са буквално нечовешки: не-белите нямат право на глас, нямат право на делова дейност, свободни професии или търговия. Центровете на областите се обявяват за „бели“. Черните са изтласкани към гетата или по-малко населените райони. Пътуването е само със специален пропуск, често пъти невъзможно. „Маймуните – в джунглата“, „Черните са животни“, “ Банустаните – само за прислуга“: това са само малка част от заглавията в пропагандните вестници на новата власт.

Браковете между различни раси се наказват със затвор, а образованието е достъпно за чернокожи само в специални случаи. Апартейдът буквално помита стария ред на ЮАР. Насилие, глад и болести са трите непрестанни спътника на южноафриканците в онова време.

Дискриминацията достига връхната си точка, когато и смесените бракове и връзки вече  официално се преследват от закона…

Бунтът на мравките

Мандела, научен както самият той казва, да бъде „черен британец“, губи всичко по времето на Апартейда. Кантората му е отнета, а бъдещият президент остава без всякакви средства. Същата година се включва в Африканския национален конгрес – единствената жива опозиция на властта. Издига се от редови член до пламенен оратор за свобода и демокрация. Издържа се с каквото падне – от тежка работа в мините до неуморен труд на полето. Вечер организира мирни протести, произнася речи, убеждава. Стига се до там единственият останал вестник в страната да публикува част от прословутата му реч: „Никой не се ражда, мразейки другите поради цвета на кожата, месторождението или религията. Хората трябва да се научат да мразят. А щом се учат да мразят, значи могат да се научат да обичат. Защото любовта винаги е по-естествена за човешкото сърце от омразата. Да си свободен не означава да се освободиш от нечии окови, а да  живееш по начин, по който уважаваш свободата на другите хора“.

Властите няма да простят изказванията на свободолюбивия адвокат. Минават дълги години в мирни протести без резултат. Мандела се превръща в абсолютен лидер на опозицията. Правителството осъзнава, че славата му вече нараства твърде много, за да бъде подценявана и започва публични присъди. „Малко преди да се въоръжим, Мандела не искаше да води битки с кръвопролития. Искаше да реши проблема с преговори. Някои го считаха за мекушав, други за хитър. Имаше и хора, които казваха, че мирните му идеи са опит за прикриване на връзки с властта“, спомня си негов приятел и съратник.

Полицията започва масови кланета за неподчинение. Хиляди намират смъртта си. Бавно, но сигурно Нелсън разбира, че трябва да се въоръжи и да започне подготовка на преврат. Създава въоръженото крило на Африканския конгрес, което започва активен отпор на режима. Партизанската война начело с Мандела работи с не по-малко кървави методи от властта. Терористичните актове, които фракцията подготвя, слагат край на живота на десетки невинни. Някогашният поддръжник на Ганди става суров и агресивен опозиционер.

„Горчиво съжалявам, че в желанието си да се боря с диктатурата използвах и такива средства. Не мога да си простя, че съм дал команда за това и не е оправдание, че го направих в името на човешките права. Но няма истински преговори, когато едната от страните не е свободна. Няма и полу-свобода. Беше на живот и смърт“, разказва самият той в една от книгите си. Въпреки международната си слава до 2008 година Нелсън Мандела и съратниците му от Африканския конгрес имаха забрана за влизане в САЩ без специалното разрешение на държавния секретар – именно заради терористичните си действия по време на Апартейда. Дори и когато бе президент, Щатите не отмениха това ограничение.

Организацията на бъдещата революция пада в ръцете на Мандинга. От всички страни на ЮАР прииждат хора с желание да се докоснат до Нелсън. Присъствието му винаги е гарант, че бъдещето ще е друго. На 40 той вече е национален герой. „Бунтът на мравките“, както презително го наричат органите на властта, нараства със заплашителни размери.

Мандела е обявен за общонационално издирване през 1961 година. Обвинен е в разпалване на работническа стачка, опити за преврат, намерение за национална окупация и други. Осъден е на доживотен затвор на 11 юли 1963. Право на помилване няма. На път към затвора хиляди хора го изпращат скандирайки „Освободете Мандела“. Множеството плаче, а светът е шокиран от нечуваното погазване на демокрацията в страната. Въпреки шумните протести, правителството остава глухо. Грешка, която ще му коства властта.

