Редакционният увод в мартенския „Биограф“

Intro19

Харесвам идеята за добронамерена диктатура – стига диктаторът да съм аз.

Ричард Брансън, британски предприемач

 

Обикновено не се стремим да обвързваме кориците си с актуални събития. Влиянието на личностите, които представяме, надхвърля конкретни периоди от историята или съвременността. Корицата с Адолф Хитлер и темата за проекциите на нацизма днес бяха замислени отдавна, но събитията от последните седмици ги направиха непредвидено актуални и поучителни.

Какво е нужно, за да посегнеш към властта в период на криза? Какви качества са необходими, за да превърнеш недоволните маси в послушни и фанатизирани последователи? Какво кара общественото съзнание да се люшка толкова бързо от едно измерение на наивността към друго? Защо кафявите идеи завземат с такава лекота нови и нови територии от Европа и света?

42 страници от мартенския BIOGRAPH са посветени на това. За мнозина корицата ни може да се окаже стряскаща и притеснителна, но още по-притеснителни ще се окажат аналогиите и изводите, които темата на броя предизвиква.

Доста размисли в същата посока предизвиква и интервюто с професор Никола Георгиев – един от най-проницателните и мъдри интелектуалци на съвремието ни. Очерците за алфа-генерала от спецназ Генадий Зайцев и за пакистанската лидерка Беназир Бхуто също придобиха допълнителна актуалност и смисъл, каквито първоначално не бяхме заложили в тях. Горчива аналогия, но и своеобразен контрапункт на днешните събития е и уникалният фоторазказ за протестите в Русе през 80-те години.

С две думи – пред вас е един силно политизиран брой, по-мъдър и проницателен, отколкото дори ние сме очаквали. Приятно четене.

БИОГРАФ

Advertisements