Редакционният увод в майския брой на „Биограф“

Удивително е колко масова и необратима е заблудата, че красотата е добродетел.

Лев Толстой, “Кройцерова соната”, 1889 г.

София Лорен е жена, заради която имахме небивали спорове този месец. Коя от всичките й снимки да изберем за корицата? За пръв път се чувстваме някак си ощетени – какъвто и избор да направим, винаги остава съмнението, че е имало и по-добър.

Но красотата ли е единственото достойнство на тази удивителна италианка? И това ли е главната добродетел на съвременната жена? Колкото и все по-консуматорски да става светът, в който живеем – слава Богу, че не. София Лорен е върховната еманация на житейския успех, който отива отвъд преимуществото на хубавата външност. Половин век след първия си “Оскар” за ролята в “Чочарка” тази жена е все така хубава, но и по-мъдра, и още по-харесвана.

Животът на Вивиан Лий – друга ослепителна красавица от киното – е като драматичен контрапункт на биографията на италианката. Макар да има не по-малко успехи от Лорен, тя си отива от този свят самотна, неразбрана, неутешима – пленена и завладяна завинаги от бесовете в душата си.

През май освен за две от най-забележителните жени на големия екран разказваме и за няколко български мъже, постигнали безброй триумфи в работата си. При това – в коренно различни епохи. Тончо Русев, Любомир Левчев, Наско Сираков, Христо Мутафчиев, Стефан Вълдобрев, Кирил Карталов, Башар Рахал… Не пропускайте и невероятната история на “поразяващата лъжа” Карл Май, очерците за Михаил Прохоров и Махатма Ганди, както и репортажите на Бойка и Ирина Асиови от Албания и на Люблена Папазова от Самарканд и Бухара.

“Добре описаният живот е нещо почти толкова рядко, колкото и добре изживения такъв”, често казвал британският историк и есеист Томас Карлайл. Бенджамин Дизраели, друго голямо име от XIX век, го допълва: “Няма нужда да четете история – четете само биографии, защото там животът е без излишна теория”.

Към всичко това ние само ще добавим – очаквайте ни отново след месец.

Advertisements