Легендата Мандела

Нелсън прекарва цели 27 години в затвора на остров Робен. Тежките условия, работата във варовиковата кариера, оскъдната храна и нарочно грубото отношение не успяват да го прекършат. Посещенията са забранени, дори тези на собствените му деца. С годините гласът на Мандела се чува още повече, дори от килията в Робен. Несправедливото му изгнание го прави още по-известен, а призивът „Освободете Мандела“ става международна кауза. „Зад решетките те притежаваха моето тяло, моя труд, моето време и моя живот, но аз никога не им позволих да притежават ума и сърцето ми. В деня, когато бях освободен, трябваше да мина за последен път през проверяващия караул. На портала се спрях и погледнах назад към килията, стиснал зъби и юмруци. Болката и омразата, събирани ден след ден в каменните кариери, нахлуха в ума ми – исках да отмъстя. Но това трая само няколко секунди. Погледнах напред към света, в който влизах отново след едно твърде дълго отсъствие, и си казах: „Те са ме притежавали толкова дълго – няма да им позволя да ме притежават отново“, разказва Мандела.

През 1985 година президентът Питър Бота, уплашен от световния натиск за освобождаването на Мандела, му предлага сделка – свобода за него срещу ликвидиране на организацията му. Нелсън отказва и излиза от срещата с гордо вдигната глава. Страната е обхваната от множество бунтове, СПИН епидемията достига нечувани размери, а затвореният Мандела е сочен за Месия.

През 1990 година новият президент на страната Фредерик де Клерк осъзнава, че ще изпадне в немилост ако не освободи Нелсън Мандела. На 11 февруари 1990 година Мандела излиза от затвор като свободен човек. Множество световни телевизии предават на живо. Отслабнал и остарял, тата Мандела дава заявка за промяна. „Борих се срещу бялата и черната доминация. Цених само идеала за демократично и свободно общество, в което всички хора да бъдат равни. Това е идеал, за който ще живея. Но ако се наложи, това ще е идеалът, за който съм готов да умра“,казва Мандела, обричайки Апартейда на неминуем крах.

Южна Африка ликува, националистите обаче още не са се отказали. На върналия се на свобода лидер на Африканския конгрес ще му се наложи да преговаря с най-тежкия си враг в една нестабилна политическа обстановка. Познатото и у нас “правителство на малцинството” се крепи изкуствено oще четири години. Мандела неуморно води преговори. Умението да прегърне врага в името на свободата и просперитета на нацията му донася Нобелова награда за мир през 1993 година.

„Ако искаш да си в мир с врага си, трябва да работиш с него. Тогава той ще стане твой партньор“, твърди тата Мандела, който не губи духа си, дори когато всичко изглежда невъзможно. Неговата прословута фраза „Винаги изглежда невъзможно докато не стане“ с пълна сила важи за поредната му битка – тази за честни и демократични избори.

Най-сетне националистите излизат на редовен вот. Това става през 1994 година. Резултатът е ясен. Новият президент на ЮАР се нарича Нелсън Мандела, а пръв за победата го поздравява Бил Клинтън, негов приятел още докато е в затвора. Светът ликува. На 72 години президентът Мандела ще трябва да върне страната към демокрация и равноправие. Създава закони, с които улеснява и помага на бедните. Привлича инвестиции и приобщава ЮАР към страните с най-бързо развитие. След един мандат във властта, Мандела се оттегля. Страната е поела по пътя на реформите, националистите са смазани.

Още докато е жив, Мандела става патрон на безчет организации, има над 100 статуи и монументи, издигнати в цял свят. Ликът му е навсякъде – от свода на ООН до модните линии на редица известни дизайнери, кръстени на самия него. Боно, Наоми Кембъл, Майкъл Джексън и Мадона пеят безплатно на негови благотворителни концерти. Опра Уинфри благоговейно го нарича тата Мандела в най-гледаното телевизионно време, въпреки критиките на африканеца към администрацията на Буш. Холивудските филми по живота му са няколко, а официалните и неофициалните биографии нямат брой.

Въпреки шеметната слава на Мандинга, начинът му на живот не се променя съществено. Става в пет часа, прави упражнения и яде, колкото да преживява. Обича африкански специалитети, някога приготвяни от любимата му баба. Отказва цигарите и ненавижда алкохола. Всяка показност за него е излишна.

