Редакционният увод в декемврийския „Биограф“

Intro_28

 

40 години след смъртта му и 90 от рождението му се питам – днес имаме ли актьор като Апостол Карамитев?

На корицата на BIOGRAPH са се появявали много талантливи български артисти. Ще посоча двама от тях, при които откривам прилика с Апостол. Единият е мъжественият, почти винаги усмихнат и с вечна цигара в ръка Асен Блатечки – универсален актьор, еднакво любим както в киното, така и в театъра. Жените го харесват до такава степен, че приемат това обожание като константа – като нещо, което не подлежи на съмнение и коментар. Чак да ти стане скучно от толкова любов.

Другият е Мариус – вглъбеният, съзерцателен, вечно тревожен и търсещ. Актьор и режисьор, познат и от киното, чиято голяма стихия е сцената. Куркински е будната съвест на българското изкуство в едни от най-трудните години в цялото му съществуване.

Погледнете ги на снимките – и у Асен, и у Мариус има по нещо от Апостол, който си отиде, когато първият е бил на две, а вторият – на четири години. Но актьор, който в такава степен съчетава два противоположни натюрела, който да е способен на диаметрални емоции и състояния, какъвто беше Карамитев, не се е раждал оттогава. Този месец BIOGRAPH си спомня и разказва за него през очите и с думите на някои от най-близките му колеги и приятели.

Това е и нашият може би най-артистичен брой, защото в него ще намерите и очерци за великия Гяуров, за емблематичното театрално семейство на Васил Стойчев и Виолета Бахчеванова, за ослепителната Одри Хепбърн… Тук е и чаровницата от старите ленти Гинка Станчева, намига ни и чешитът Джони Пенков, тук са и умореният джедай Джордж Лукас, сладката Мег Райън и актьорът, в когото е влюбена всяка немска тийнейджърка днес – Тил Швайгер…

Но над всички тях е той, вечният любимец, който ни напусна в апогея на своя разцвет – Апостол Карамитев. Споменът за него е болезнено сладък и пропит с носталгия по времената, когато хората бяха други…

Приятно четене.

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ, редакционен директор

Advertisements