Дим Дуков (вляво) на едно от тематичните партита в култовата си дискотека Spartacus от края на 90-те.

 

„Срещнахме се с Дим броени дни преди да влезе в болница. Хотелът му на ул. „Екзарх Йосиф“ беше полупразен. Артистичният Дуков ме прие в мансардата си на последния етаж. Този ден беше сам. Двата му сиви котарака подремваха блажено. Дим изглеждаше пребледнял и отслабнал, но излъчваше спокойствие. Лицето му сияеше в усмивка. Седна по турски на диванчето си. Метна едно-две съобщения на лаптопа. Прекарахме два неусетни часа в разговор и много смях. Разделихме се с уговорка да се срещнем за биографично интервю. Дим, пожелаваме ти от сърце леко и бързо оздравяване!“

Това е бележка под линия към очерка на Надя Чолакова „Хапче за екстаз“ от новия брой на „Биограф“. Каква горчива ирония на съдбата. Днес, когато списанието вече е на пазара (беше дадено за печат миналия петък), един от героите на този текст вече не е между живите.
Редакцията изказва своите искрени съболезнования на всички близки и приятели на Дим. Докато подготвяхме броя си, не сме и предполагали, че това ще се окаже не просто неговия последен, предсмъртен разказ, но и своеобразна епитафия, олицетворяваща пъстрия му, нестандартен, нетипичен за българите живот. Сбогом, Дим.

Първите страници от очерка на Надя Чолакова за Spartacus в новия брой на списанието.

Advertisements