Приветлив и общителен, Мандела никога не говори за личния си живот. Близките му го описват като по-скоро затворен. „Извървях дългия път към свободата. Опитвах се да не се отклоня; направих и грешки по пътя. Но открих тайната – след изкачването на голям връх, остават още много върхове за изкачване. Отделих момент да си почина, да открадна изглед от великолепната перспектива, която ме заобикаля, да погледам пътя, по който дойдох. Мога да си почина само за малко, заедно със свободата идват и отговорностите. Не мога да губя време, защото моят път не е свършил“, казва той в една от последните си книги.

След оттеглянето си от властта Мандела се превръща в морален компас за страната. Занимава се с благотворителност, с инициативи за мир. Мечтае да открие детска болница в родното си място. Мотивът е личен – Мандела губи сина си, който умира от СПИН. Среща се с Далай Лама и дори успява да прости на Маргарет Тачър, която открито го наричаше „терорист“. Получава над 500 отличия и медали от цял свят, сред които и нашия орден „Стара планина“.

На 90 Мандела все още оборваше диктатори и противници с усмивка, но здравето му ставаше все по-лабилно. Рак на простатата, множество тежки операции и скоротечна пневмония най-сетне сломиха железния ветеран от Апартейда.

В края на дните си, 94-годишният Нелсън е по-скоро самотен. Роднините му безсрамно се карат за наследството, докато още лежи в болничното си легло. Дали ще намери покой някога? Бъдещето на Южна Африка отново е неясно, хиляди ще изгубят надеждата си. Но животът на Мандела винаги е бил борба.

Истината за значението на този човек става ясна, едва когато е написана с разкривен детски почерк: в тълпата молещи се за спасението му малко момче носи знаков плакат – „Мандела, последният гигант в света на пигмеите!“.

 

ВОЙНАТА НА СЕМЕЙСТВО МАНДЕЛА

3 брака, 6 деца, 16 внука

Мандела се жени три пъти. Първият му брак с Евелин Нтоко Масе трае 13 години. Двойката има четири  деца, три от които умират млади. Големият му син си отива от СПИН през 2004, а с едничката си дъщеря Маки има пословично сложни отношения. Постоянното отсъствие на Мандинга от къщи изнервя Евелин. Връх на всичко е когато тя решава да се присъедини към т.нар. секта на белите, Свидетелите на Йехова. Разводът е неизбежен, още повече Мандела е влюбен в друга жена.

Втората му съпруга Уини Мандела, когото президентът на ЮАР нарича „голямата си болка“, е жената, която търпеливо го изчака цели 27 години и бе негов говорител по време на престоя му в затвора. Темпераментната Уинифред, която е и първата цветнокожа служителка в държавната администрация на страната, прие с удоволствие ролята си на първа лейди и даже прекали. Непрекъснатата й страст към шопинга, екцентричните тоалети и любовта към лукса стават обект на шеги и подбив в страната и в  цял свят. Намесата й в държавни дела също не се нрави на затворения иначе Мандела. Скандалите между двамата вече не могат да се крият. Според запознати, Уини има множество афери, които достигат до ушите на съпруга й. Така двамата се развеждат с бурни скандали, но Уини все пак остава в обществения живот и днес е депутат от партията на бившия си съпруг.

Третият брак на Мандела официално стартира в навечерието на 80-тия му рожден ден. Избранницата е вдовицата на основателя на Мозамбик Граса Машел, тогава 52-годишна. Двамата се запознават малко след развода с Уини и връзката им изглежда хармонична. Неведнъж самият Мандела се шегува, че най-сетне е намерил жена, с която нямало да се налага да сменя името си. Кротка и усмихната, Граса най-сетне донесе спокойствие на Мандинга.

Децата и внуците му обаче си останаха перманентната му болка. Проблемите в семейство Мандела са като в телевизионна сага. Баща на шест деца и дядо на 16 внука, Нелсън живее във вечен спор кой да го наследи. Докато легендарният революционер лежи между живота и смъртта, внуците му водят ожесточена борба кой да прибере активите, многобройните фондации и като цяло марката Мандела.

Внучките му безцеремонно пуснаха моден бранд с лика на дядо си, дъщеря му пък прояви претенции към родното място на боеца. След смъртта му там ще бъде издигнат курорт, хотел, музей и кой знае още какво… Към родното селце на Нелсън има претенции и самият му внук, депутат от партията на дядо си. Докато носителят на Нобелова награда тихо гасне, 16-те му внуци подклаждат поредния скандал около милионите, които името Мандела неминуемо ще донесе.

 

 

Advertisements