Редакционният увод в декемврийския „Биограф“

„Относно ненасилието: престъпление е да учиш човек да не се защитава, ако е постоянна жертва на брутални посегателства.“

Малкълм Екс (1925-1965), американски борец за граждански права

Върху новата ни корица Че Гевара не е точно такъв, какъвто сме свикнали да го виждаме – с дръзновения, непоколебим поглед, в който болката прелива в ярост и решимост. На тази снимка от 1963-а той е спокоен, усмихнат, ироничен и леко тържествуващ. От онзи 5 март, когато Алберто Корда го е увековечил с баретата и петолъчката върху нея, са минали три драматични години, а до смъртта му остават не повече от четири…

Портретите на Че Гевара не са просто документи или произведения на изкуството. Те са се превърнали в модерни икони. Има много истина в това, че снимките му са донесли повече полза за революциите по цял свят, отколкото самият Че през целия си 39-годишен живот.

Така че мъжът от декемврийската корица в известен смисъл е бог, едно от божествата на новото време.

Опитахме се да потърсим човешкото, обикновеното у Ернесто Гевара. Но се оказа почти невъзможно. Лекар, писател, неуморим революционер, пътешественик, дипломат, партизанин на свободна практика… Баща на пет деца, който дори в последното си писмо до тях им говори за борба в защита на онеправданите. Как да повярваш, че такъв човек изобщо е съществувал, че всичко това не е някаква горчива пародия от Сервантес?

Днес Че Гевара е търговска марка. Мърчандайзинг, от който обаче не печели нито една конкретна корпорация. Печелят хиляди отделни занаятчии и търговци, изхранващи се от нереално красивия му образ.

Световният капитализъм днес го е закъсал повече отвсякога. Затова и тържествуващата усмивка на Че от корицата му отива. Антиимпериалистическата Мона Лиза.

Advertisements