Най-трудната задача на един президент е не да прави това, което е правилно, а да знае какво е правилно.

Харесвам работата си, но ако трябва да живея живота си отново, бих предпочел да съм спортен журналист.

Ричард Никсън, американски президент от 1969 до 1974 г.

Има ли по-подходящо време за един президентски брой на BIOGRAPH? Последните дни преди отпечатването му даже живяхме не с един, а с двама държавни глави. Каква нетипична за България хармония.

Не се случва всеки месец и всяка година да имаме нов президент. Но и не само заради това Росен Плевнелиев заслужава специално внимание. Ако бяхме в цивилизована държава, би се очаквало да му посветим и цялата си корица.

У нас обаче на политиците не се гледа с добро око, колкото и човек като Плевнелиев да не носи вина за това. Да поставиш президент или министър на първа страница, се приема като подмазване, раболепие, съобразяване с конюнктурата. И често пъти наистина е така.

Съмнения и към нас винаги ще има – миналия месец прекрасно се убедихме в това. Нали живеем не къде да е, а на една по-особена географска ширина и дължина.

Оказа се, че имаме и такива читатели – които посягат към даден текст само за да търсят нещо лошо в него. Нещо, за което да се захванат, за което да протестират, да искат нечия оставка, да мърморят, да си придават важност. Но такъв е кръстът на големите списания и сме се зарекли да го носим, без да се оплакваме. Такъв е кръстът и на големите личности – само стъпили върху техните рамене могат да извисят глави някои днешни джуджета. Вера Мутафчиева, патриарх Максим, Умберто Еко, Вежди Рашидов – чудесен списък за безсънните нощи на всяко нищожество. Днес прибавяме имената на Никола Танев, Борис Димовски, Илка Зафирова, Хачо Бояджиев, Наим Сюлейманоглу…

На корицата е Ал Пачино в ролята си от “Белязания” – пълен контрапункт на всичко, олицетворявано от новия български президент. Гангстерско-кокаиновата територия е кривото огледало на политиката. А понякога – просто част от нея. Ще намерите достатъчно аргументи върху февруарските ни страници.

“Пазете се, лошият идва!”, казваше с дрезгавия си глас Тони Монтана. В държава като Америка през 1983-а това е прозвучало като новина. Но у нас лошите открай време са тук.

Беше крайно време върху мекия килим на “Дондуков” 2 да стъпи един видимо добър и почтен човек. Така че – добре дошли, г-н президент, и горко ви.

БИОГРАФ

Advertisements